Определение № 3937 от 17.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1751/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по касационна частна жалба вх.№ 3313 от 30.01.2026 г., подадена от Т. Д. Т. чрез адвокат И. Д. от САК срещу въззивно Определение № 5683 от 18.12.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 2479/2025 г. на Окръжен съд – Варна, ІV възз.гр.състав, с което е потвърдено Разпореждане № 1381 от 15.05.2025 г. по гр.д.№ 811/2021 г. по описа на РС – Девня.

С разпореждане на РС, като подадена след срока за въззивно обжалване, на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК е върната подадената от Т. Д. Т. въззивна жалба против Решение № 30 от 05.03.2025 г. по гр.д.№ 811/2021 г. на РС – Девня.

Преписи от касационната частна жалба са връчени на ответниците по касация, които не са подали отговори.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

Препис от постановеното от РС – Девня Решение № 30 от 05.03.2025 г. по гр.д.№ 811/2021 г. е връчен на Т. Д. Т. чрез адвокат И. Д. на 23.04.2025 г.

В писмо с вх.№ 3803 от 08.05.2025 г., изпратено на e-mail адреса на РС - Девня на 07.05.2025 г. в 23,20 ч., е посочено, че се изпраща въззивна жалба по гр.д.№ 811/2021 г. на РС - Девня. Към това писмо е прикачен файл, съдържащ въззивна жалба на „Екома“ ЕООД, ЕИК 130894824, чрез адвокат И. Д., срещу Решение № 4363 от 13.03.2025 г. по гр.д.№ 20231110161791/2023г. на СРС. Тази въззивна жалба е подписана с електронния подпис на адвокат И. Д. на 07.05.2025 г. в 20,07 ч.

С писмо вх.№ 3804 от 08.05.2025 г., изпратено на e-mail адреса на РС - Девня на 08.05.2025 г. в 12,31 ч., е изпратена, както е посочено, въззивна жалба по гр.д.№ 811/2021 г. на РС - Девня. Към това писмо е прикачен файл, съдържащ въззивна жалба на Т. Д. Т. чрез адвокат И. Д. срещу Решение № 30 от 05.03.2025 г. по гр.д.№ 811/2021 г. на РС - Девня. Въззивната жалба е подписана с електронен подпис от адвокат И. Д. на 07.05.2025 г. в 23,18 ч.

РС - Девня е приел, че така подадената въззивна жалба е просрочена и я е върнал на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.

Въззивният съд също е приел, че постъпилата с вх.№ 3804 от 08.05.2025 г. въззивна жалба е просрочена. Това е първата подадена от страната и постъпила в РС - Девня въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Съобразено е, че на 07.05.2023 г., в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпило писмо, регистрирано с вх.№ 3803 от 08.05.2025 г., изпратено на e-mail адреса на РС на 07.05.2025 г. в 23,20ч., но към него не е приложена въззивна жалба срещу решението на РС - Девня, а срещу решение по друго гражданско дело - на СРС. Прието е, че е без правно значение по спора кога е подписана въззивната жалба, както и това, че в срока за обжалване от 23.04.2025 г. до 07.05.2025 г. е имало по твърдения на частната жалбоподателка само 7 работни дни, щом като жалбата не е изпратена в срока за обжалване. Посочено е, че вероятно е допусната техническа грешка, но това е довело до пропускане на срока; случилото се не може да бъде причина да бъде прието, че въззивната жалба е подадена в срок и грешката изправена, като се предостави нов срок на страната да бъде представена т.н. „правилна жалба“, която е била изготвена и подписана в срока. Не се установява от материалите по първоинстанционното дело, че деловодител при РС - Девня е съобщил, че погрешно е прикачен файл с друга въззивна жалба, още по-малко това да е станало по указания на съдията. Да, би следвало изпратената на РС - Девня въззивна жалба срещу Решение № 4363 от 13.03.2025 г. по гр.д.№ 20231110161791/2023г. на СРС да бъде приета за подадена в срок, ако срокът й за обжалване е изтичал на 07.05.2025 г., дори и да е била подадена пред ненадлежния съд, но не такъв е случаят с въззивната жалба по гр.д.№ 811/2021 г. на РС - Девня.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално - основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите:

1. „Допустимо ли е въззивна жалба, подадена в преклузивния срок и подписана с квалифициран електронен подпис, да бъде върната без даване на указания по чл. 262, ал. 1 ГПК, когато допуснатата нередовност представлява отстранима техническа грешка при електронното й изпращане?“;

2. „Кой момент е релевантен за преценка спазването на преклузивния срок за въззивно обжалване при електронно подаване – моментът на подписване и изпращане на жалбата с квалифициран електронен подпис или моментът на техническата обработка на електронното съобщение от съда при наличие на формална грешка?“;

3. „Съответства ли на принципа за осигуряване на право на защита и достъп до съд връщането на въззивна жалба при ясно и своевременно заявена воля за обжалване, когато порокът на подадения документ е резултат от техническа грешка при електронното подаване?“.

Поддържа се противоречие с практика на ВКС, посочена така: Решение № 78 от 19.06.2019 г. по гр.д.№ 2767/2018 г. на IV г.о., Определение № 60244 от 15.11.2021 г. по ч.гр.д.№ 3676/2021 г. на III г.о. и Определение № 85 от 18.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 456/2020 г. на I г.о.

Не е налице основание за допускане на обжалването.

По поставените въпроси не е обосновано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторката се позовава на актове, за които твърди че са постановени по посочените от нея дела на ВКС, които актове не са приложени към частната касационна жалба. Служебно извършената проверка показва, че нито един от така посочените „актове“ не съществува съобразно данните в деловодната система на ВКС. Конкретно: гр.д.№ 2767/2018 г. по описа на IV г.о. е частно, а не касационно и е приключило с Определение № 350 от 25.07.2018 г., а не с решение; ч.гр.д.№ 3676/2021 г. не е на III, а е на IV г.о. и е приключило с Определение № 60317 от 18.10.2018 г., а не с Определение № 60244 от 15.11.2021 г.; гр.д.№ 456/2020 г. не е частно, а е по чл. 288 ГПК и не е на I, а е на II г.о., като е приключило с Определение № 386 от 27.07.2020 г., а не с Определение № 85 от 18.02.2020. Нито един от актовете по посочените дела няма отношение към релевантните за спора правни проблеми. Не са регистрирани актове, означени като Решение № 78 от 19.06.2019 г., Определение № 60244 от 15.11.2021 г. и Определение № 85 от 18.02.2020 г.

Касаторката не е аргументирала и наличие на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Когато се твърди това основание за допускане касационно обжалване, касаторът трябва да обоснове, кумулативно с посочването на относим правен въпрос, и наличието на неправилна или несъобразена с промените в законодателството съдебна практика, да изложи доводи в какво се изразява нейната неправилност или защо трябва да бъде изменена в поддържана от него насока. При липса на съдебна практика по поставения въпрос касаторът трябва да изложи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска. Направеното общо позоваване на законовата норма на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно като обосновка на допълнителното основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК според изложеното в т. 4 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо - същото е постановено от компетентен съд и в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по разбираем начин, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на предявената частна жалба.

Не възниква съмнение и за очевидна неправилност на въззивното определение. Очевидната неправилност не съвпада с неправилността по чл. 281 ГПК, тя е квалифицирана форма на неправилност на въззивния акт, изводима от самия му прочит, когато се констатират груби нарушения на закона или на правилата на формалната логика, а такива в случая не са налице.

В случая произнасянето на въззивния съд е в съответствие с точния смисъл на правилата, регламентиращи извършването на действия в електронна форма.

Според чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата (респ. жалбата или друго писмено изявление на страната) е станало по пощата или по електронен път. В този случай не е решаваща нанесената дата в регистратурата на съда при техническата обработка на молбата/жалбата (обичайно - на следващия ден, в работното време на съда), тъй като електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие (чл. 62, ал. 4 ГПК). В този смисъл са и разпоредбите на Закона за електронния документ, според които електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора (чл. 9) и е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система (чл. 10).

Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № 6 от 03.08.2017 г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма, издадена от Висшия съдебен съвет (обн., ДВ, бр. 67 от 18.08.2017 г.), подаването на електронни документи, свързани с извършването на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма, се реализира в нормативноустановената за съответното действие форма и се осъществява чрез Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) през личния потребителски профил на заявителя на процесуалното действие или удостоверителното изявление. В чл. 25, ал. 1 от Наредба № 5 от 2017 г. за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, както и вътрешния оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация, е предвидено, че подаването на електронни документи във връзка с образуването на съдебно дело се извършва чрез прилагането на специализирани електронни формуляри, публикувани в ЕПЕП. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Наредба № 6 от 03.08.2017 г. на ВСС урежда извършването на автоматизирани проверки (изброени в разпоредбата) при подаване на електронни документи чрез ЕПЕП, които приключват с изпращане на отговор до заявителя на процесуалното действие, че електронният формуляр е успешно приет. При констатиран проблем по време на проверката, съгласно чл. 28, ал. 2, изр. 2 от Наредба № 6/2017 г. до заявителя се връща автоматично съобщение, че електронният формуляр не е приет, като се посочва кратко описание на възникналия проблем. Съобразно чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/2017 г., подаването на електронни документи чрез електронна поща – до обявения адрес на електронна поща на съответния орган на съдебната власт, се допуска по изключение. По силата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 6/2017 г. отговорност на заявителя на процесуалното действие или удостоверителното изявление е правилното попълване на електронния формуляр и прикрепянето на придружаващите го електронни документи, а съгласно чл. 29, ал. 2 рискът от грешки при предаване на изявлението по ал. 1 към органа на съдебната власт е за заявителя.

В случая касаторката е използвала допустимия по изключение способ за подаването на електронни документи чрез електронна поща. Така на първо място страната сама се е поставила в риск да не получи съобщение по чл. 28, ал. 2, изр. 2 от Наредба № 6/2017 г. при възникнал проблем, препятстващ приемането на заявлението й за извършването на процесуално действие в електронна форма, наред с което, по силата на чл. 29, ал. 2 от Наредба № 6/2017 г. върху нея са възложени последиците от допускането на грешка при прикрепянето на придружаващите заявлението електронни документи.

Изложеното и данните по делото налагат извод, че твърденията на жалбоподателката за надлежно сезиране на съда с подадена в срок въззивна жалба не съответстват на установените обстоятелства, поради което администриращият съд не е дължал да дава указания по реда на чл. 262 ГПК. Обжалваното пред въззивния съд разпореждане на РС – Девня е постановено в съответствие със закона и правилно е било потвърдено.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия