Определение № 5569 от 02.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5209/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 136 от 26.07.2023г. по гр.д. № 147/2023г. на Окръжен съд-Ловеч, с което по отношение на обжалваното решение № 36 от 24.02.2023г. по гр.д. № 395/2022 г. на Районен съд-Троян е постановено следното: 1/ отменено е решението в частта, с която е признато за установено по отношение на П. М. Н., Х. Д. Х. и П. Х. Х., че М. Д. Л. е собственик за разликата над 1/6 ид.ч. до претендираната 1/3 ид.ч. от: а/ сграда с идентификатор **** със застроена площ 112 кв.м., брой етажи 2, предназначение - жилищна сграда еднофамилна; б/ сграда с идентификатор **** със застроена площ 51 кв.м., брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда и в/ сграда с идентификатор ****, със застроена площ 35 кв.м., брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда, находящи се в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] (след отмяната съдът е пропуснал да постанови диспозитив за отхвърляне на иска в тази част, което представлява очевидна фактическа грешка); 2/ потвърдено е решението в частта, с която е уважен иска за признаване правото на собственост на М. Д. Л. върху 1/6 идеална част от горепосочените сгради; 3/ потвърдено е решението в частта, с която е признато за установено между посочените страни, че М. Д. Л. е собственик на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], с площ 799 кв.м. Касационната жалба е подадена от ищцата М. Д. Л. чрез адв. Н.-Д. и касае отхвърлената част на исковете й (над 1/6 ид.ч. до 1/3 ид.ч.) относно сградите в поземления имот. Претендира се допускане на касационно обжалване по два правни въпроса, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответниците П. М. Н., Х. Д. Х. и П. Х. Х. са представили чрез пълномощника си адв. В. три отделни отговора, с еднотипно съдържание, в които молят да не се допуска касационно обжалване и претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Производството е по иск по установителен иск за собственост относно 1/3 ид.част от поземлен имот и построените в него три сгради: жилищна и две стопански. Ищцата претендира, че е собственик на посочените идеални части по наследство от баща си Д. Х. Н., починал 2006г., като твърди, че поземленият имот и сградите са били негова лична собственост, а не са представлявали съпружеска имуществена общност с ответницата П. Н.. По отношение на поземления имот въззивното решение, с което е признато, че ищцата притежава 1/3 ид.ч., не е обжалвано и е влязло в сила. Ответниците поддържат, че процесният имот - земя и сгради е бил съпружеска имуществена общност. Евентуално твърдят, че са придобили по давност собствеността в частите, отразени в констативния нотариален акт от 2021г. Твърди се от П. Н., че тя и съпруга й Д. са заживели заедно още от месец май 1976г., но поради ниската й възраст са сключили брак едва през 1979г., като ищцата е родена през 1977г. преди сключването на брака, а ответникът Х. през 1979г. - няколко месеца след сключването му. Безспорно е, че след смъртта на Д. Х. Н. през 2006г. негови наследници се явяват: ответниците П. М. Н. - съпруга и Х. Д. Х. - син, както и ищцата М. Д. Л. - дъщеря. Бракът на Д. Х. Н. и П. М. Н. е сключен на 08.04.1979г. Поземленият имот, представляващ незастроен парцел *-*, кв. 53 по плана на [населено място], кв.Н. с., с площ от около 650 кв.м. е придобит от наследодателя чрез покупко-продажба с нотариален акт от 1976г. Този поземлен имот по действащите КККР на [населено място] представлява ПИ с идентификатор *** с площ 799 кв.м. Безспорно е, че към момента в имота са изградени три сгради: 1) сграда с идентификатор ****, със застроена площ 112 кв. м, брой етажи 2, предназначение - жилищна сграда, еднофамилна; 2) сграда с идентификатор ****, със застроена площ 51 кв. м, брой етажи 1, предназначение - селскостопанска сграда и 3) сграда с идентификатор ****, със застроена площ 35 кв. м, брой етажи 1, предназначение - селскостопанска сграда. Спорът е съсредоточен върху това дали сградите са построени по време на брака и дали са представлявали съпружеска имуществена общност, което е определящо за дяловете на наследниците във възникналата след смъртта на Д. Н. съсобственост. Установено е, че с констативен нотариален акт от 2021г., съставен въз основа на обстоятелствена проверка, наследниците са признати за съсобственици при дялове 4/6 ид.ч. за преживялата съпруга П. и по 1/6 ид.ч. за децата М. и Х.. Непосредствено след съставяне на акта ответницата П. Н. е прехвърлила своите 4/6 ид.ч. срещу задължение за издръжка и гледане на внучката си П. Х. Х. - също ответник в процеса. За изграждането на жилищната сграда е представено строително разрешение, издадено на Д. Н. 1977 г.; представено е и строително разрешение за стопанска сграда с площ 32 кв.м. на негово име, издадено на 23.05.1979г. Установено е, че през 1998г. Д. Н. е подал данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти, в която е декларирал поземления имот с построените в него жилищна сграда и плевня. След смъртта на наследодателя ответницата П. Н. е декларирала придобиването на процесния имот и построените в него сгради при равни дялове на тримата наследници. На 10.06.2021г. от ответницата П. Н. е подадена нова декларация, в която е декларирана построената през 2005г. стопанска постройка и са променени правата на странитекакто са по констативния нотариален акт. Събрани са свидетелски показания на шестима свидетели за установяване кога е построена жилищната сграда и стопанските сгради. Преценявайки събраните доказателства, въззивният съд е приел, че поземленият имот е придобит от Д. Х. Н. преди сключването на брака и представлява негова лична собственост. Посочил е, че фактическото съжителство отпреди сключването на брака не може да обуслови съпружеска имуществена общност/СИО/. Затова този имот е съсобствен между тримата наследници при равни дялове. Както бе посочено, в тази част решението не се обжалва. По отношение на жилищната сграда и двете стопански постройки, въззивният съд е приел, че са придобити по време на брака и за тях е приложим режима на СИО. Позовал се е на разрешението в т.4 от ППВС № 5/1972 г., според което когато през време на брака съпрузите са изградили постройки върху имот, изключителна собственост на единия от тях, построеното представлява СИО, тъй като разпоредбата на чл.13, ал.1 СК от 1968 г. /отм./, съотв. чл. 19, ал.1 СК от 1985г./отм./, установява „друго“ по смисъла на чл.92 ЗС относно собствеността на създаденото приращение през време на брака. Съдът е приел за недоказано твърдението на ищцата, че жилищната сграда е построена преди сключване на брака. Строителното разрешение е издадено преди брака. От показанията на свидетелите И. Д., Б. С., Б. Д. и М. Д., на които съдът е дал вяра, е установено, че къщата е започнала да се строи през 1977 г., а другите две постройки са направени по-късно, но никой от тези свидетели не уточнява кога е завършило строителството на жилищната сграда. В показанията на св.М. Т. и св. Х. Х., които съдът също е кредитирал, се сочи, че строежът на жилищната сграда е завършил през 1980г. - 1981г. и тя е построена от Д., неговия баща и родителите на П., които давали пари. Св.М. Д. и св.М. Т. също така сочат, че докато се строяла къщата П. готвела и носела храна на майсторите, както и че децата на Д. и П. са родени в старата къща и след като е построена новата къща, семейството се преместило там. Въз основа на тези данни и отчитайки, че М. Л. е [дата на раждане], а Х. Х. на 10.07.1979г., съдът е приел, че строежът на жилищната сграда е започнал през 1977 г., но е завършил през 1980-1981г., т.е. след сключването на граждански брак между Д. Н. и П. Н. на 08.04.1979г. Затова жилищната сграда е имуществена общност, макар нейното строителство да е започнало по време, когато страните са съжителствали, то формалният момент на придобиване на собствеността е през време на брака, когато същата е изградена като самостоятелен обект, годен за обитаване. По отношение на сградата с идентификатор **** с предназначение селскостопанска сграда, за която са издадени разрешение за строеж и от протокол за строителна линия от 1979г., съдът също е счел, че принадлежи на двамата съпрузи, тъй като е изградена след сключване на брака. В тази насока са и показанията на всички свидетели. Селскостопанската сграда с идентификатор **** със застроена площ 35 кв.м. според показанията на свидетелите Х. и Х. е построена от ответника Х. Д. и се ползва от него за работилница. За нея няма строителни книжа или доказателства за отстъпено право на строеж. С оглед на това на основание чл.92 от ЗС въззивният състав е приел, че същата е съпружеска имуществена общност на ответницата П. Н. и покойният й съпруг. Възражението на ответниците за придобиване по давност в квотите, посочени в констативния нотариален акт от 2021г., съдът е намерил за неоснователно. Позовал се е на разясненията в Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС и е приел, че случая от доказателствата по делото и показанията на разпитаните свидетели не се установява ответницата П. Н., освен че е живяла в процесния имот, да е демонстрирала някакви действия, които да сочат, че свои имота. Подадената от нея през 2021 г. нова декларация по чл.14 от ЗМДТ не е достигнала до знанието на останалите съсобственици, а и в нея тя не е декларирала целия имот на свое име, а само наследствената квота, която смята че притежава след смъртта на съпруга си Д. Н., като е признала правата на останалите наследници, вкл. и в издадения констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имот, придобит по давност и наследство. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: Жалбоподателката поставя правните въпроси: 1/ оборена ли е презумпцията на чл. 21, ал.1 СК, респ. чл. 19, ал.1 от СК от 1985г./отм./, ако постройката в личен имот на единия съпруг, е изградена по време на брака, но не със семейни средства, а от трето лице; 2/ когато върху имот, лична собственост на единия съпруг, е изградена по време на брака постройка, предназначена да обслужва сградата в имота, то представлява ли тази постройка съпружеска имуществена общност. Визира се допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие по първия въпрос с практиката по Решение № 288 от 30.03.2010г. по гр.д. № 411/2009г. на І г.о., а по втория въпрос поради противоречие с Тълкувателно решение № 44 от 18.05.1971г. на ОСГК. Първият въпрос, така както е поставен, няма разрешение в мотивите на въззивния съд. Презумпцията за съвместен принос е уредена в чл. 19, ал.3 СК от 1985г. и в чл. 21, ал.3 от сега действащия Семеен кодекс. Последният не е приложим, защото бракът е прекратен със смъртта на Д. Н. през 2006г., т.е. преди приемането на СК от 2009г. Съдът не е излагал съображения за оборването на презумпцията за съвместен принос, а е приел, че новата стопанска сграда е построена от сина на наследодателя, без учредено право на строеж и затова е приложима презумпцията на чл. 92 ЗС, при което тази сграда е съпружеска имуществена общност. В приложеното Решение № 288 от 30.03.2010г. по гр.д. № 411/2009г. на І г.о. се приема, че изграждането на обект в имот индивидуална собственост на единия съпруг по време на брака има за последица възникване на право на собственост за съпруга на основание приращение, ако е станало със средства и дейност на трето лице; в този случай липсва съвместен принос и презумпцията на чл.19, ал.3 СК/отм./ е оборена. Следва да се прецени дали изводите на въззивния съд относно построената около 2005г. стопанска сграда, съответстват на това разрешение. Горното обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Налице е и съмнение за очевидна неправилност - основание по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради вътрешно противоречие на изводите на съда относно двете стопански сгради. От една страна е прието, че за тези сгради е приложим режимът на приращението по чл. 92 ЗС, което означава, че са лична собственост, тъй като теренът е собственост само на Д. Н., а същевременно е постановено, че сградите представляват съпружеска имуществена общност. Вторият правен въпрос насочва вниманието към предназначението на стопанските сгради, изградени в поземлен имот, лична собственост - дали обслужват съществуващата жилищна сграда в имота. В този смисъл е позоваването на Тълкувателно решение № 44/1971г., което прави разграничение дали постройките имат самостоятелно предназначение или нямат такова и обслужват сграда, лична собственост, или обслужват поземлен имот, лична собственост. Този въпрос е съществен за изхода на спора, но не е намерил разрешение в обжалваното решение. Затова касационно обжалване по този въпрос не може да се допусне. Въззивният съд не е изяснил какво представляват и за какво служат двете стопански постройки; свидетелите наричат първата сграда плевня, а за втората сочат, че първо е служела за гледане на животни, а сега представлява работилница, ползвана от ответника Х. Х.. Доколкото функционалното предназначение на тези стопански сгради има отношение към преценката за техния статут (дали са принадлежност към жилищната сграда или приращение към поземления имот), то по тези въпроси съдът ще вземе отношение в решението по същество. Касационно обжалване следва да се допусне единствено по иска за установяване правата на ищцата за тези две стопански сгради. По отношение на жилищната сграда не се сочат основания за допускане на касационно обжалване. В тази част не се разкрива и никое от служебно приложимите основания по чл. 280, ал.2 ГПК. Затова за отхвърлената част на иска относно жилищната сграда (за разликата над 1/6 ид.ч. до претендираната 1/3 ид.ч.) касационно обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.