Определение № 106 от 19.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 308/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Рона Комерс ООД срещу определение № 334 от 25.09.2020 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение по ч.гр.д. № 2534/2020 г., с което на основание чл.280, ал.3 т.1 ГПК във вр. с чл.274, ал.4 ГПК е оставена без разглеждане като недопустима, частна касационна жалба срещу определение на Софийски градски съд по ч гр. д № 16462/2019г ,потвърдил разпореждане на СРС от 08.10.2019г за връщане на въззивна жалба против решението по гр.д № 82437/2017г на СРС.Исковите претенции, след уточнението им, са по оценяем иск, чиято цена е 1712,20лв главница и 203,96лв лихви. Частният жалбоподател твърди,че разпореждането е незаконосъобразно.Изтъкнатият от ВКС критерий бил неприложим ,тъй като жалбата няма нищо общо с цената на исковете ,а дали правилно е прието,че внасянето на държавна такса от 50 лв е просрочено. Постъпил е отговор от ответницата по жалбата А. Н. Т. ,чрез адв М. В.. Оспорват се оплакванията и се подчертава императивния характер на нормите, които са приложени .Претендират се разноски. Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Констатациите на състава на Четвърто г.о на ВКС в обжалваното определение са съответни на установеното по делото. При установените процесуални факти, приложимите правни норми са императивни. Цената на иска е под прага, посочен в чл.280, ал.3 т.1 ГПК и тази норма намира приложение независимо дали е постановено въззивно решение по предявения иск. Изводът следва и от критерия на чл. 274, ал.4 ГПК по отношение обжалването на определенията ,които са постановени по делото, независимо дали по същото дело е постановено въввизно решение ,или не. За прилагането на чл. чл. 274, ал.4 ГПК също така е без значение какви обстоятелства са довели до постановяването на преграждащо определение или разпореждане, обжалвано от страната с частна жалба. Като правилно и законосъобразно,обжалваното понастоящем определение следва да бъде потвърдено. Следва да се присъдят разноски за адвокатска защита в настоящето производство, след като е доказано, че са извършени. Представен е договор с адвоката, установяващ плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение