Определение № 2428 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1568/2026 г.

Образувано е по частна жалба на Г. В. К. против разпореждане № 1512 от 16.03.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 3023/2025 г. на Софийския апелативен съд. С него е върната частната му касационна жалба, постъпила против постановеното по същото дело определение № 200 от 22.01.2026 г., с което е потвърдено определение № 19383 от 10.10.2025 г. по гр.д. № 3023/2025 г. на Софийски градски съд. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото се установява, че с определение № 200 от 22.01.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 3023/2025 г. на Софийския апелативен съд, е потвърдено определение № 19383 от 10.10.2025 г. по гр. д. № 3579 на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за допускане на правна помощ и производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения осъдителен иск. Г. В. К. е подал частна касационна жалба вх. № 4752 от 18.02.2026 г., депозирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК срещу определението от 22.01.2026 г. на Софийския апелативен съд. С разпореждане № 1045 от 20.02.2026 г. Софийският апелативен съд, я е оставил без движение, като е дал на жалбоподателя Г. В. К. указания за отстраняване в едноседмичен срок на констатираните й нередовности: приподписването й от адвокат, за който да се приложи пълномощно за редовно учредена представителна власт пред ВКС, за представяне на точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на искания касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и да бъде представено писмено точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл. 281 ГПК. Горепосоченото разпореждане е връчено на жалбоподателя К. на 27.02.2026 г. Дадените в този смисъл указания от администриращия съд се явяват законосъобразни. В постъпилата в отговор на разпореждането от 20.02.2026 г. частна жалба, препратена по компетентност от ВКС до САС, наименувана „частна жалба: № 5878“, Г. К. заявява недоволство, че с разпореждането си за оставяне без движение, съдът „нагло, умишлено и драстично нарушава чл. 6 ЕКЗПИ, чл. 47, чл. 48 ХОПЕС и КРБ; нанасят му се вреди като се иска от него приподписване на частната му касационна жалба от адвокат“, „как съгласно съдебната практика на ЕСПЧ всеки чужденец получава правна държавна помощ“. Позовава се на факта, че като чужденец не познава законите и отправя отново искане да му бъде предоставена правна помощ. С обжалваното разпореждане № 1512 от 16.03.2026 г., Софийският апелативен съд е върнал частната му касационна жалба вх. № 50251 от 10.03.2026 г. В мотивите си е приел, че не следва да се произнася по искането за правна помощ, тъй като вече се е произнесъл по този въпрос с окончателното определение № 200/22.01.2026 г. Този извод е неправилен, а той е в основата на постановения диспозитив, с който частната касационна жалба на К. е върната. Отказът за предоставяне на правна помощ, постановен с определение № 19383 от 10.10.2025 г. по гр. д. № 3579/2024 г. на СГС, потвърден с определение № 200/22.01.2026 г. по ч. гр. д. № 3023/2025 г. на Софийския апелативен съд, има за предмет правната помощ, искана от Г. К. във връзка с подадената от него срещу Софийски районен съд искова молба по чл.49 ЗЗД. Въззивният съд неправилно е приел, че обжалваното определение не подлежи на последващ инстанционен контрол като се е позовал единствено на разпоредбата на чл. 95, ал. 6 ГПК, без да съобрази, че в останалата му част, в която се прекратява производството по делото, което е инкорпорирано в частната касационна жалба, съдебният акт подлежи на триинстанционна проверка. Следвало е да даде указания на жалбоподателя за конкретизиране, дали обжалва изцяло постановеното по делото определение, евентуално в кои негови части/евентуално, заявява ли ново искане. Откъдето и ще се отчете и етапа на развитие на процеса, където предоставената правна помощ е необходима с оглед задължителното изискване за приподписване на подадената от касатора частна касационна жалба съобразно изискванията на чл. 284, ал. 2 ГПК, като евентуално непроизнасяне на правната помощ би довело до практическо лишаване от достъп до касационен съд на жалбоподателя. Като не е процедирал по горепосочения начин администриращият въззивен съд е постановил неправилно разпореждане, което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на Софийския апелативен съд за конкретизиране и произнасяне по подадената от жалбоподателя молба „жалба“ с вх. № 50566/09.03.2026 г./ вх. № 50251/10.03.2026 г./, в която се съдържа искане за предоставяне на правна помощ, след което да прецени редовността на частната касационна жалба от 12.02.2026 г.. Предвид изложеното, състав на ВКС