Определение № 78 от 22.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3991/2021 г.

Постъпила е молба с вх.№ 69937 от 22.12.2021г., подадена от Х. И. Т., чрез процесуалния му представител адвокат Г. за изменение на постановения по делото акт – определение № 60807 от 23.11.2021г. в частта за разноските, с което съдът е присъдил на ответника по касация „Енерго-Про Продажби“АД Варна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв. Искането си мотивира с липса на произнасяне по направеното от него възражение за прекомерност на направените разноски. Счита, че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, още повече че в съда са налични множество дела с идентичен предмет, което предполага еднородно процесуална защита, поради което следва да се присъди сума в минимален размер от 600лв.с ДДС. Срещу подадената молба е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-Про Продажби“АД Варна, чрез процесуалния представител адвокат Банков, с която се изразява становище за неоснователност поради несвоевременност на направеното възражение. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, като взе пред вид материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С определение № 60807 от 23.11.2021г. съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 975 от 27.05.2021г. по в.гр.д.№ 790/2021г. на ОС Варна и с оглед изхода на спора е присъдил в полза на ответната страна установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение. Не е налице произнасяне по направеното от касатора в подадената от него касационната жалба възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което налага неговото обсъждане. В този смисъл становището на насрещната страна за несвоевременност е неоснователно. По възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдебният състав съобрази следното: Спорът не може да бъде преценен като такъв с ниска фактическа и правна сложност и за него е неприложима еднородна с останалите висящи дела процесуална защита. Това е така, защото както е отразено и в мотивите на постановения акт, касае се за дело, което е за втори път пред касационната инстанция, поради което за преценката за допустимостта на касационното обжалване на възизвния акт, не е достатъчно съобразяване на предпоставките по чл.280 ГПК. В конкретния случай допълнително е съобразявана и нормата на чл.295 ГПК, обсъждани са дадените указания с отменителния акт на касационната инстанция, определян е предметния обхват на спора, извършване е преценка дали са налице въпроси, за поставянето на които е настъпила преклузия. В случая, защита на ответната страна въпреки, че се е изразила в еднократно действие - изготвяне на отговор на касационната жалба, е била специфична. Съобразявайки това, според настоящият съдебен състав, следва да се присъди размер на възнаграждение, който е над минималния. Пред вид материалният интерес на спора, който е 6 913лв., минималният размер в случая възлиза на 676лв. Съобразявайки критериите по чл.78, ал.5 ГПК, следва да се присъди възнаграждение в размер на 1 000лв. Това налага уважаване на направеното искане за изменение на размера, чрез намаляването му до горепосочената сума. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,