Определение № 611 от 10.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2658/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. Я. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 80 от 30.04.2024 г. по гр.д.№ 133/ 2024 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д.№ 1942/ 2023 г. и като краен резултат Прокуратура на Република България /ПРБ/ е осъдена да заплати на М. Я. сумата 10 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат от повдигнато и поддържано срещу нея незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.248а ал.5 вр. ал.3 и ал.2 НК, за което е оправдана с влязла в сила на 02.04.2022 г. присъда № 260048/ 18.05.2021 г. по НОХД № 991/ 2020 г. на Пловдивски окръжен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлени за разликата до пълния предявен размери от 50 000 лв и е разпределена отговорността за разноските по делото. Ответникът ПРБ не е обжалвал въззивното решение, по чиято валидност няма съмнения, и то е влязло в сила в частта, в която претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважена до размер 10 000 лв. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига като основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да се уточнят в следния смисъл: как се прилага критерия „справедливост“ по чл.52 ЗЗД и кои обстоятелства съдът е длъжен да съобрази при прилагането на този критерий; длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба, на които ищецът основава оплакванията си срещу първоинстанционното решение; и определят ли се „тежестта и характера на повдигнатото обвинение“ не само от размера и вида на предвиденото за съответното престъпление наказание, а и от всички негативни за ищеца последици, пряко следващи от евентуална осъдителна присъда по повдигнатото обвинение. Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Ответната страна ПРБ не взема становище по жалбата. Жалбата е допустима, а искането за допускане на касационно обжалване - основателно. За да уважи предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди до размер 10 000 лв, въззивният съд приел за установено, че на 26.02.2020 г. по досъдебно производство № 9/ 2020 г. ищцата била привлечена като обвиняем в извършване на престъпление по чл.248а ал.5 вр. ал.3 и ал.2 НК – за представяне на неверни сведения пред Държавен фонд „Земеделие”, вследствие на което е получила 371 520,84 лв без основание. Била й взета мярка за неотклонение- парична гаранция в размер на 10 000 лв. На 04.06.2020 г. срещу ищцата бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 991/ 2020 г. на Пловдивски окръжен съд, по което дело с присъда от 18.05.2021 г. М. Я. била призната за невинна и оправдана. По протест на ПРБ срещу оправдателната присъда било образувано ВНОХД № 328/ 2021 г. на Пловдивски апелативен съд, по което с решение № 29/ 21.02.2022 г., в сила от 02.04.2022 г., присъдата била потвърдена. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че искът е доказан по основание. Съобразил, че ищцата е била привлечена като обвиняем за тежко умишлено престъпление, но наказателното производство срещу нея приключило в разумен срок. Отхвърлил доводите на ищцата, че наказателното дело било с ниска фактическа и правна сложност, като посочил, че по него са разпитани множество свидетели и са назначени няколко експертизи, включително допълнителни. Приел, че наложената възбрана върху недвижим имот, собственост на „Хрими як“ ООД, нямала пряко отражение върху ищцата, доколкото не засягала нейна собственост. Съобразил, че вследствие на повдигнатото обвинение ищцата загубила част от контактите, връзките и познатите си, капсулирала се вътре в семейната среда, но нямало настъпило някакво трайно или продължително влошаване на здравето й. Посочил, че медийното отразяване в печатната и електронната преса на обвинението срещу ищцата засегнало негативно доброто й ме на ищцата, но тя била получила и подкрепа от много хора. Като съобразил тези обстоятелства, съдът намерил, че справедливият размер на следващото се обезщетение за неимуществени вреди е съизмерим със сумата от 10 000 лв. Претендираното от ищцата обезщетение в размер на 50 000 лв съдът намерил за прекомерно и неотговарящо както на претърпените от нея неимуществени вреди, така също на икономическата обстановка в страната към датата на оправдателната присъда. С оглед тези мотиви на въззивния съд, първият формулиран в изложението на жалбоподателката по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос обуславя обжалваното решение, доколкото решаващата инстанция е основала крайните си изводи на тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Основателен е и доводът за наличието на допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК, затова касационното обжалване следва да бъде допуснато, а останалите въпроси ще бъдат обсъдени при разглеждане на жалбата по същество. По изложените съображения съдът