Определение № 23 от 07.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1793/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищците по делото Ц. Е. П. и Ц. Й. П., чрез адвокат М.А. срещу определение №13832/17.07.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. №6277/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което след частична отмяна на определение №12927/18.03.2025 г. по гр.д. № 67607/2023 г. на Районен съд- София е изменено решение №1738/03.02.2025 г. по гр.д. №67607/2023 г. на СРС в частта за разноските, като са намалени присъдените в полза на Ц. Е. П. и Ц. Й. П. суми за разноски за първоинстанционното производство от 2 285 лева на 1 725 лева за всеки. Частните жалбоподатели твърдят, че атакуваното определение е материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като им бъдат присъдени разноските в цялост съгласно списъка по чл.80 ГПК и приложените доказателства. Излагат подробни доводи, че въззивният съд не изследва и не прилага всички относими критерии при преценка дали е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, неглижира значителна част от приложимите условия при преценка за пропорционалност, вкл. не изследва въпросите каква е реалната пазарна стойност на адвокатската услуга, какви са по размер необходимите и присъщи разходи за дейността на адвоката по принцип /в това число задължения за осигуряване на кантора, за заплащане на режийни, за осигуряване на обслужващ помощен персонал, за продължаващо обучение, за закупуване на техника, софтуер и консумативи за дейността и пр./, както и за процесната конкретно предоставена услуга, неглижира публично-правните задължения на адвоката /осигуровки, данъци, застраховки, членски внос, пр./, породени от предоставената услуга, не отчита действителната фактическа и правна сложност на делото /продължителността на делото, броя на проведените съдебни заседания, броя на издадените съдебни актове, които страната и нейния адвокат е следвало да съблюдава или изпълни, предявените искания и възражения, изложените основания, събраните доказателства в процеса, наличието на обективно или субективно съединяване на искове, спиране на делото поради преюдициалност, пр./. Твърдят, че с постановеното намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се нарушават трите легитимни цели, които са водещи при приложение института на съдебните разноски - осигуряване на достъп до правосъдие, законосъобразен процес и качество на адвокатската услуга, като това е за сметка на предоставена защита на частен нелегитимен интерес на загубилата делото страна, която неоснователно е въвлякла страните в правен спор. Жалбоподателите поддържат, че отговорността за разноски, освен да възстанови направените разноски за неоснователно предизвикания правен спор от насрещната страна, има и превантивен ефект - да не се предизвикват неоснователни правни спорове и да стимулира гражданите и юридическите лица към законосъобразно поведение, под заплахата да понесат разноските на насрещната страна при съдебно разрешаване на спора. Считат, че институтът по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на присъдените съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение поради прекомерност цели единствено да препречи възможността за злоупотреба с права, но в никакъв случай той не може да обоснове превес на частния интерес на загубилата делото страна за оптимизиране на нейните разходи в процеса за сметка на накърняване на общия интерес и преследваните от законодателя три значими цели (достъп до правосъдие, законосъобразен процес, повишено качество на адвокатската услуга). Присъдените съдебни разноски биха се оказали прекомерни единствено и само в хипотезата, когато е налице неоснователно обогатяване за спечелилата делото страна (ако същата не е заплатила разноските, чието репариране претендира), както и ако при сключване на договора за предоставяне на адвокатска услуга двете договарящи страни са се отклонили съществено от действащите правни и икономически условия и от текущите пазарни нива на адвокатските възнаграждения за предоставяне на идентични или сходни правни услуги. При определяне на критериите и легитимните цели при преценка дали уговореното адвокатско възнаграждение е справедливо и обосновано и дали е налице пропорционалност на присъжданите съдебни разноски спрямо действащите икономически и правни условия, или е налице съществено разминаване, което би обосновало прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъдат зачетена на практиката на СЕС. Позовават се и на ХОПЕС /чл.47/, Директива 98/05/ЕО, Директива 2006/112/ЕО и Директива 77/249/ЕИО. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като касационните жалбоподатели сочат следните правни въпроса, обусловили изхода на спора: 1/ Кои са приложимите критерии и легитимните цели, въз основа на които съдът следва да извърши преценка за прекомерност при предявено възражение по чл.78, ал.5 ГПК? При извършване на преценката по чл.78, ал.5 ГПК какви са правомощията на съда в изпълнение на задължението да изследва дали уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно? Твърди се противоречие с: определение № 2380/24.07.2025г. по ч.т.д.№ 1128/2025г. на 2ро т.о. на ВКС, определение № 2995/13.06.2024г. по ч.гр.д.№ 991/2024г. на 4то г.о. на ВКС, определение № 2476/06.08.2025г. по ч.т.д.№ 1468/2025г. на 1во т.о. на ВКС, определение № 3884/30.07.2025г. по гр.д.№ 1348/2025 г. на 3то г.о. на ВКС, определение № 2389/25.07.2025г. по ч.т.д.№ 2497/2024г. на 2ро т.о. на ВКС, ТР №6/15.01.2019г.,т.д. №6/2017г. на ОСГТК на ВКС; както и практиката на СЕС по дело С-438/22г., С-427/16 и С-428/16; 2/ Разпоредбите на Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа след нейното изменение в ДВ бр.14/2025г. и регламентираните в нея критерии за правна и фактическа сложност на делото и за размера на дължимите адвокатски възнаграждения може ли да служи като ориентир и приложима ли е в производството по чл.78, ал.5 ГПК при преценката дали е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение? Твърди се противоречие с определение № 50015/16.02.2024г. по т.д.№ 1908/2022г. на I т.о. на ВКС; 3/ Дължи ли съдът да направи мотивирана преценка дали е налице несъответствие между уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение и извършената адвокатска работа и въз основа на какви обективни, пазарни и законни критерии формира своята представа за наличие на подобно несъответствие, преди да постанови намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК? Кои са относимите икономически и правни условия, които следва да бъдат разгледани и взети предвид от съда при преценката дали е налице пропорционалност на уговореното възнаграждение спрямо вложените усилия на защитата, респ. дали е налице съществено несъответствие между уговореното възнаграждение и вложените усилия на защитата? Твърди се противоречие с определение № 2481/06.08.2025г. по ч.т.д.№ 340/2025г. на 1во т.о. на ВКС и др.; 4/ Какви са критериите, въз основа на които се извежда фактическа и правна сложност на делото в производството по чл.78, ал.5 ГПК? Твърди се противоречие с определение № 3920/04.08.2025г. по ч.гр.д.№ 3850/2024г. на 4то г.о. на ВКС, определение № 3904/03.08.2025г. по гр.д.№ 782/2025г. на 1во г.о. на ВКС, определение № 3884/30.07.2025г. по гр.д.№ 1348/2025г. на 3то г.о. на ВКС, определение № 2404/28.07.2025г. по т.д.№ 1944/2024г. на 1во т.о. на ВКС, определение № 2383/24.07.2025г. по ч.т.д.№ 1191/2025г. на 2ро т.о. на ВКС, определение № 2381/24.07.2025г. по ч.т.д.№ 1328/2025г. на 2ро т.о. на ВКС, определение № 717/21.03.2024г. по ч.т.д.№ 324/2024г. на 1во т.о. на ВКС, определение № 50015/16.02.2024г. по т.д.№ 1908/2022г. на 1во т.о. на ВКС, определение № 523/07.03.2024г. по ч. т.д.№ 2108/2023г. на 1во т.о. на ВКС, определение № 343/15.02.2024г. по т.д.№ 1990/2023г. на 2ро т.о. на ВКС, определение № 2372/24.07.2025г. по т.д.№ 2431/2024г. на 2ро т.о. на ВКС и др.. Поддържат и твърдение, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът „ЕОС Матрикс" ЕООД оспорва жалбата, като счита, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване. Излага и доводи, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.4 ГПК, във вр. с чл.37 Закон за правната помощ, във вр. с чл.25 Наредба за заплащането на правната помощ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежни страни срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд. С определение №13832/17.07.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. №6277/2025 г. по описа на Софийски градски съд, след частична отмяна на определение №12927/18.03.2025 г. по гр.д. №67607/2023 г. на Районен съд-София, е изменено решение №1738/03.02.2025 г. по гр.д. №67607/2023 г. на Районен съд- София в частта за разноските, като са намалени присъдените в полза на Ц. Е. П. и Ц. Й. П. суми за разноски от 2 285 лева на 1 725 лева за всеки от двамата ищци. Въззивният състав приема, че при разглеждане на възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, размерът на присъжданото адвокатско възнаграждение се определя с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената от адвоката работа и преди всичко с оглед фактическата и правна сложност на делото. Според актуалната практика /Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д. № 954/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на I Т.О. на ВКС и др./ размерът на материалния интерес по делото не е водещ при преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Решаващият състав, като съобразява гореизложеното, намира за основателно възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК. Излага мотиви, че в конкретния случай производството пред СРС не е с висока фактическа и правна сложност; налице е неголям обем от писмени доказателства, приобщени по делото; процесуалният представител на ищците едновременно е осъществил защита по всички предявени обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК; изготвените по делото становище от 10.10.2024г. и писмена защита преповтарят по-рано изложените защитни доводи на ищците от исковата им молба. Съдът отчита и обстоятелството, че адвокатът на ищците се е явявал в три открити съдебни заседания. Въз основа на горевъзприетото съдът приема, че адвокатското възнаграждение, претендирано от ищците, е прекомерно и следва да бъде намалено до 2 000 лева с вкл. ДДС. Чрез тази сума би се постигнала справедливост и защита на легитимните интереси на всички участници по делото. Като съобразява, че в хода на първоинстанционното производство от ищците са направени общо деловодни разноски в размер на 3 450 лева, включващи намалени разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева с вкл. ДДС; заплатена държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 950 лева; депозит за счетоводна експертиза в размер на 500 лева, въззивният съд достигна до извод, че ответникът „Еос Матрикс” ЕООД следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците по 1 725 лева за сторени в производството пред СРС деловодни разходи. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставки за допускане на касационен контрол на обжалваното определение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 –т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Поставените от частните касатори въпроси могат да се обобщят до въпроса относно критериите за намаляване на адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК, който е обуславящ изхода на спора и отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Налице е и допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. С Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС е разяснено, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Прието е, че правилото на чл.78, ал.5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за справедливост и достъп до правосъдие. С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C- 438/22 е прието, че член 101, § 1 от ДФЕС във връзка с член 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед задължителния характер съгласно чл. 633 ГПК на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, §1 ДФЕС, определените с Наредба №1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не могат да обвържат съда при определяне на възнаграждението. В този смисъл е формирана трайна практика на ВКС /определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., Определение № 931/21.03.2025 г. по т.д. № 2282/2024 г. на ВКС, I т.о. и др. /, според която при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА съдът не е обвързан от приетите в Наредба №1/09.07.2004 г. размери, които могат да служат само като ориентир при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Налице е трайна практика на ВКС, вкл. цитираната от касаторите, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия. Преценката се извършва съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения и т.н. При определяне на възнаграждението следва да бъдат отчетени и пазарните цени на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела, като основание за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение е прекомерността на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение според действителната правна и фактическа сложност на делото. Въззивният съд се е отклонил от цитираната съдебна практика, като макар формално да се е позовал на възприетите в нея критерии за оценка на действителната фактическа и правна сложност на спора, не е изложил убедителни аргументи във връзка с тях. За да се произнесе по възражението по чл.78, ал.5 ГПК, настоящият състав на ВКС съобразява, че предмет на исковото производство са обективно и субективно съединени искове по реда на чл.439 ГПК; че в исковата молба са наведени различни основания за недължимост на процесните суми; че предявяването на исковете и пълноценната защита предполага значителна по обем подготвителна работа от пълномощника на ищците, вкл. проучване на две изпълнителни дела; че процесуалният представител на ищците освен искова молба, с която е направил множество доказателствени искания, вкл. за експертиза, е представил и молба за обезпечение на предявените искове, както и писмено становище и писмена защита, в които е изразил подробно доводи по основателността на предявените искове, по доказателствата и възраженията на ответника; че са проведени три открити съдебни заседания, като са събрани множество писмени доказателства и е изслушано вещо лице. С оглед на това, като съобразява предмета на делото, цената на исковете, броя на проведените пред първоинстанционния съд открити съдебни заседания, събраните доказателства, обема на осъществената защита от процесуалния представител на ищците, както и служещите за ориентир минимални размери по Наредба № 1/2024 г., настоящият състав намира, че договореното и присъдено от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение за двамата ищци в общ размер на 3 120 лева с ДДС /2 600 лева без ДДС/ съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, като изводът на въззивния съд за прекомерност на същото е неправилен. Следва да се отбележи, че при разглеждане на възражението по чл.78, ал.5 ГПК, съдът не следва да оценява качеството на осъществената адвокатска защита, а дали с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената защита трудът на процесуалния представител на насрещната страна, за който е договорено адвокатското възнаграждение, е съществено надценен. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което на жалбоподателите бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на по 560 лева с ДДС. По искането на жалбоподателите за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по следните четири въпроса: „1/ Как следва да се тълкува правото на Европейския съюз, в частност Директива 98/05/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията, Директива на Съвета от 22 март 1977 година относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги (77/249/ЕИО), Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 101, параграф 1 ДФЕС, и двете решения решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания, сред които: решение на Съда на Европейския съюз от 23 ноември 2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, както и решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело С-438/22, и кои са обективните критерии и преследваните цели от обществен интерес, изведени от същите актове, приложими от съда по правоприлагане при преценка в производства като това по чл.78. ал.5 от ГПК дали е налице пропорционалност между предоставената адвокатска услуга и уговореното адвокатско възнаграждение, или същото се явява прекомерно, поради което подлежи на намаляване при присъждане на съдебни разноски на спечелилата делото страна?; 2/ Как следва да се тълкуват изведените съгласно решение на Съда на Европейския съюз от 23 ноември 2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и второ решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело С-438/22, обективни критерии „икономически и правни условия", приложими в производства като това по чл.78, ал.5 ГПК, както и как следва да се тълкуват изведените в същите решения две легитимни цели: зачитане на обществения интерес чрез осигуряване на достъп на гражданите и юридическите лица до правосъдие и квалифицирана правна помощ и предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги и дали същите обективни критерии и цели обосновават изискване съдът по правоприлагане да направи преценка дали присъдените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение на загубилата делото страна в производства като регламентираното по чл.78, ал.5 ГПК покриват както пазарната стойност на вложения адвокатски труд по делото, съобразена с неговия предмет, фактическа и правна сложност и конкретно извършените действия на адвоката, така и необходимите и съпътстващи дейността на адвоката разноски и публично-правни задължения при предоставяне на конкретната услуга, без които предприятието на адвоката не би могло да функционира, а качеството на предоставената адвокатска услуга не би могло да бъде осигурено?; 3/ Дали разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, въвеждаща два критерия при преценка за прекомерност на присъдените съдебни разноски - фактическа и правна сложност на делото, разпоредбата на чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата, съгласно която адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът на възнаграждението се уговаря с договор между страните и следва да бъде справедлив и обоснован, и разпоредбата на пар.1а от Допълнителните разпоредби на Наредба №1 за размера на възнагражденията за адвокатска работа, регламентиращ кои са критериите за отчитане правната и фактическа сложност на делото, отговарят на съюзните актове по въпрос № 1 и представляват достатъчни, необходими и относими мерки за прилагане на критериите и целите, преследвани в същите съюзни актове в производства като това по чл.78, ал.5 от ГПК?; 4/ Следва ли Директива 98/05/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията, Директива на Съвета от 22 март 1977 година относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги (77/249/ЕИО), Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 101, параграф 1 ДФЕС, и двете решения решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания: решение на Съда на Европейския съюз от 23 ноември 2017г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, както и решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22, да се разбират в смисъл, че легитимните цели, които оправдават прилагане на национална правна норма като разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, изискват запитващият съд /съдът по правоприлагане първо да провери дали чрез присъждане на уговореното адвокатско възнаграждение в пълен размер, респ. чрез намаляване на присъдените съдебните разноски поради прекомерност на същото биха се изпълнили легитимните цели от обществен интерес за осигуряване на достъп до съд и за предоставяне на качествена адвокатска защита, като извърши проверка за пропорционалност на уговореното адвокатско възнаграждение спрямо текущите икономически и правните условия при предоставяне на идентична или сходна адвокатска услуга, за пазарните нива на заплащане на адвокатския труд, за необходимите и присъщи разходи за упражняване на адвокатска дейност, за дължимите от адвоката публично -правни задължения за заплащане на осигуровки и данъци, задължителни застраховки, такси и за другите задължително съпътстващи адвокатската дейност разходи?“. Настоящият състав на ВКС намира, че искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да се остави без уважение. Съгласно чл.629, ал.3 ГПК съдът не е длъжен да отправи преюдициално запитване до СЕС, когато смисълът на разпоредбата е ясна и не буди никакво съмнение. По приложението на чл.78, ал.5 ГПК има задължителна съдебна практика, както и трайна и непротиворечива практика на ВКС, постановена след решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C- 438/22, като по-голямата част от формулираните въпроси целят тълкуване на практика на СЕС, а не на общностното право. Не са посочени конкретни разпоредби на правото на ЕС, нуждаещи се от тълкуване, нито относимостта им към правния въпрос по настоящото дело, а се излагат доводи за необосноваността и незаконосъобразността на обжалваното определение на въззивния съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение