Определение № 554 от 06.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2313/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. М. Т.,чрез адв. В. Д. срещу решение № 1988 от 04.04.2024 г. по в гр.дело № 8039/2021 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 17.03.2021г.по гр.д №34426/2020г на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „ВЕТО 2000“ ООД с ЕИК 121596693 със седалище [населено място] ,представлявано от управител В. Н. искове срещу Д. М. Т. за връщане на общата сума 22 000 лв., от които сумата 5500 лв.,платено възнаграждение по договор № 6-002/25.06.2019г. от 01.06.2019 г.,който се твърди от ищеца, че е развален на основание чл.87, ал.2 ЗЗД, съединен обективно с иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД за сумата 16500 лв.- по твърдения на ищеца платена при начална липса на основание-поради допусната грешка в счетоводството на ищеца, при нареждане на плащания на 05.08.2019 г.- сумата 5500 лв., на 14.09.2019 г.- сумата 5500 лв., както и на 11.10.2019 г.-08.11.2019 г.- сумите по 2750 лв., като са присъдени разноски Според въззивния съд,първа инстанция е разгледала иск на непредявено основание.При служебна проверка по допустимостта на решението, обжалвано от ищеца с оплаквания за неправилност,съдебния състав е приел да е налице недопустимо произнасяне с решението по искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за част от претендираната парична сума/5500лв/ и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за друга част от нея/16500лв/, след като ищецът бил предявил само един иск за 22 000 лв. Според въззивния съд искът е само един и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД в хипотеза на първична липса на основание.Посочено е ,че тази хипотеза може да се отнася за цялата получена облага или част от нея,с оглед на това на връщане подлежи цялата имуществена ценност, или част от нея. Изтъкнато е,че в чл.55, ал.1 ЗЗД са уредени три различни хипотези,които следва да се разграничават /ППВС №1 от 28.05.1979г/ с оглед тежестта на доказване. Поради това е прието,че първоинстанционното решение е в нарушение на диспозитвното начало и от районния съд не е разгледан предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД - така както е заявен по петитума на исковата молба. Посочено е ,че макар и формално да се е произнесъл и по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД,първоинстнационният съд е формирал изводи от факти, които не са били въведени от ищеца при осъдителна искова претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД-при начална липса на основание,затова съдът се е произнесъл по предмет,с който не е сезиран. В касационната жалба касаторът оспорва решаващите изводи на съда като изтъква съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,отменително основание по чл. 281,т. 3 ГПК. Във връзка с основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се позовава единствено на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност. Твърди, че изводите на въззивната инстанция са в явно нарушение на логически правила, както и на водещи процесуални изисквания. Изтъква се очевидно логическо противоречие в мотивите на въззивното решение по отношение на иска,неговото основание,явно противоречие между факти и доказателства по делото и направените изводи, с което е нарушен принципът на обективност .Прието е произнасяне по непредявен иск като от мотивите не става ясно кои са фактите и обстоятелствата посочени от ищеца, игнорирани или в отлика от тези, въз основа на които първоинстанционният е формирал изводите си и така недопустимо е бил разгледан непредявен иск. Ответникът по жалбата,понастоящем „ВЕТО 2000“ЕООД с ЕИК 121596693 /същото седалище и адрес на управление /,заявява в писмен отговор чрез адв.И. Б.,че същата е неоснователна и не се аргументира основание за допускане до касационно обжалване. Няма неяснота и нелогичност .Изводите на съда могат да бъдат изведени при тълкуване на решението в цялост ,а основанието „очевидна неправилност” предполага много по-сериозен порок от сочените при касационното обжалване. При изложените решаващи мотиви на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: В случая въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, тъй като е приел, че Софийски районен съд не е разгледал иска на предявеното основание. Според състава на Софийски градски съд, след като първоинстанционния съд е разгледал две основания,посочени в чл.55, ал.1 ЗЗД - един иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за една част от сумата и втори иск с основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за останалата част, при предявен един осъдителен петитум в исковата молба /за цялата парична сума/то е разгледал предявения иск формално, така не е разгледал предявения иск. Настоящият състав на ВКС споделя трайната практика на ВКС според която очевидната неправилност е порок на решението, който се установява само от мотивите към него.Очевидна неправилност на съдебния акт има включително при логическо противоречие в самите мотиви на решението /взаимоизключващи се изводи /,при явно противоречие между заявеното от страните и очертания в решението предмет на спор, поради приети за установени взаимоизключващи се факти и др. случаи на явна необоснованост в мотивите на съдебния акт. От мотивите на обжалваното решение е явно,че според въззивният съд за да е допустимо решението по иска за връщане на дадено без основание съдът не следва да се произнася по факти,наведени и установени като основание за полученото.В мотивите е посочено,че „макар и формално” да се е произнесъл и по предявения иск с правно основание чл. 55,ал.1, пр.1 от ЗЗД,първоинстнационният съд е формирал изводи от факти,които не са били въведени от ищеца при осъдителна искова претенция по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД при начална липса на основание,затова съдът се е произнесъл по предмет,с който не е сезиран.С тези мотиви въззивният съд явно изключва решението по иска да се основава на правоизключващи факти по възражение на насрещната страна,установени от съда.Именно на такъв факт/договор/ първоинстанционният съд е основал решението си,за да отхвърли иска. При възприетите включително от въззивния съд като установени по делото факти /включително това кой ги твърди и въвежда в предмета на делото / ,мотивът сочи на явно противоречие с утвърдени в теорията и съдебната практика принципни постановки по прилагането на чл.270,ал.3 ГПК и чл.6 ГПК. Констатацията произтича от самия текст на акта, без да се налага съпоставка и обсъждане на съображения за наличието или липсата на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което подкрепя съображенията на касатора за основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.Налице са предпоставки за допускане на касационното обжалване на поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280,ал.2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на обжалваното решение ,поради съдържащо се в мотивите логическо противоречие и явно от мотивите нарушение на основни съдопроизводствени принципи за дейността на въззивната инстанция,на равенството на страните в процеса при възможността на навеждат по делото факти, на които основават исканията и възраженията си. Въззивният съд е изтъкнал,че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. По твърдение и на двете страни,тя е включвала сключен между тях граждански договор на 01.06.2019г по който ищецът е възложител ,а ответницата Д. Т. е изпълнител на действия по управление имотите на фирмата срещу възнаграждение от 5500 лв,което за м.юни на 2019г било заплатено,но според ищеца подлежи на връщане заради неизпълнение на договора .Този договор е представен/след указания в доклада по чл. 140 ГПК/,приет е като доказателство(тъй като е бил сключен в писмена форма – л.44 от делото).Сключването му е отделено като безспорно между страните обстоятелство с протоколно определение на първоинстанционния съд /о.с.з от 11.02.2021г/.За този договор ищецът е уточнил иска си/молба от 18.08.2020г/че го разваля на основание чл.87,ал.2 ЗЗД ,защото не е изпълнен в уговореното време. Спорило се е докога е действал договора,по негови модалитети и дали има уговорено изпълнение с продължителен характер.Освен така изплатено възнаграждение /по този договор, за м.юни 2019г,сумата 5500лв/, което се иска ответницата да върне като част от общо посочените в петитума 22 000 лева, ищецът е заявил като подлежащи на връщане последващи плащания по общо четири банкови превода в полза на ответницата,посочени по размер и дати в исковата молба (описани в диспозитива на първоинстанционното решение ),с твърдение че са платени недължимо и без основание,наредени поради грешка на счетоводството,а след уточнение-поради грешка на ръководството. Ищецът е оспорвал изобщо да е имал договорна обвързаност с ответницата след м.юни на 2019г /преводите извън този по първото възнагрждение,отчасти авансов, са след 30.06.2019г.и поради това по твърдение на дружеството без основание/, докато ответницата сочи договора,чието изпълнение било с продължителен характер,като основание за всички плащания и че по тази причина те не могат да бъдат определени като неоснователни и плод на грешка. Предвид изложеното,следва да се допусне касационното обжалване на основание по чл. 280, ал.2,пр.3 ГПК. Въззивният съд е приложил основанието „разгледан непредявен иск“ по чл.270, ал.3,изр.3 ГПК и свързаните с нормата последици. При така сочените /като разгледани/ два иска,без да изложи мотиви кои са фактите,на които ищецът основава иска си и кой е „привнесеният” незаявен факт на който се основава недопустимото решение, изводът на въззивната инстанция за неразгледан на предявеното основание и/или петитум иск по чл.55,ал.1 ЗЗД, при разгледани в обезсиленото решение два иска в различни хипотези на същата норма е лишен от логика и обосновка,съответна на възприета в мотивите /включително и от въззивния съд/фактическа установеност по делото. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. .