Определение № 328 от 01.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2410/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Инвестбанк”АД срещу решение № 100210 от 31.07.2020г. по в.т.д.№ 99/2020г. на Апелативен съд Велико Търново, с което след отмяна на решението по т.д.№ 251/2018г. на ОС Плевен, е уважен предявеният от Ц. М. А.-В. иск и банката е осъдена да й заплати сумата 12 000 евро, представляваща част от вземане в общ размер на 47 500 евро, последното формирано като сбор от сумите: 30 000 евро по договор за банков влог от 06.06.2011г. и 17 500 евро по договор за банков влог от 14.12.2011г., внесени на каса по банкови сметки, съответно с IВАN ВG46IORT73802434189801 и с IВАN ВG47IORT73802434189801, впоследствие прехвърлени по банкова сметка с IВАN ВG77IORT73 804434189800, ведно със законната лихва от предявяване на иска 12.11.2018г. до окончателното плащане. В касационната жалба е въведен довод за недопустимост на решението по съображения, че въззивният съд неправилно е приел, че съществуват договори за банков влог от 06.06.2011г. и от 14.12.2011г. и претендираната сума от 12 000 евро, предмет на иска, е част от сумата по тези два договора. Поддържа се, че с исковата молба не са представени цитираните договори, а в хода на производството ищцата не е доказала съществуването им, но въпреки това апелативният съд достига до изводи, че те съществуват. Изложени са и подробни съображения за наличието на касационните основания по чл.281,т.3 ГПК. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите: Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че е налице облигационно правоотношение между страните при липса на сключен между тях договор и липса на реално внасяне на сумата, вписана във вносната бележка от 06.06.2011г. като игнорира всички доказателства, които по косвен начин установяват невнасяне на претендираната сума по несъществуваща банкова сметка с невалиден IВАN ВG46IORT73802434189801, вписана в същата бележка; Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че е налице реално внасяне на сума, вписана във вносна бележка от 14.12.2011г. като игнорира всички доказателства, които по косвен начин установяват невнасяне на претендираната сума по несъществуваща банкова сметка с невалиден IВАN ВG47IORT73802434189801; Следва ли „Инвестбанк”АД да е отговорна за претендираните суми, които не са внесени в „Инвестбанк”АД на името на Ц. А.-В. по банкови сметки с, след като по категоричен начин е установено, че такива банкови сметки не съществуват в „Инвестбанк”АД, няма искане за откриването им, няма внос по тези сметки, няма и осчетоводявания на платежни операции;Допустимо ли е съдебният акт да почива на логиката на съда, а не на събраните по делото доказателства, съответно да почива на предположения на съда, а не на доказателствата; Следва ли „Инвестбанк” да носи отговорност за действията на своите служители и са упражнява работодателска власт върху тях и то по всяко време, при условие, че всички косвени доказателства установяват, че оспорените писмени доказателства не са съставени на посочените в тях дати и място, не са и съставени по време на изпълнение на служебните задължения на служители на банката, както и не е доказано времето на съставянето им; Допустимо ли е въззивният съд да обоснове крайните си изводи на писмени доказателства, които не са годни са рефлектират върху действителността на договори за банков влог; Допустимо ли е съдът са се позовава на договор за банков влог, който е изключен от доказателствата още в първоинстанционото производство; Рефлектира ли върху действителността на договора некоректно изписан IВАN, неоткриването на изрично посочена в него банкова сметка и неосчетоводяване на сума, за която се твърди, че е внесена по сметката, посочена в договора; При съществени различия при изписването на вида на валутата в представени по делото платежни нареждания, опорачават ли се представените копия на писмени документи, т.е. те годни ли са да установят в каква валута е посочената в тях сума; Следва ли съдът да приеме, че са действителни платежните операции за лихви в платежни нареждания, в които не е вписано основание плащане на лихви, лисват реквизити върху тях, като например уникален номер за завеждане на документа в системата на банката, липсата на подпис на служител на банката, поставен отпечатък от печата на банката, който не е в употреба към датата, посочена в документа; Следва ли банката да носи отговорност да действия на своите служители извън работно време и извън работно място; За задълженията на въззивния съд по чл.12 и чл.235,ал.2 ГПК. Въведено е и основанието „очевидна неправилност” по съображения, че с исковата молба са представени копия на два договора за срочен депозит VIP, съответно от 06.06. и 14.06.2012г., оспорени с отговора на исковата молба; договорът от 06.06.2012г. е изключен от доказателствата по делото, но съдът се е позовал на него и го е обсъждал в обжалваното решение заедно с другите доказателства; че по делото е установено по категоричен начин, че в „Инвестбанк” не са откривани сметки и няма внос и прехвърляния по сметки, няма осчетоводени опрерации, но въпреки това банката неправилно е осъдена да заплати сумите, претендирани като внесени по несъществуващи банкови сметки. В писмен отговор шщцата оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: В исковата молба и в хода на производството ищцата е поддържала, че на 06.06.2011г. е внесла на каса при ответната банка по разкрита на нейно име банкова сметка в евро с IВАN ВG46IORT73802434189801 сумата 30 000евро с основание шестмесечен VIP депозит. Сумата е била приета от служител на банката - А. Б. А., предаването на сумата е станало в офис на банката в [населено място]. Посочила е, че на 06.06.2012г. договорът за депозит бил подновен, като е подписан договор с годишен лихвен процент от 5, 800%; лихвата по този депозит е била изтеглена от ищцата в деня на подновяване на депозита и е била в размер на 870 евро. На 14.12.2011г. ищцата внесла на каса при ответника на разкрита на нейно име банкова сметка с IВАN ВG47IORT73802434189801 в евро сума в размер на 17 500 евро с основание шестмесечен VIP депозит и видно от вносната бележка сумата е приета от банков служител А. Б. А.; на 14.06.2012 г. договорът за депозит бил подновен, като е договорен лихвен процент от 5, 600%,; на същата дата ищцата изтеглила авансово начислената и лихва по този депозит в размер на 490 евро. На 07.01.2013 г. с две платежни нареждания ищцата е прехвърлила сумата от 30 000 евро и сумата от 17 500евро по друга своя банкова сметка с IВАN ВG77IORT73804434189800 с основание прехвърляне на средства, като операциите по прехвърлянето на средствата са извършени от същия служител на банката. При проверка за наличност по последната банкова сметка установила, че сумите в общ размер на 47 500евро не са налични и изпратила покана до банката за възстановяване на сумите. При така изложените обстоятелства е формулирала петитум, с който е предявила частичен иск с искане банката да бъде осъдена да и заплати сумата 12 000 евро, представляваща част от сумата 30 000 евро по договор за банков влог /Договор за срочен депозит VIP/, внесена на каса на 06.06.2011г. по банкова сметка с IВАN ВG46IORT73802434189801; и част от сумата 17 500евро по договор за банков влог /Договор за срочен депозит VIP/, внесена на каса на 14.12.2011г., впоследствие прехвърлени по банкова сметка IВАN ВG77IORT73804434189800, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане. Въззивната инстанция е приела, че съдилищата са сезирани с иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.421 ТЗ, предявен като частичен - за осъждане на банката да изпълни задължението си по договори за банков влог като върне на влогодателя част от вложената сума. Счела е, че че по делото са установени валидно възникнали облигационни отношения между страните, основани на процесните договори за влог съответно от 06.06.2011г. и 14.06.2011г. Предаването на сумите е приела за установено с документите за всички вноски и плащания по влога, които банката е длъжна да издаде на влогодателя съгласно чл.422,ал.1 ТЗ. Счела е двете вноски бележки за автентични документи по отношение на положения подпис на банковия служител А. А. - лице, което безспорно е служител на „Инвестбанк”АД и като такъв действията му ангажират банковата институция. Обстоятелствата, че в банката не са открити посочените във вносната бележка банкови сметки, че в счетоводно-информационната система не е било регистрирано внасянето на сумите, че липсва поставен референтен номер за операциите, че на едната бележка не е поставен печат, а на другата има печат, който не е регистриран в банката, че наименованието на банката не е посочено прецизно, са счетени за негодни да рефлектират върху действителността на договора за влог. Изложени са аргументи, че банката носи отговорност за действията на своите служители - за неспазване от тях на вътрешните правила относно документооборота, за липса на осчетоводяване на внесените от ищцата суми, за неоткриване на банкови сметки, за непоставяне на печат върху вносни бележки или полагането на извадени от употреба печати, но тези вътрешни отношения не могят да се отразят на правата на клиентите, които са доверили управлението на паричните си средства. Обосновано е, че и при полагането на грижата на добър стопанин, на ищцата не може да се вмени в задължение да допусне, че не договаря с банката, че IBAN-ът на сметката не е валиден, несъществуващ, че не може да се изисква да познава установените в банката процедурни правила и изисквания към документите - за нея те са такива, каквито й се указват от съответните служители. Мотивирано е, че за ищцата не е съществувало съмнение, че правоотношенията й по двата договора за банков влог са действителни, още повече след като при подновяване на депозитите й е заплатена договорената лихва. Обсъдено е, че действително в нарежданията-разписка от 06.06.2012г. и 14.06.2012г. няма посочено основание за плащане, но заключението на вещото лице по икономическата експертиза е, че сумите по размер съответстват на лихвения процент, установен от банката за периода, начислен върху главниците по двата договора за банков влог, а и лихвата върху сумата 17 500 евро е договорена в договора от 14.06.2012г. и съгласно клаузата на чл.3 е платена авансово в деня на сключването му. Изложени са и съображения за неоснователност на възраженията на банката за погасяване на вземането по давност /чл.110 ЗЗД/ и възражението на ответника, основано на неизпълнението на задължението на влогодателя по чл.55,ал.1 ЗПУПС-отм. Настоящият състав в изпълнение на служебното си задължение /т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и т.10 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС/, да следи за допустимостта на обжалваното пред него въззивно решение, счита че следва касационното обжалване да бъде допуснато за извършване на проверка дали съставът на Апелативен съд Велико Търново се е произнесъл по редовна искова молба, при заявена обща цена на частичния иск като част от вземания по два отделни договора: по договор за банков влог от 06.06.2011г. по банкова сметка с IВАN ВG46IORT73802434189801 за сумата 30 000 евро и по договор за банков влог от 14.12.2011г. по банкова сметка с IВАN ВG47IORT73802434189801 за сумата 17 500 евро. Разграничението за каква сума от всеки един от договорите за банков влог е предявен частичният иск има значение и за допустимостта на касационното обжалване. Въведеното от касатора основание за недопустимост /несъществуване на договори за банков влог, несъществуване на банкови сметки и некоректно изписан IВАN, неоткриването на изрично посочена в него банкова сметка и неосчетоводяване на сума, за която се твърди, че е внесена по сметката, посочена в договора/ не е осносимо към такъв процесуален порок на решението, а касае основателността на исковете. Следва на касатора да бъде указано внасянето на държавна такса в размер на 509 лв. по сметката на ВКС. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.