Определение № 420 от 02.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 946/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Р. К. и адв. М. К., като пълномощници на Ю. В. И., срещу въззивно решение № 7304, постановено на 30.10.2019 г. по в. гр. д. № 9995/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 114572 от 10.05.2017 г. по гр. д. № 63414/2016 г. на Софийски районен съд за допускане извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], съставляващ УПИ * в кв.* по плана на [населено място], м. „Г. М.“, с площ 420 кв. м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от около 50 кв. м., с идентификатор **** и всички подобрения в имота, между И. Т. Ч. и Ю. В. И., при равни квоти. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, изр.2 ГПК - вероятна недопустимост на въззивното решение, както и основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1. дължи ли произнасяне съдът за съществуването на запазено/учредено право на ползване върху делбения имот в полза на съделител или трето лице; 2. длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по надлежно прието от него възражение за нищожност; 3. допустимо ли е решаващият състав по един и същи материалноправен въпрос да изложи различни мотиви, респективно да достигне до различни правни изводи; 4. длъжен ли е съдът да се произнесе по изрично допуснат за разглеждане от него релевантен за делото въпрос с постановено по делото определение, което не е изменено или отменено по чл.253 ГПК; 5. в коя фаза на делбата се разглеждат оспорванията, касаещи действителността на учредено право на ползване. По първия въпрос се поддържа основанието по т.1, с твърдението, че обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 735 от 18.11.2005 г. по гр. д. № 405/2005 г. на ВКС, I г. о. Посочва се, че останалите въпроси са от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност. Ответникът по касационна жалба е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който е изложил съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за делба на съсобствен недвижим имот, останал в наследство от общите наследодатели И. И. Л. и Р. К. Л. /баба и дядо на ищеца/, предявен от И. Ч. срещу Ю. И.. В исковата молба са изложени твърдения, че с договор за дарение от 1985 г. неговата майка В. Л. /дъщеря на общите наследодатели/, му е прехвърлила 1/4 ид. ч. от същия. По силата на съдебна спогодба ищецът и В. И. /син на А. И. – низходящ на общите наследодатели/ процесният имот им е поставен в дял. В отговора на исковата молба ответницата е оспорила иска. Не е въвела възражения. В първото по делото съдебно заседание процесуалният й представител е въвел възражение за погасяване на правото на ползване поради неупражняването му в 5-годишен срок. Първоинстанционният съд е приел, че това възражение следва да бъде разгледано във втората фаза на делбата. Във въззивното производство /с допълнителна молба/ е направено и възражение за нищожност на клаузата поради липса на форма, прието за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.11.2018 г. По делото е установено, че с нотариален акт № 63/03.05.1985 г. за дарение В. Л. е прехвърлила в полза на ищеца 1/2 ид. ч. от притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от процесния имот. Видно от нотариален акт № 30 от 29.04.1985 г. за дарение, със същия Р. Л. е прехвърлила на своя внук В. И. собствената си 1/2 ид. ч. от имота. С влязло в сила решение по гр. д. № 940/1989 г. на Софийски районен съд е допуснато извършването на съдебна делба между В. Л., И. Ч. и В. И., при квоти: по 1/4 ид. за първите двама съделители и 1/2 ид. ч. за съделителя В. И. на процесното дворно място, едноетажна жилищна сграда и паянтови постройки. Във втората фаза на делбата е постигната съдебна спогодба /протокол от 30.11.1989 г./, по силата на която И. Ч. и В. И. са получили в „общ дял при равни квоти за всеки от тях“ процесния имот, като ищецът е запазил пожизнено безвъзмездно за себе си и за членовете на семейството си правото на ползване върху целия имот. През 2011 г. В. И. е дарил на дъщеря си Ю. И. собствената си 1/2 ид. ч. от имота /нотариален акт № 158 от 06.06.2011 г./. В акта изрично е отразено, че върху имота има учредено пожизнено вещно право на ползване в полза на И. Ч. съгласно съдебната спогодба. В обжалваното въззивно решение е прието, че между страните съществува съсобственост при равни квоти върху дворното място /индивидуализирано според приетата кадастрална карта/, жилищната сграда и всички находящи се в него спомагателни постройки. По отношение на възражението за погасяване по давност на правото на ползване е посочено, че съдът не дължи произнасяне за наличието или погасяването на вещно право на ползване. Неговото наличие би могло да е от значение във втората фаза на делбата. Възражението за нищожност не е разгледано като преклудирано. Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Не е налице вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение. Същата е обоснована с доводи за липса на произнасяне по въведено в процеса възражение на ответника, които не могат да обусловят недопустимост на акта. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по втория въпрос, свързан с неразглеждането на въведеното във въззивното производство възражение за нищожност на клаузата за запазване на правото на ползване върху целия имот. Оспорването на сделка следва да стане до провеждане на първото съдебно заседание в делбеното производство, в което най-късно могат да бъдат въведени в процеса всички оспорвания и преюдициални въпроси, съгласно чл.342 и чл.343 ГПК. Правилата са специални по отношение на общото исково производство, тъй като преклузията на чл.133 ГПК за тези оспорвания е в един по-късен момент –първото съдебно заседание, след което оспорвания и възражения не могат да се правят в хода на делбеното производство /определение № 21/17.01.2011 г. по ч. гр. д. № 485/2010 г., ВКС, I г. о./. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението трети и четвърти въпрос. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението първи и пети процесуално-правни въпроси, които обобщени могат да бъдат формулирани по следния начин: следва ли да бъде разгледано надлежно въведено възражение за погасяване на учредено право на ползване на съделител върху целия делбен имот, поради неупражняването му в срок, произнасянето по което произтича от задължението на съда да постанови изрично дали върху имота, за който се допуска делбата, съществува вещно право на ползване в полза на съделител или трето лице, което да бъде отчетено и при нейното извършване. Така поставен въпросът е относим към настоящия спор, като следва да се извърши преценка за разрешаването му в съответствие с установената съдебна практика. В обобщение, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателката трябва да внесе държавна такса в размер на 40 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение