Определение № 414 от 28.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 349/2011 г.

Образувано е по частна жалба на Н. Г. Т. срещу определение от 05.01.2011 г. по гр.д. № 3105/2009 г. на Софийски апелативен съд. В частната жалба е въведено оплакване, че определението на апелативния съд е неправилно, поради което се иска отмяната му. Ответникът Д. Б. П. не е депозирал в срока по чл.276 ГПК становище по частната жалба. Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е върната подадената от настоящия жалбоподател касационна жалба срещу постановеното от същия съд въззивно решение № 388 от 31.05.2010 г. по гр.д.№ 3105/2009 г., с което се оставя в сила решение № 450 от 07.07.2009 г. на Софийски градски съд. В съобразителната част на определението е прието, че в указания от съда срок жалбоподателят не е депозирал изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията, на които обосновава допустимостта на касационното обжалване и поради неотстраняване на нередовността на касационната жалба са налице основанията на чл.286 ГПК за нейното връщане. Обжалваното определение е правилно. В частната жалба не се навеждат доводи срещу извода на съда за неизпълнение на дадените от съда указания. Единственото оплакване на жалбоподателя е свързано с допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното от него решение. При въведеното със сега действащия ГПК факултативно касационно обжалване изискванията на чл.284 ГПК за допустимост на касационното обжалване не се изчерпват с подаването в срок на касационната жалба срещу обжалваем съдебен акт, но тя задължително следва да съдържа и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В контекста на изложеното внасянето единствено на дължимата държавна такса, без да са изпълнят указанията в останалата им част - да се посочат визираните в чл.280, ал.1 ГПК критерии за селекция на касационната жалба, законосъобразно е счетено от въззивния съд като основание по чл.286, ал.1, т.2 ГПК за нейното връщане. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение е постановено при спазване на закона и следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия