Определение № 1042 от 27.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 374/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община [населено място] дол и по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение № 135 от 08.11.2010 г. по гр. дело № 417/2010 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 660 от 21.05.2010 г. по гр. дело № 1572/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което Община [населено място] дол е осъдена да заплати на Д. Я. Д., при участие на третото лице [фирма] [населено място], сумите 709,25 лв. разноски за лечение и 25 000 лв. за претърпени болки и страдания, представляващи обезщетение за вреди причинени от бездействието на общинските служители натоварени с изпълнение на задължението за снегопочистване на центъра на [населено място] дол, вследствие на което на 10.01.2008 г. Д. е претърпяла счупване на шийката на дясна бедрена кост на основание чл. 49 ЗЗД. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят [фирма] [населено място] поддържа, че с обжалваното решение неправилно е прието, че площадът на [населено място] дол е част от пътната и улична мрежа на Общината и той не е предмет на сключения договор, с който Община [населено място] дол е възложила на жалбоподателя изпълнението на публичната услуга по снегопочистване на общинската пътна и улична мрежа на общината. Не е представена съдебна практика и не е посочена хипотеза от приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят Община [населено място] дол излага съображения по съществото на спора, касаещи правилността на обжалваното решение, без да има изведен правен въпрос от значение за изхода на делото. Ответницата Д. Я. Д. не е представила писмен отговор на касационните жалби. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 49 ЗЗД намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни. Изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по двете касационни жалби не съдържат изведен правен въпрос от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърденията на жалбоподателя - трето лице помагач в процеса, че площадът на града не бил част от общинската пътна и улична мрежа и неговото снегопочистване следвало да бъде уредено с отделен договор за възлагане с другия жалбоподател, касаят съществото на спора и са обсъдени от съда, като даденото разрешение за несъстоятелност на подобни доводи е съобразено с нормативната уредба - Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред и общинските имоти на територията на [община] дол и доказателствения материал по делото. В изложението се поддържа, че площадът на града следва да бъде изключен от общинската улична мрежа и в същото време не се оспорва необходимостта, като част от територията на общината, да бъде предмет на снегопочистване от жалбоподателя, но с отделен договор, което го прави вътрешно противоречиво и изключва възможността за конкретизиране на правен въпрос. Изложението на ответника Община [населено място] дол съдържа обсъждане на доказателствата по делото относими към правилността на решението, което е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, и не е основание за допускане на касационно обжалване. Липсата на изведени правни въпроси обуславящи решаващите изводи на съда прави невъзможно селектирането на касационните жалби съобразно хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. К. съд не може изхождайки от данните по делото сам да изведе релевантен за делото правен въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна и без да наруши казаното в т. 1 на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.