Определение № 2364 от 08.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 652/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от „УМБАЛ – Пловдив“ АД, гр. Пловдив, ЕИК 115532049, чрез пълномощника адв. Е. П.-А., за допълване на определение № 1250 от 12. 03. 2026 г. по гр. д. № 652/2025 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските, като бъде осъдена Община – Пловдив да заплати на дружеството сумата 70400 лв. разноски за адвокатски възнаграждения за изготвяне на отговор на касационната жалба, включваща платени адвокатски възнаграждения на адвокат Е. П.-А. – в размер на 38400 лв. с ДДС и на адв. В. В. – в размер на 32000 лв. с ДДС. Подадено е становище по молбата от Община – Пловдив, чрез процесуалния представител М. Т., с което се поддържа неоснователност на същата по съображения, че нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК предвижда възможност за присъждане на разноски само за един адвокат. Прави се и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на договорените и платени адвокатски възнаграждения – с доводи, че отговорът на касационната жалба преповтаря вече изложени пред първата и въззивна инстанция аргументи на дружеството и съдържа просторно изложение на фактическата обстановка по делото, като не е извършена дейност по обсъждане на различни доказателства и различни правни доводи, както и по съображения, че пред двете инстанции са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 24000 лв. с ДДС – за въззивната и 22692,20 - за първата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението е допустима, тъй като е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. Производството по настоящото дело е образувано по касационна жалба, подадена от ответника Община – Пловдив, против решение № 216 от 22. 11. 2024 г. по в. гр. д. № 348/2024 г. на АС – Пловдив, с което е потвърдено решение № 674 от 26. 05. 2024 г. по гр. д. № 1417/2022 г. на ОС – Пловдив, с което е признато за установено, по предявения от „УМБАЛ-Пловдив“ АД против Община – Пловдив положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив“ АД е собственик, на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 88278 кв.м., поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 579 кв.м., и поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 667 кв.м., по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], адрес на поземлените имоти [населено място], район „С.“, [улица]. Ищецът „УМБАЛ – Пловдив“ АД, гр. Пловдив, е подал отговор на касационната жалба чрез адв. Е. П.-А. и адв. В. В., с който са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, за законосъобразност на същото и за неоснователност на касационната жалба. Претендирани са и съдебни разноски за касационната инстанция. Представен е списък на разноските за касационната инстанция, договори за правна защита и съдействие за изготвяне на отговор на касационната жалба, сключени с адв. В. В. – за сумата 32000 лв. и Е. П.-А. – за сумата 38400 лв. с ДДС, пълномощни и доказателства за заплащане на адвокатските възнаграждения чрез банкови преводи. С определение № 1250 от 12. 03. 2026 г. по гр. д. № 652/2025 г. на ВКС, 1 г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като в мотивите и диспозитива липсва произнасяне по въпроса за отговорността за разноските. Постановеното от касационната инстанция определение по чл. 288 ГПК има приключващ делото характер по смисъла на чл. 81 ГПК и съдът дължи произнасяне по искането за разноски. Недопускането на касационно обжалване на въззивното решение ангажира отговорността на касатора за направените от ответника по касационната жалба и по иска Община-Пловдив разноски, в какъвто смисъл има и своевременно направено искане. Доказано е и плащането в брой на уговорените адвокатски възнаграждения. Основателно е възражението по чл. 78, ал. 1 ГПК, според което ищецът има право на разноски за възнаграждение само за един адвокат. В случая, на първо място е заявена претенцията за присъждане на разноски, направени за заплащане на възнаграждение на адв. Е. П.-А. за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 38400 лв. с ДДС. По отношение на тази претенция следва да се прецени основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, а претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, платено на адв. В. В., в размер на 32000 лв., следва да бъде оставена без уважение. Относно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на договореното и платено от ответника, на адв. Е. П.-А., адвокатско възнаграждение в размер на 38400 лв. с ДДС за изготвяне на отговор на касационната жалба: Възражението е направено своевременно. Предвид обстоятелството, че за администриращия касационната жалба съд и за ВКС не съществува задължение за изпращане на подадените отговори по чл. 287 ГПК и приложенията към тях на жалбоподателите и че пред ВКС не е провеждано открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е заявено в първия възможен момент – в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледано по същество, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Защитеният имуществен интерес на дружеството е 2609323, 20 лв., съгласно данъчната оценка на спорните имоти към предявяване на иска, при което възнаграждението за подаване на отговор на касационната жалба, определено по правилото на чл. 9, вр. чл. 7, ал. 2, точка 7 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възлиза на 47842, 39 лв. Съгласно р ешение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и формираната във връзка с прилагането му практика на ВКС (напр.определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о.), посочените в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери на възнаграждения за адвокатски услуги подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Преценявайки фактическата и правна сложност на делото, броя и вида на поставените въпроси, обема на посочената практика на ВКС, обема и сложността на извършените от пълномощника на ответника по касационната жалба процесуални действия, настоящият състав намира, че договореното и платено от ответниците по касационната жалба адвокатско възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и от направените от ищците разноски за заплащането му следва да бъдат присъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, 10000 лв. в равностойността им в евро – 5112, 92 евро. За разликата над сумата 10000 лв. (5112, 92 евро) до 70400 лв. (35994, 95 евро) молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,