Определение № 28 от 10.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 444/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ю. А. П. срещу определение № 3770 от 16.11.2020 г. по ч.гр.д. № 3013 от 2020 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 260346 от 26.08.2020 г. на Варненския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 3333 от 2020 г. и изпращането му по подсъдност на Варненския окръжен съд.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК. Посочват се следните правни въпроси:

1. Каква е цената на иска за собственост върху част от недвижим имот- стойността на частта от данъчната оценка, съответстваща на спорното право, или данъчната оценка на целия имот ?- по този въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и

2. Към кой момент настъпва стабилизиране на родовата подсъдност на делото съгласно чл.120 ГПК- към датата на депозиране на исковата молба или към датата на депозиране на насрещен иск на ответника ?- по този въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие на обжалваното определение с посочена практика на ВКС- определение № 95 от 29.01.2013 г. по гр.д. № 670 от 2012 г. на ВКС, определение № 356 от 21.04.2011 г. по гр.д.№ 214 от 2011 г. на ВКС, определение № 599 от 19.09.2012 г. по гр.д.№ 483 от 2012 г. на ВКС, определение № 638 от 12.07.2012 г. по гр.д.№ 384 от 2012 г. на ВКС, определение № 667 от 02.12.2009 г. по гр.д.№ 636 от 2009 г. на ВКС и определение № 648 от 12.07.2017 г. по гр.д.№ 271 от 2012 г. на ВКС/ и евентуално основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В писмен отговор от 26.01.2021 г. ответникът по частната жалба Т. Д. П. оспорва частната жалба. Моли определението на Варненския окръжен съд да бъде оставено в сила и да му се присъдят направените в производството пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищца по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който е потвърдено определение на първоинстанционен съд за прекратяване на делото, който съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на някои от посочените в чл.280, ал.1 и или ал.2 ГПК основания за това.

В обжалваното определение въззивният съд е приел, че правилно районният съд е прекратил делото по всички съединени за общо разглеждане пред него искове /първоначален иск по чл.29, ал.1 СК за определяне на по-голям дял от недвижим имот и МПС, придобити по време на брака на ищцата Ю. П. и ответника Т. П., в размер на 3/4 ид.ч. от посоченото имущество и насрещни искове по чл.23, ал.1 и ал.2 СК за пълна и евентуално частична трансформация на собствеността върху недвижимия имот и по чл.29, ал.3 СК за по-голям дял в размер на 3/4 ид.ч. от общото имущество/ и го е изпратил за разглеждане от Варненския окръжен съд, тъй като цената на един от насрещните искове- иска за пълна трансформация /51 234,10 лв./ обуславяла съгласно чл.104, т.3 ГПК разглеждането на този насрещен иск от окръжния съд, а съгласно чл.104, т.6 ГПК от окръжния съд следвало да бъдат разгледани и всички съединени с насрещния иск за пълна трансформация искове, включително и първоначалния иск по чл.29, ал.1 СК, макар с оглед цената на иска да са родово подсъдни на районния съд.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното определение, не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по поставените въпроси, поради следното:

1. Първият поставен въпрос /Каква е цената на иска за собственост върху част от недвижим имот- стойността на частта от данъчната оценка, съответстваща на спорното право, или данъчната оценка на целия имот ?/ не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение: Съдът не е приел, че първоначалният иск по чл.29, ал.1 СК и насрещният иск по чл.29,ал.3 СК са родово подсъдни на окръжен съд, защото цената на тези искове се определя от данъчната оценка на целия недвижим имот, вместо от частта от данъчната оценка, съответстваща на претендираните 3/4 ид.ч. от имуществото на бившите съпрузи, а че те следва да се разгледат от окръжен съд на основание чл.104, т.6 ГПК- тъй като са съединени с иск, който е подсъден на окръжния съд /иска по чл.23, ал.1 СК за пълна трансформация на собствеността върху придобития по време на брака на страните недвижим имот, чиято цена съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК е 51 234,10 лв.- съответна на данъчната оценка на целия недвижим имот/.

2. Вторият поставен въпрос /Към кой момент настъпва стабилизиране на родовата подсъдност на делото съгласно чл.120 ГПК- към датата на депозиране на исковата молба или към датата на депозиране на насрещен иск на ответника ?/ също не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. Съдът въобще не се е произнасял по въпроса кога настъпва стабилизиране на родовата подсъдност, а и не е бил длъжен да се произнася по този въпрос. Мотивите му да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на делото и за изпращането му за разглеждане от окръжния съд са били съвсем различни- свързани са с приложението на разпоредбите на чл.104, т.4 и т.6 ГПК.

Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд. Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.

Определението не е и очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закон /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора норми на ГПК, в тяхната действаща редакция. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 300 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение