Определение № 1062 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1660/2010 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Й. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. И. Б., против въззивното решение № 289 от 14 юни 2010 г., постановено по в.гр.д. № 293 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., с което е потвърдено решение № 106 от 10 декември 2009 г., постановено по гр.д. № 138 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г. В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, защото делото е разгледано в отсъствие на касаторката и процесуалния й представител, въпреки представените доказателства за уважителни причини за отсъствието им; свидетелските показания не са съпоставени с първоначалните твърдения, сочени от ищеца в искова молба и съдът е направил неправилни заключения и не е обосновал защо дава вяра на едни свидетели, а игнорира други; липсват мотиви за взетите кредити; въззивната инстанция изцяло възпроизвежда съжденията на първоинстанционния съд; необосновано съдът приема, че независимо от придобиването на недвижимия имот съвместно в режим на съпружеска имуществена общност решенията на ВКС няма задължителен характер на тълкувателни, като необосновано е прието, че касаторката не поддържала твърдение за намерение на ищеца да я кредитира в придобиването на имота; посочването на двамата съпрузи като купувачи в нотариалните актове, липсата на предявен насрещен иск за дадените от родителите й суми и обстоятелството, че никога пред касаторката не били давани суми от родителите на ищеца води до извода, че винаги е смятала, че имотът е закупен с общи средства и такива, взети назаем от приятели; с факта на вписването на касаторката в нотариалните актове й е извършено дарение; житейски неоправдано е родителите на ищеца да продадат техен имот при установените лоши отношения с тяхното семейство; не са обсъдени противоречията в твърденията на ищеца, както и твърденията на касаторката във въззивната й жалба. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът е разрешил въпроса за това дали стават лично притежание на единия съпруг вещи или части от тях, за придобиването на които е вложено лично имущество на единия съпруг, свързано с характера на вложените средства; съдът се е произнесъл и по съществения процесуалноправен въпрос – преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В касационната жалба и в изложението се сочат всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Представят се решения на състави на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК и определение по реда на чл. 288 ГПК, което не формира съдебна практика по смисъла на чл. 280 ГПК. Ответникът А. Д. А. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Във въззивното решение е прието, че се дава вяра на свидетелите на ищеца, независимо от родствената връзка на двама от тях с ищеца, защото са логични и кореспондират с писмените доказателства за плащания и теглене на банкови кредити, с изключение на сумата от 6000 лева, която не се установява, докато сведенията на свидетелите на касаторката са неточни, не кореспондират с датата на реализиране на сделката и приложените писмени доказателства; имотът е закупен от двамата съпрузи по време на брака им, който е прекратен впоследствие; изключен е съвместният принос за дареното на ищеца от родителите му в размер на 14000 лева или искът по чл. 21, ал. 2 СК (отм.) е основателен до 14000/20000 идеални части, а за разликата до 18300/20000 идеални части е неоснователен; доводите за дарствено намерение съобразно решения на ВКС не се възприемат поради незадължителния характер на съответните решения; касаторката не е и поддържала твърдения за намерението на ищеца да я кредитира в придобиването на имота, което е в нейна тежест на доказване. К. съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане. Допускането до касационен контрол се търси по всички основания на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, чието разрешаване е сторено в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. К. представя съдебна практика на състави на ВКС по отменения ГПК, които не формират задължителна съдебна практика, а обосновават противоречиво разрешаване на правен въпрос от съдилищата, както се приема в т. 2 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. К. съд приема, че следва да се даде отговор в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК по обусловилия изхода на спора материалноправен въпрос, конкретизиран по следния начин: придобиването на имот с покупко-продажба по време на брака на името на двамата съпрузи изключва ли трансформацията на лично имущество на единия от тях. По този въпрос стореното от въззивния съд разрешение е дадено в противоречие с решение № 464 по гр.д. № 1136 за 2009 г. на ІІІ ГО, което има задължителен характер. Поставеният процесуалноправен въпрос не обуславя допускане на касационното обжалване. Това е така, защото видно от мотивите на въззивното решение, съдът се е обсъдил доказателствата по делото и ясно е заявил на кои и по каква причина основава крайния си извод за основателността на претенцията в съответната й част. Несъгласието на касаторката с конкретните изводи на съда не представлява самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а по естеството си представлява касационно оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК и евентуално доводите й в тази насока биха били предмет на разглеждане след допускане на касационното обжалване. За касационното обжалване касаторката дължи държавна такса от 280 лева. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение