Определение № 3400 от 13.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2666/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от ищеца в производството д-р Ж. Н. К.-Г., [населено място] срещу въззивно решение № 635 от 12.07.2024 г., постановено от Бургаски окръжен съд, II въззивен граждански състав, по в.гр.д. № 2041 по описа на съда за 2023 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 178 от 29.08.2023 г., постановено от Районен съд-Поморие, IV състав, по гр.д. № 834 описа на съда за 2021 г. в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове, както следва: - за разликата над уважения размер от 6 914,29 лв. до претендирания размер от 19 311,69 лв., по иска за заплащане на договорено възнаграждение за периода от м. ноември 2018 г. до м. октомври 2019 г. по сключения между д-р Ж. Н. К.-Г. и „Многопрофилна болница за активно лечение-Поморие“ ЕООД, договор за възлагане на управлението на „МБАЛ-Поморие“ ЕООД; - за заплащане на сумата 6 612,89 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск по договора за управление, ведно със сумата от 290,74 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума за периода от 01.08.2021 г. до 28.11.2021 г.; - за заплащане на обезщетение за забава върху главницата, считано от предявяване на иска - 29.11.2021 г. до окончателното плащане, и в частта за разноските. По изложени в касационната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение, както и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, се иска допускане на касационно обжалване на същото, отмяната му и постановяване на друго такова по спора, с което предявените обективно съединени искове да бъдат уважени в техния пълен размер, претендират се разноски. Противната страна - „Многопрофилна болница за активно лечение-Поморие“ ЕООД, [населено място], в отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира касационната жалба за неоснователна, претендира разноски за производството пред ВКС. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Делото е търговско. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 286 ЗЗД във вр. с чл. 141, ал. 7 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 19 311,69 лв., неизплатени възнаграждения по договор за управление, дължими за периода от м.април 2016 г. до м. октомври 2019 г.; 6 559,46 лв., лихва за забава върху възнагражденията; 6 612,89 лв., обезщетение за неизползван отпуск и 290,74 лв., лихва за забава върху обезщетението за неизползван отпуск. Тази цена на исковете е посочена от ищцата по реда на чл. 214 ГПК в молба по делото от 25.01.2023 г. /л. 292 и сл. от първоинстанционното производство/, и в съдебно заседание на 20.03.2023 г. по гр.д. № 834/2021 г. на РС-Поморие, в което заседание е прието от съда изменение на първоначално предявените с исковата молба претенции по размер. Предявените искове са основани на договор за възлагане на управлението на търговско дружество, в рамките на което управление, съответно - и в процеса на изпълнението на който договор, дружеството, ръководено от управителя /ищец/, осъществява търговска дейност. Характеристиките и правната същност на договора за възлагане на управлението на търговско дружество, са изследвани многократно в практиката на касационната съдебна инстанция и няма никакво съмнение, че същият договор има мандатен характер, и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Използваната в практиката на ВКС терминология в обозначаване на договора за възлагане на управлението на търговско дружество, като „граждански“ такъв /нормално сключван с цел постигането на определен резултат/, е с цел отграничаването му от трудовия договор, който има за предмет не постигането на резултат, а престирането на работна сила. Именуването в практиката на процесния договор като граждански обаче, не води до извод, че съдебните дела с предмет претенции, основани на такъв договор, са граждански, а не търговски. С оглед изложеното и доколкото в случая цената на предявените искове е под 20000 лв., постановеното по спора въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Това е така независимо от обстоятелството, че въззивният съд в решението си е указал на страните, че същото подлежи на касационно обжалване - правото на жалба произтича само от процесуалния закон и погрешните указания на съда в изложената насока не го създават в полза на страните по делото в случаите, като процесният, в които законът го отрича, поради което и подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход на производството касаторът няма право на разноски в същото. С оглед направеното искане за присъждане на разноски за подадения от ответника по касация отговор на касационната жалба, настоящият съдебен състав счита, че то е неоснователно - не са представени нито списък за извършени разноски в производството пред ВКС, нито доказателства за заплатени такива. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение