Определение № 631 от 01.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3061/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу разпореждане от 07.05.13г. по гр.д.21/10г. на Добричкия окръжен съд. Ответникът по частната жалба – [фирма] – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С разпореждането, предмет на обжалване, състав на Добрички окръжен съд е върнал касационната жалба на настоящия жалбоподател против решение от 18.02.2013 г. по т.д. 3/2013 г. на ДОС, като е приел, че предявените искове са с цена под предвидения в нормата на чл. 280, ал.2 ГПК минимум, поради което въззивното решение е изключено от касационен контрол. Производството е било образувано по искова молба на [фирма] – [населено място] против [фирма] – [населено място] по обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено между страните съществуване на вземания в размер на 3624.00лв., 600лв., 4586.40лв. и1187.40лв. – суми съставляващи незаплатени стойности на извършени транспортни услуги, обективирани съответно / за всяка претенциите/ в данъчни фактури, за които е била издадена заповед по чл.410 ГПК. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/21.12.2010г./, законосъобразно съставът на Добрички окръжен съд е върнал подадената касационна жалба. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на всеки един от исковете до 10000лв. по търговски спорове, поради което, като е приел недопустимост на касационното обжалване въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане. Неоснователно, касаторът счита, че е предявен един иск с цена определена сумарно спрямо заявените претенции. Това негово разбиране не намира подкрепа, нито в заявеното с исковата молба,с която ясно са диференцирани претенциите - произтичащи от незаплатени транспортни услуги, всяка от които може да бъде предмет на отделно производство, с оглед и отделното фактуриране на задълженията. Фактически невярно е твърдението на жалбоподателя, че съдилищата са възприели и разгледали предявените искове като един с цена 10237.44лв. Както първостепенния съд, така и въззивния при очертаване предмета на производството са разграничили различните искове като предявени в обективно съединение. В този смисъл е и постановения диспозитив на първостепенния съд, който макар и да е посочил сумарното изражение на сумите по исковете, подробно ги е описал отделно, като е указал по всеки главница, лихва и произход на вземането. Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение