Определение № 469 от 23.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 184/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ“ ООД /н./, чрез адв. Н. Н. от САК, срещу определение № 2964 от 22. 11. 2022 г., постановено от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав по ч.т.д. № 3283 по описа на съда за 2022 г. С обжалваното по касационен ред въззивно определение е потвърдено разпореждане № 5487 от 07. 10. 2022 г. по т.д. № 693 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, с което е върната частна жалба на частния жалбоподател вх. № 63566/06. 10. 2022 г. по регистратурата на СГС /подадена чрез ССЕВ на 05. 10. 2022 г./, срещу определение № 2278 от 13. 07. 2022 г. по т.д. № 693 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав в частта му, с която е върната исковата молба на частния жалбоподател срещу „ИНВЕСТБАНК“ АД, в нейната част за установяване недължимост на сумата 646811.60 лв., представляваща левовата равностойност на 330709.52 евро – главница за вноски по договор за банков кредит и шест споразумения към него, лихви, неустойка и разноски, описани в исковата молба и във върнатата от съда частна жалба. В частната касационна жалба се излагат оплаквания за вероятна недопустимост, очевидна неправилност и, при условията на евентуалност - неправилност на обжалваното въззивно определение, последната - поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният и въззивният съд не са разчели правилно и не съобразяват факта, че с молба вх. № 50095 от 05. 08. 2022 г. частният жалбоподател е поискал предоставяне на правна помощ във формата на компетентна адвокатска услуга, по която съдът не се е произнесъл, а се е произнесъл само по формулираното в същата молба искане за продължаване на срок. Според частния жалбоподател е налице погрешна квалификация на искането му, молбата му е и за предоставяне на правна помощ, която е прекъснала срока за обжалване и същият не е текъл, докато молбата се разглежда. По искането му за предоставяне на правна помощ още няма произнасяне, поради което и срок за обжалване не е текъл, и не тече, съобразно разпоредбата на чл. 259, ал. 2 от ГПК. Твърди се още, че и двете съдебни инстанции не са се произнесли по искането на частния жалбоподател за възстановяване на срок. Изложени са и подробни съображения в насока на това, че дружеството – частен жалбоподател, като такова в несъстоятелност и съответно – неразполагащо със собствен ресурс за плащане, има право да му бъде предоставена компетентна правна помощ, съобразно практиката на СЕС и тълкуването в същата на чл. 47 от Харта на основните права на ЕС. Иска се обезсилването на обжалваното определение, като недопустимо или отмяната му като очевидно неправилно, евентуално – отмяната му като неправилно. В условията на евентуалност се иска да бъде възстановен срока за обжалване срещу прекратителната част на определение № 2278 от 13. 07. 2022 г. по т.д. № 693 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване се обосновава с наличието на основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3, и ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Вероятната недопустимост и очевидната неправилност на обжалваното определение се обосновават с неотчитане на прекъсването на срока за обжалване с подаването на молба за правна помощ, откъдето произтичала недопустимостта на разпореждането за връщането на частната жалба срещу прекратителното определение на СГС. По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК се поставя въпросът: „1. Длъжен ли е съдът да действа при условията на пълно въззивно производство, като служебно провери редовността на подадената молба за продължаване на срок и за предоставяне на правна помощ във формата на адвокатска защита и как следва да процедира въззивният съд, ако констатира неяснота или нередовност на молбата за правна помощ?“ Твърди се по този въпрос САС да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 60347 от 03. 11. 2021 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. по гр.д. № 2698/2021 г. и Тълкувателно решение № 6 от 15. 01. 2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Поставя се и втори въпрос, по който се твърди, че САС се е произнесъл, както и че по отношение на него е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК: „2. Юридическо лице – търговец обявен в несъстоятелност, има ли право на правна помощ, във формата на безплатна адвокатска защита по търговско дело?“ Твърди се, че отговорът на този въпрос е от значение за точното приложение на чл. 94 и чл. 95 от ГПК, във връзка с чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз и чл. 3, параграф 1 от Директива 2003/8 на Съвета от 27. 01. 2003 г. за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове, както и за развитие на правото. Излага се, че в българската съдебна практика не е налице точно тълкуване и прилагане на чл. 94 и чл. 95 от ГПК, когато молбата за правна помощ се подава от юридическо лице – търговец в несъстоятелност, в светлината на разрешенията, дадени с Решени на СЕС от 22. 12. 2010 г. по дело С-279/09, а с допускането на касационно обжалване ще се създаде уеднаквена задължителна съдебна практика по поставените въпроси. Ответникът по жалбата в писмен отговор изразява становище за недопускане на касационно обжалване, поради неналичие на предпоставките за това, по същество оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. За да потвърди разпореждането, с което първоинстанционният съд е върнал частната жалба на жалбоподателя срещу преграждащото определение на СГС, въззивният съд е изложил, че: С определение № 2278/13. 07. 2022 г. по т.д. № 693/2022 г. СГС ТО, 8 състав е върнал искова молба, подадена от ищеца „Инженерконсулт“ ООД /н./ против ответника “Инвестбанк” АД, в частта за сумата от 2549699.32 лева (левовата равностойност на 1 303 640.56 евро) - главница за вноски по Договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г. и шест допълнителни споразумения към него - допълнителни споразумения № 1/20. 01. 2009 г., № 2/27. 02. 2009 г., № 3/18. 08. 2009 г., № 4/01. 03. 2010 г., № 5/01. 12. 2010 г. и № 6/26. 03. 2012 г., за периода от 31. 12. 2012 г. до 25. 05. 2013 г. и за периода от 25. 10. 2014 г. до 25. 11. 2016 г., присъдени договорни лихви 125334,01 лева (левова равностойност на 64 082,26 евро), сумата от 665672,49 лева (левова равностойност на 340352,94 евро) - законна лихва върху главница в размер на 1133869,58 евро за периода от 23. 06. 2017 г. до 12. 08. 2020 г. вкл., сумата от 463730,95 лева (левова равностойност на 237101,87 евро) - законна лихва върху главница в размер на 330709,52 евро за периода от 07. 06. 2013 г. до 12. 08. 2020 г. вкл., законната лихва върху главницата от 2549699,32 лева, считано от 13. 08. 2020 г. до окончателно плащане, и сумата от 125578,58 лева - съдебно-деловодни разноски (разноски за водене дела и адвокатски възнаграждения), и е прекратил производството по делото в тази му част; Видно от съобщението, находящо се на лист 639 от делото, определение № 2278/13. 07. 2022 г. е връчено на ищцовото дружество чрез управителя Стойчева на 29. 07. 2022 г. и срокът за обжалване на същото е изтекъл на 05. 08. 2022 г., който ден е бил петък - работен ден; С молба от 05. 08. 2022 г. „Инженерконсулт“ ООД /н./ е поискало от съда да продължи срока за обжалване по реда на чл. 63, ал. 2 от ГПК, тъй като адвокатът, който е ангажиран по делото бил в карантина, с ковид инфекция; Срещу определението е подадена частна жалба № 63566/06. 10. 2022 г.; С определение № 2670/25. 08. 2022 г. съдът е приел, че по делото е постъпила уточнителна молба от 19. 08. 2022 от ищеца, поради което не се налага да уважава искането с правно основание чл. 63, ал. 1 от ГПК, направено с молба от 05. 08. 2022 г. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел следното от правна страна: Частната жалба е подадена от легитимиран правен субект в законовия срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима; Разглеждането й следва да се осъществи преди произнасянето на съда по искането на жалбоподателя, направено в жалбата за възстановяване на срока за обжалване на определение № 2278/13. 07. 2022 г. съгласно практиката на ВКС, намерила израз в определение № 60157/10. 12. 2021 г. по гр.д. № 4841/2021 г. на II г.о., определение № 224/16. 04. 2014 г. по ч.гр.д. № 2239/2014 г., I г.о., определение № 129/26. 02. 2015 г. по ч.т.д.№ 3286/2014 г. на II т.о. и др.; Разгледана по същество частната жалба е неоснователна; С обжалваното разпореждане съдът законосъобразно и правилно е върнал подадената частна жалба като просрочена - подадена е близо два месеца след изтичане на законовия срок от 1 седмица, определен в чл. 275, ал. 1 от ГПК. При обсъждането на подадената от жалбоподателя молба от 05. 08. 2022 г. въззивният съд не счита, че с нея е направено искане за правна помощ; Жалбоподателят с тази молба е поискал продължаване на предоставен срок като е изтъкнал като причина карантината, в която се намира неговия процесуален представител - адвокат по делото. Поради това жалбата се явява неоснователна и обжалваното с нея разпореждане следва да бъде потвърдено. Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на обжалваното въззивно определение не следва да бъде допуснато. Извън случаите, в които въззивният съдебен акт е вероятно нищожен, недопустим или очевидно неправилен /срв. чл. 280, ал. 2 от ГПК/, за да бъде допуснато касационното му обжалване при условията на ал. 1 от същия законов текст, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т.т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване - а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Обжалваното определение не е вероятно недопустимо. Със същото въззивният съд се е произнесъл по спорния процесуалноправен въпрос, с разрешаването на който е бил сезиран, и съобразно точното съдържание на частната жалба, с която процесуалноправният спор е пренесен за разглеждане и разрешаване пред въззивната инстанция, като единство от изложение на обстоятелствата на която същата жалба се основава, и формулираното в нея искане – петитум. Обжалваното определение не е и очевидно неправилно. В практиката на Върховния касационен съд е възприето разрешението, че като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага съдебният акт да е постановен при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към акта, при това – при обикновен прочит, при който порокът също следва да е виден, да е възможно да бъде установен, и без за това да се налага някакъв нарочен и задълбочен анализ на приетото в мотивите, и постановено от съда. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона "contra legem" - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора "extra legem" - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Съдебният акт ще е явно необоснован, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. В случая очевидната неправилност е обоснована от жалбоподателя с неотчитане от страна на въззивния съд, на прекъсването на срока за обжалване с подаването на молба за правна помощ, откъдето произтичала недопустимостта и на разпореждането за връщането на частната жалба срещу прекратителното определение на СГС. Така изложеното е относимо изцяло към правилността на обжалваното определение, като основание за касирането му при условията на чл. 281, т. 3 във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, която правилност обаче може да бъде преценявана едва след евентуалното допускане на касационното му обжалване, но не и в настоящото производство по чл. 288 във вр. с чл. 274 от ГПК, и според настоящия касационен състав обжалваното въззивно определение не разкрива който и да било от квалифициращите признаци на очевидната неправилност, както същите са обяснени по-горе. Не са налице и поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. За да бъде преценявано наличието или неналичието по делото на допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване по същите законови текстове, предварително и задължително условие е да е формулиран правен въпрос, който съставлява годно общо основание за такова допускане по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, както този смисъл е разяснен по задължителен за съдилищата начин в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. и в случая и двата, формулирани от частния касационен жалбоподател въпроси не съставляват такова годно общо основание за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е несъответен на действителните, видни от мотивите към обжалваното определение, извършени от въззивния съд негови процесуални действия по делото и на решаващите му за изхода на делото във въззивната инстанция, негови правни изводи. Противно на предпоставяното от въпроса, въззивният съд е извършил проверката на законосъобразността на обжалваното пред него разпореждане, без да се ограничава при извършването на същата и при изводите си по съществото на процесуалноправния спор, с разрешаването на който е сезиран, и които са обусловили изхода на делото във въззивната инстанция, с установеното в разпоредбата на чл. 269 от ГПК. При изложеното и дори да се приеме, че този първи въпрос на касатора съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване /основание за каквото приемане по делото няма/, по отношение на този въпрос не би бил налице и допълнителният, поддържан от касатора критерий за селектиране на жалбата му – този по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, доколкото съдът е процедирал не в противоречие, а с цитираната практика на ВКС, включително и задължителната за съдилищата такава. Вследствие на така извършената проверка на законосъобразността на обжалваното пред него разпореждане, въззивният съд е приел, че въобще не е сезиран с молба за предоставяне на правна помощ, поради което и така поставен, въпросът не съответства на действителните изводи на съда в мотивите му към обжалваното определение, а правилността на този извод на съда, като такъв по правилността на обжалвания съдебен акт, е извън възможния предмет на настоящото производство по проверка само наличието или липсата на основания за допускане на касационно обжалване. Вторият въпрос на частния касационен жалбоподател също не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, разтълкуван по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., доколкото отговорът му въобще не е обусловил изхода на делото във въззивната инстанция. Доколкото е приел, че не е сезиран с молба за предоставяне на правна помощ, никъде и по никакъв повод в мотивите си към обжалваното определение въззивният съд въобще не е разглеждал и не се е произнасял по въпроса дали ищецът – въззивен и понастоящем частен касационен жалбоподател, като юридическо лице – търговец, обявен в несъстоятелност, има или няма право на правна помощ, във формата на безплатна адвокатска защита по търговско дело. Поради изложеното и доколкото отговорът на така поставения въпрос в никаква степен не е обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, същият не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване, съответно – по отношение на него не се дължи и преценка относно наличието или липсата в случая, на поддържания от частния касационен жалбоподател, допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Произнасяне по искане за възстановяване на срока за обжалване срещу прекратителната част на определение № 2278 от 13. 07. 2022 г. по т.д. № 693 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, в обжалваното въззивно определение няма, съответно – формулираното и в частната касационна жалба, с която настоящата касационна инстанция е сезирана, като евентуално, искане за такова възстановяване, е извън предмета на касационното производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение