Определение № 139 от 28.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5987/2013 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. А. Ж. от [населено място] чрез адв. Ст В., срещу решение № 98 от 21.06.2013г по гр.дело № 224/2013г. на Ямболски окръжен съд, постановено по иск на основание чл.127ал.2 СК относно предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В., род на 25.02.2009г ,на майката. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, по общо формулиран въпрос. Ответницата по жалбата Н. Д. Д. е заявила становище, с което оспорва основанията по изложението. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се съдържа повтаряне на исканията и тезите на страната, като тезата за наличие на основание за допускане до обжалване е аргументирана със собствени фактически преценки и твърдения на касатора, по въпроси от значение за предоставяне упражняването на родителските права. Твърди се, че майката не се грижела за детето ,че се била съгласила бащата да го отглежда, че тя няма стабилни доходи от трудова заетост ,че няма кой да й помага в отглеждането на детето, затова възпитателските качества и другите обстоятелства следвало да се преценят в полза на бащата. Не е формулиран конкретен правен въпрос, свързан с решаващите съображения на съда, приел фактическата обстановка за несъответна на тези твърдения. Формулирането на въпроса като „необсъждане на релвантни факти и доказателства в нарушение на ППВС №7/1965г, ППВС №1/1953г ППВС №1/1985г, сочи бланкетен довод и не отговаря на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК за поставяне на правен въпрос. Несъстоятелен като основание за допускане до касационно обжалване е и доводът за противоречие с практиката на ВКС (реш.№1890 от 21991г д.№131/1991г ІІ г.о) относно значението на личните възпитателски качества на родителите, при положение, че по настоящето дело е отчетено и изтъкнато укоримото поведение на бащата ,който макар по отношение на детето да се проявява като активен и грижовен родител, активно и тенденциозно възпрепятства контактите с майката, след като през 2012г самоуправно е взел детето (на четири годишна възраст) от ищцата за отглеждането му при себе си (от неговата баба) и без майката да се съгласявала с това положение в никаква степен, демонстрира сила и арогантност. При тези обстоятелства касаторът несъстоятелно търси съпоставка и с разрешението, изразено в реш. №1300 от 11.12.2008г по гр.д №5089/2007 ІІ г.о на ВКС за случаи, при които не е в интерес на детето промяна в създало се фактическо положение на отглеждане от единия родител, след фактическата раздяла и при различно местожителство на двамата родители. Противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК не е налице, нито е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по общо поставения въпрос за прилагане на критериите по ППВС №1/1974г, преценени в съвкупност при конкретните обстоятелства и в интерес на детето. Решаващите съображения на въззивния съд са съобразени с указанията по цитираното Постановление, а доводите за обратното са лишени от обосновка. Не се сочи кой от решаващите изводи на въззивния съд изразява разрешение на правен въпрос в противоречие с ППВС №1 от 12.11.1974г, като и кой е този правен въпрос. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.