Определение № 184 от 21.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1617/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. З. и Г. М. З. против решение от 18.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 3204/2010 г. от Софийски градски съд, ІІ”б” отд. Ответникът по касационната жалба, с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, оспорва наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК. С обжалваното решение, въззивния съд е приел, че липсва правен интерес за ищците, по предявения отрицателен иск за собственост. Съдът е приел, че за отричането на правото на собственост на ответника по отношение на ищците, последните обосновава правния си интерес от обстоятелството, че ответникът възпрепятства достъпа им до собствения на ищците недвижим имот. Съдът е посочил в мотивите си, че дори и да се уважи така предявения иск, то спора относно преминаването им през съседния имот не би се разрешил със сила на пресъдено нещо, както и че ищците разполагат със самостоятелен и отделен процесуален път на защита на правото им на достъп до собствения им имот. Тези изводи са довели въззивния съд до крайния извод относно липсата на правен интерес за ищците от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, целящ отричането на правото на собственост на ответното дружество, върху имот, върху който ищците не претендират собствени права. В изложението на касационните основания се сочат процесуални нарушения, допуснати според касаторите при разглеждането на делото от въззивната инстанция, изразяващи се в неоставяне на исковата молба без движение и възприемането на процесуалните действия, извършени пред първоинстанционния и въззивния съд погрешно, според касаторите. Правните въпроси, поставени от касаторите, се свеждат до твърдения за допуснати процесуални нарушения от страна на въззивния съд. Процесуалните нарушения, доколкото са налице, не са касационни основания, годни да обосноват допустимост на касационното обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Процесуалните нарушения водят до неправилност на съдебното решение, която е касационно основание, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е. наличието на процесуални нарушения и правилността на решението следва да се преценяват при разглеждането на касационната жалба по същество, т.е. след като са налице основанията за допустимост на касационното обжалване, предвидени в разпоредбата на чл.280 от ГПК, сред които не са допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. По изложените съображения, не са налице основанията, сочени от касаторите за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия