Определение № 203 от 27.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 656/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 12 от 14.03.2012 г. по т.д. № 29/ 2012 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №330 от 09.11.2011 г. по т.д. № 642/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което [фирма] - [населено място] е осъдено да плати на [фирма] - [населено място]: по Фактура № 6 /31.10.2008 г.: 8400 лв., със законната лихва и 2009.81 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 01.11.2008 г. - 01.11.2010 г., по Фактура №7 / 30.11.2008 г.: 7680 лв., със законната лихва и 1737 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 01.12.2008 г. - 01.11.2010 г., по Фактура №8 /30. 12.2008 г.: 7824 лв., със законната лихва и 1666.76 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 31.12.2008 г. - 01.11.2010 г., по Фактура №9 /30.01.2009 г.: 8064 лв., със законната лихва и 1612.28 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 31.01.2009 г. - 01.11.2010 г., по Фактура №10 /28.02.2009 г.: 4992 лв., със законната лихва и 941.75 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 01.03.2009 г. - 01.11.2010 г. и по Фактура №11 /31.03.2009 г.: 1920 лв., със законната лихва и 339.89 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 01.04.2009 г. - 01.11.2010 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че въпросът: Налице ли е предаване и приемане на изпълнението, ако не са подписани договорените между страните затова документи и ако изпълнителят не е предал докумен- тите, удостоверяващи изпълнението (протоколи и товарителници) и въпросът: фактурата самостоятелно основание за плащане ли е, се решават противоречиво от съдилищата - въззивният съд е приел, че е налице приемане, без да са подписани договорените предварително от страните документи и без изпълнителят да ги е предал на възложителя (протоколи и товарителници), което противоречи на Р.№ 586/03.11.2008 г. по т.д.№ 282/2008 г. на ВКС, І т.о. Поддържа, че договореният начин за приемане на работата, не може да бъде дерогиран чрез тълкуване или със свидетелски показания, тъй като обвързва страните със силата на закон - в този смисъл сочи Р.№578/13.11.2008 г. по т.д.№ 338/2008 г. на ВКС, І т.о. По въпроса фактурата основание ли е за плащане поддържа, че въззивния съд се е произнесъл в противоречие с Р.№ 230/25.02.2000 г. по т.д.№ 1286/ 1999 г. на ВКС, І т.о. и Р.№ 111/27.02.2004 г. по т.д.№ 1431/2003 г. на ВКС, ІІ т.о. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество касационната жалбата, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове за възнаграждение за изпълнени строителни работи по договор за изработка и за обезщетение за забавеното им плащане, цената на които не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да потвърди решението, с което са уважени исковете за възнаграждение за изпълнени строителни работи и за обезщетение за забавено плащане, въззивният съдът е приел, че в изпълнение на сключения писмен договор за изработка, ищецът е изпълнявал работи на обект „П.” през периода м.07.2008 г.- м.03.2009 г., и е издавал само на ответника фактури и свързаните с тях първични документи, като от издадените 10 фактури, по 6 ответникът е платил частично, като е неоснователно възражението му, че изпълнителят не му е предал изпълнената работа и че той не я е приел. Съдът е посочил, че е установено от счетоводната експертиза, че ответникът редовно е осчетоводявал фактурите, включил ги е в Дневника за покупки в Справката - декларация по ЗДДС за съответните месеци, че са налице подписани от страните дневни отчети за съответния месец и е установена по делото процедурата на оформяне и отчитане на дневните отчети. По възражението на възложителя, че изпълнителят не е изпълнил задължението да му предаде работата, съдът е приел, че съставените и подписани от страните отчети, съдържащи часовете на работа, и установения по делото начин на съставяне на тези документи, които са били налични към съставяне на издадените фактури, това, че възложителят не е възразил при получаването им за липса на задължение за плащане, и че е направил частични плащания по някои от фактурите - с това е установена изпълнената работа, нейното остойностяване съгласно т.14 от Договора и претендиране за плащане с издадените фактури по т.15 от Договора. Като е заключил, че е неоснователен довода на възложителя, че издаването на фактури и осчетоводяването им не означава приемане на работата, е уважил иска за посочените суми. По изложения материалноправен въпрос,релевантен за делото: кога е налице приемане от възложителя на изпълнената работа и как се доказва приемането не е основателно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал. 1 т. 2 ГПК. Установена е съдебната практика по приложението на чл. 266 ал. 1 ЗЗД, която е в смисъл, че възнаграждение се дължи за изпълнена и приета работа, и при преценката налице ли е приемане от възложителя, съдът следва да обсъди всички доказателства и фактически извършени действия от страната, дължаща приемане на работата. Въпросите установено ли е приемане на изпълненото със съставените и двустранно подписани от страните дневни отчети, установяващи обема на извършеното, въз основа на които отчети са съставени фактурите за плащане, и въпросът съставлява ли приемане, извършено от възложителя с други действия: частично плащане по някои от фактурите, осчетоводяване на съставените от ищеца 10 бр. фактури за 73 608 лв. и включването им от възложителя в дневниците за продажби и в справка - декларация по ЗДДС, са въпроси от фактическа страна, на които съдът дава отговор, като обсъжда доводите и възраженията на страните и събраните доказателства. Изложеното от жалбоподателя несъгласие с извършената от съда преценка на доказателствата и изведените въз основа на тях правни изводи, включително по въпроса има ли приемане от възложителя на изпълнената работа, са доводи за неправилност на решението - основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят не доказва да е налице противоречива съдебна практика по изложения въпрос с посочените решения - не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Дори и да има противоречива съдебна практика по въпроса как се установява приемането на изпълнената работа, по този въпрос е налице постоянна съдебна практика, в съответствие с която е постановено въззивното решение. Въпросът основание за плащане ли е фактурата, не е релевантен за делото, тъй като, както се изложи по- горе, въззивният съд не е приел, че съставените от ищеца фактури са самостоятелно основание за плащане на възнаграждението на изпълнителя, а е обвързал задължението за плащане по чл. 266 ал.1 ЗЗД от приемането от възложителя на изпълнената работа. По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение