Определение № 80 от 13.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2340/2019 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба от М. Г. К. и Г. Д. К., чрез адв. Т. К., с искане за изменение на определение № 20/14.01.2020 г. по настоящото гражданско дело № 2340/2019 г. по описа на ВКС, Второ г. о., в частта за разноските. Ответникът по молбата - община Ямбол не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С определение № 20/14.01.2020 г. не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 10 от 25.02.2019 г. по в. гр. д. № 400/2018 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решението на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявените от ищците – молители положителни установителни искове за собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ 312 кв. м., както и предявените при условията на евентуалност искове за установяване на правото на строеж върху имота. Касаторите М. Г. К. и Г. Д. К. са осъдени да заплатят на община Ямбол направените разноски в касационното производство, възлизащи на сумата 5 400 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, чието заплащане е доказано по надлежен начин. С молба от 17.01.2020 г. касаторите са поискали изменение на постановеното определение по чл.288 ГПК, в частта му за разноските, поради неговата прекомерност. Искането по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение е своевременно заявено. Разгледана по същество молбата за изменение на определението чрез редуциране на присъдените разноски поради прекомерност е основателна, поради следните съображения: С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно разясненията, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, съдът разполага с правната възможност, по искане на насрещната страна, да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. В конкретния случай, договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение /5 400 лева/ на ответника по касационна жалба се явява прекомерен, предвид установения в нормата на чл.78, ал.5 ГПК критерий. Като взе предвид, че производството пред ВКС е било по чл.288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да се призовават страните и техните пълномощници и без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, както и че осъщественото процесуално представителство на ответника по касация се изразява в изготвянето и подаването на отговор на касационната жалба, настоящият съдебен състав намира че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, като последното следва да се определи в минимален размер. С оглед на изложеното и на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. с чл.78, ал.5 ГПК, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 1 575 лева, изчислени съгласно разпоредбите на чл.9, ал.3, вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, Второ отделение