Определение № 4137 от 17.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3608/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 5237/6.06.2022 г., подадена от Е. В. Д., Р. Г. Д. и Н. И. Д., чрез адвокат Н. Б., срещу разпореждане № 1257 от 18.05.2022 г. по гр. д. № 454/2021 г. на Окръжен съд – Русе, с което е върната касационна жалба вх. peг. № 3365/11.04.2021 г. на Е. В. Д., Р. Е. Д. и Н. И. Д., подадена срещу решение № 56 от 24.02.2022 г. по гр. д. № 454/2021 г. на Русенския окръжен съд. В разпореждането е изложено, че подалите посочената касационна жалба страни не са изпълнили дадените от въззивния съд, с разпореждане № 886/12.04.2022 г., указания за отстраняване на нередовности на жалбата, като единствено са представили пълномощно на адвокат Н. Б., удостоверяващо представителната му власт пред касационната инстанция. Жалбоподателите считат атакуваното от тях разпореждане за неправилно и незаконосъобразно. Сочат, че са депозирали две касационни жалби – върнатата от въззивния съд и друга, подадена по електронен път от адв. К., като жалбите са абсолютно идентични по съдържание, поради което съдът неправилно е възприел, че е сезиран с две отделни касационни жалби от различните процесуални представители на едни и същи жалбоподатели. Твърдят, че става дума за извършване на едно и също действие от двамата различни пълномощници на страните, поради което осъществените действия по изпълнение на указанията, връчени на различните процесуални представители, не следва да се разграничават като действия по различни жалби. Визират, че касационната инстанция дължи произнасяне само по една жалба, а не по две отделни жалби. Насрещните страни М. А. Т., Т. Н. Т., М. Л. Б., Д. Л. Б. и В. Л. Л. считат, че жалбата е лишена от правен интерес, както и неоснователна. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира жалбата, с която е сезиран, за процесуално допустима. За да се произнесе, същият намира за установено следното: Окръжен съд – Русе е постановил решение № 56 от 24.02.2022 г. по гр. д. № 20214500500454/2021 г., като срещу него от Е. В. Д., Р. Г. Д. и Н. И. Д. са депозирани две касационни жалби: вх. № 3365/11.04.2022 г., подадена чрез адвокат Н. Б., и вх. № 3378/11.04.2022 г., подадена чрез адвокат К. К.. Първата касационна жалба е оставена без движение с разпореждане на въззивния съд № 886/12.04.2002 г., с указания за представяне на дължимата държавна такса, пълномощно на адвокат Б., копия за връчване на насрещните страни, изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и съдебна практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като изрично е посочено, че при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната. Разпореждането е връчено на 10.05.2022 г. Втората касационна жалба е оставена без движение с разпореждане на въззивния съд № 887/12.04.2002 г. с аналогични указания (с изключение на това за представяне на доказателства за представителната власт на подалия я адвокат), надлежно изпълнени на 9.05.2022 г. С молба вх. № 4563/17.05.2022 г. жалбоподателите са представили изисканото пълномощно на адвокат Н. Б., а във връзка с другите констатирани нередовности на касационната им жалба вх. № 3365/11.04.2022 г. са се позовали на извършените процесуални действия от адвокат К. по другата касационна жалба. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна. Съображенията му за това са следните: След като Е. В. Д., Р. Г. Д. и Н. И. Д. са подали две отделни касационни жалби срещу въззивното решение, чрез двама различни процесуални представители, макар жалбите да са с идентично съдържание, спрямо същите поотделно намират приложение разпоредбите на чл. 283 и чл. 284 ГПК. Неотстраняването нередовностите на едната касационна жалба има за последица нейното връщане от администриращия съд, независимо от редовността на другата жалба. Самостоятелният характер на жалбите е очевиден и се демонстрира особено ярко в хипотези, при които някоя от тях е подадена от пълномощник без представителна власт и този й порок остане неотстранен, или е просрочена. В тези случаи съдът няма друг избор, освен да върне такава жалба. Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното разпореждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,