Определение № 4944 от 15.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4110/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 2865/01.06.2026 г. по к.гр.д. № 1791/2026 г. на Върховния касационен съд за връщане на касационната жалба на А. Й. М. срещу решение № 18/23.01.2026 г. по в.гр.д. № 1024/2025 г. на Окръжен съд – Плевен. Определението се обжалва от А. Й. М.. Доводът, че е незаконосъобразно, жалбоподателят базира на твърдения, че предходният състав на Върховния касационен съд неправилно е приложил чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 4 ГПК, а с това – и чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, като е приел, че въззивното решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД не подлежи на касационно обжалване. Настоящият състав приема, че частната жалба е с допустим предмет – определението е преграждащо (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), в компетентност на настоящия, друг в смисъла по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на Върховния касационен съд, от процесуално легитимирана страна – от ответника по иска, подал касационната жалба, спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК и са налице останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост. Частната жалба е основателна по следните съображения:: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за разваляне на договора по н.а. № 57/15.02.2024 г., с който ищците С. Л. К. и А. К. са прехвърлили на ответника А. Й. М. правото на собственост върху два урегулирани поземлени имота в [населено място], общ. Д. М., единият от които застроен, срещу задължението на приобретателя да поеме за в бъдеще – лично или чрез трето лице, гледането и издръжката на прехвърлителите. Задължението на прехвърлителите, възникнало с договора, е да прехвърлят собствеността на двата имота, и с предявения иск те са поискали разваляне на двустранния алеаторен договор с предмет вещното право на собственост върху имотите (чл. 87, ал. 3 ЗЗД). Следователно цената на разгледания и уважен с въззивното решение иск, определена по чл. 64, ал. 1, т. 4 с препращането към т. 2 ГПК, е данъчната оценка и на двата имота. Определена към момента на предявяването на иска – 2025 г., тя е на сумата 6 264.40 лв. Въззивното решение подлежи на касационно обжалване като постановено по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Настоящият състав следва да отмени определението, с която предходният състав на Върховния касационен съд е приел обратното. С тези мотиви, настоящият състав на Върховния касационен съд