Определение № 835 от 28.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 611/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 146 от 14.05.2012 г. по ч.т.д. №112/ 2012 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено Опре-деление № 229 от 21.03.2012 г. по т.д.№206/ 2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което не е допуснато обезпечение и е постановено друго, с което е допуснато обезпечение на исковете, предявени от [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] за 29 973.05 лв. - неплатен наем, ел.енергия, вода и др. консумативи и за 1126.13 лв. - обезщетение за забава, чрез запор до размер на исковата сума общо 31 099.18 лв. върху сметките на ответника в посочените банки, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като същият казус е решаван противоречиво от съдилищата - въззивният съд, без никакви доказателства е приел, че ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата по решението, което е нарушение на закона, а в редица решения съдилищата са приели, че това е задължително условие за допускане на обезпечение: Опр.№ 254/21.02.2011 г. по ч.гр.д.№ 480/ 2011 г. на САС, Опр. №753/27.04.2011 г. по ч.гр.д.№ 1203/2011 г. на САС, Опр. №1188/27.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 843/2011 г. на СГС и Опр. №5593/ 13.04.2011 г. по ч.гр.д.№ 3862/2011 г. на СГС. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че подадената частна касационна жалба е недопустима, тъй като определението не подлежи на обжалване, оспорва и по същество частната касационна жалба, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение е допуснато от въззивния съд обезпечение на предявени искове до размер на сумата 31 099.18 лв., с налагане запор върху посочените сметки на ответника, като е отменено първоинстанционното определение, с което обезпечението е отказано, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е допуснато обезпечение на предявените искове за наем и консумативи, и за обезщетение за забавено плащане, чрез запор върху сметки на ответника в посочените банки. Като е обсъдил доказателствата и доводите на молителя, съдът подробно е изложил, че са налице предпоставките на чл. 391 ал. 1 ГПК, като твърденията на молителя се подкрепят от убедителни писмени доказателства - такива, които подкрепят в необходимата за нуждите на обезпечителното производство степен предявените искове и обосновават вероятната им основателност. Съдът е изложил съображения за обезпечителната нужда - когато без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата по решението, и ако искът е подкрепен с убедителни доказателства, или бъде представена гаранция по чл.180 и 181 ЗЗД, като е посочил, че не следва да се тълкуват ограничително общите признаци, с които е определена предпоставката ”невъзможност” или “затруднения” при осъществяване правата по решението. Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по изложения от жалбоподателя правен въпрос за предпоставките за допускане обезпечение на иск и за нуждата от обезпечаване, е неоснователно. Въззивното определение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика за допускане на обезпечение на иск, която е в смисъл, че предпоставките за допускане на обезпечение на иска, са посочени в чл. 391 ал. 1 ГПК - т. 1 ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или т. 2 ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (искът да е допустим и вероятно основателен - да е подкрепен с доказателства) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване). Въз основа данните по делото и в съответствие със съдебната практика въззивният съд се е произнесъл по въпросите от значение за допускането на обезпечение.С представените съдебни актове жалбоподателят не доказва да е налице противоречива съдебна практика по въпроса за обезпечителната нужда. При липса на данни, които я опровергават, обезпечителната нужда се предполага, поради което молителят не следва да подкрепи искането за обезпечение с доказателства, че ответникът по молбата има затруднения в плащанията. По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение