Определение № 61 от 24.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 304/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е разпореждане от 20.09.2013г. по гр.д.№399/2013г., с което ОС Кюстендил е върнал касационната жалба на Е. Г. Х. срещу въззивно решение от 17.07.2013г. по гр.д. № 399/2013г. Жалбоподателят Е. Г. Х., чрез процесуалния си представител поддържа, че разпореждането е неправилно и моли да бъде отменено като бъде разгледана по същество касационната й жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. С въззивно решение от 17.07.2013г. по гр.д. № 399/2013г. ОС Кюстендил е уважил искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ и частично иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ. Същото е било обжалвано с в отхвърлителната му част с касационна жалба на 16.08.2013г. от Е. Г. Х.. С разпореждане от 20.09.2013г. по гр.д.№399/2013г. ОС Кюстендил е върнал касационната жалба на Е. Г. Х. срещу въззивно решение от 17.07.2013г. по гр.д. № 399/2013г. като недопустима на основания чл.280, ал.2 ГПК, тъй като тази жалбоподателка е обжалвала решение в частта му, с която е отхвърлена исковата и претенция по чл.225 КТ за сумата 583,31 лева. При така установените данни по делото Върховният касационен съд и поради факта, че въззивното решение е обжалвано с касационна жалба на 25.03.2011г. от Р. Г., състав на четвърто гражданско отделение, намира, че определението е правилно. В съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК / след изменението и с бр.100/2010г./, решения по въззивни дела с цена на иска под 5000 лева не подлежат на касационен контрол. В случая цената на иска по чл.225 КТ е под 5000 лева/ 2 773,18 лева/, поради което правилно е прието, че производството по касационната жалба е недопустимо. Ето защо обжалваното разпореждане следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът