Определение № 1116 от 30.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1717/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 от ГПК.

И. И. С. чрез адв. М. К. обжалва определение № 720 от 15.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 3411/22 г., САС, 2 състав, с което е потвърдено определение на СГС за прекратяване на производството по делото спрямо ответника „Лъки Ай Джи“ ООД. Излага съображения, че съдът не е обсъдил всички представени доказателства. Освен това било постановено в противоречие на закона – в процеса на ликвидация дружеството било с пълна правосубектност.

„Лъки ай джи“ ООД в ликвидация следвало да участва в производството по делото. В процеса щяло да се установи правосубектността на дружеството и това щяло да е обвързващо. Освен това излага съображения за наличие на новооткрито имущество, което можело да се приеме за част от производството по § 5г, ал. 5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. В предходно производство по делото било прието, че „Лъки ай джи“ ООД притежава правосубектност и може да участва в процеса. В други дела дружеството било конституирано като ответник и участвало в процеса. Моли да се отмени определението и да се върне за продължаване на производството по делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. При наличието на висящ съдебен спор, същият сам по себе си поддържа ли правосубектността на търговското дружество (страна във висящ спор) и след неговата ликвидация при положението, че същото няма правоприемници? (въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК). По този правен въпрос обосновава наличие на основание съгласно чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС – определение № 228 от 14.12.2005 г. по т.д. 508/2005 г., ВКС.

Освен това счита, че е налице допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Обосновава наличието на противоречива практика по този правен въпрос като освен посоченото решение било налице решение № 124 от 26.11.2009 г. по т.д. 152/09 г. ВКС.

2. Допустимо ли е съдебно производство да бъде прекратено спрямо конституирана страна (търговско дружество в ликвидация, заличен търговец), при положение, че същото съдебно производство е част от действията по ликвидация на тази страна, както и че тази страна, по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК се явява необходим другар) – Счита, че по този правен въпрос няма практика и с оглед задължението на съда да следи служебно за правосубектността на страните в процеса, е необходимо да се създаде такава практика. По този начин обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Излага съображения, че е образувано производство по иск с правно основание чл. 29 ЗТТРЮЛНЦ срещу „Лъки ай джи“ ООД.

Галина Иванова С. чрез адв. Б. оспорва частната жалба. Излага съображения, че дружеството е непререгистрирано на основание § 5 а - § 5 в от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. Дружеството било заличено от търговския регистър и не можело две години след това да бъде ответник по иск. Нормата на чл. 273, ал. 2 от ТЗ засягала само тясна хипотеза, като дружество, което е заличено след проведена ликвидация, но в този случай законът не предвиждал възстановяване на правосубектността, а единствено назначаване на ликвидатор, който да извърши само действията, обслужващи ликвидационното производство. Заличеното търговско дружество не можело да бъде страна. Позовава се на решение № 124 от 26.11.2009 г. по т.д. 152/2009 г. на I ТО на ВКС. От проверката се установявало както заличаване на дружеството, така и липса на имущество. Нямало основание за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва определението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Следва изрично да се посочи, че първоинстанционният съд е прекратил производството по предявените от И. И. В. срещу „Лъки ай джи“ ООД, Широ Ишидзака и Галина Иванова С. искове, като прекратяването съгласно постановеното определение № 266 826 от 27.09.2022 г. по гр.д. 3950/20 г., СГС, е само в частта по исковете срещу „Лъки ай джи“ ООД. Съответно частната жалба на И. В. е само в частта относно прекратяване на производството по делото, като произнасянето на въззивния съд е в тази част.

За да потвърди определението за прекратяване на производството по делото спрямо ответника „Лъки ай джи“ ООД, въззивният съд е приел, че предмет на производството пред първоинстанционния съд е бил иск за прогласяване нищожност на договор за продажба, оформен с нотариален акт, като основание за нищожността е било посочено накърняване на добрите нрави, поради сключване на сделката между свързани лица, при явна нееквивалентност на престациите, както и поради привидност, с твърдение за наличие на относителна симулация, а в условията на евентуалност на абсолютна симулация. Първоинстанционният съд бил приел, че така предявеният иск е недопустим по отношение на ответника „Лъки Ай Джи“ ООД, поради това, че дружеството било заличено по силата на § 5 г, ал. 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, в ликвидация, с цел усвояване на новооткрито имущество и липса на представител. При наличието на тази хипотеза, правосубектността на заличеното дружество не се възстановявала.

Въззивният съд е добавил, че когато търговското дружество е заличено от търговския регистър, то губело своята правосубектност и не можело да е страна в процеса. Ако би бил единствен ответник по иска, такъв процес бил недопустим. При направена служебна справка, въззивният съд е посочил, че по партидата на дружеството има информация относно започнало производство по ликвидация, като в полето „история“ на графа „ликвидация“ показвало, че е подадено заявление след 31.01.2017 г. Няма данни за открито имущество на търговеца, каквото било изискването на § 5 г, ал. 5 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. С изтичане на срока по § 5 г, ал. 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ и с факта на заличаване на дружеството, било загубило качеството си на юридическо лице и качеството надлежна страна в процеса.

Допускането на касационно обжалване, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. С оглед поставените от касатора правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че първият поставен въпрос не е релевантен за производството по делото. Търговското дружество „Лъки ай джи“ ООД е заличено по силата на закона, § 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. Заличаването е към 31.12.2017 г., предвид посочения срок в закона. Производството по иска на И. И. В. е образувано с подаване на исковата молба на 15.05.2020 г. Поради това, не може да се приеме, че производството е било образувано към момент, към който търговското дружество е имало правосубектност и тази правосубектност се поддържа. В този смисъл поставеният правен въпрос не е включен в предмета на делото и не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на втория правен въпрос настоящият съдебен състав намира, че е включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд. Разрешението не е в отклонение от трайната практика на ВКС, изразена в решение № 58 от 31.07.2021 г. по т.д. 49/11 г., ВКС, II ТО, решение № 124 от 26.11.2009 г. по т.д. 152/09 г., ВКС, I ТО. Заличено търговско дружество няма качеството страна в процеса, на основание чл. 26 от ГПК. В хипотезата на вписано производство по ликвидация, включително в хипотезата на чл. 273, ал. 2 от ТЗ, не се възстановява правосубектността му, а назначаването на ликвидатор цели единствено извършването на действия, които ползват ликвидационното производство. Нормата на § 5 г, ал. 5 препраща към чл. 273, ал. 2 от ТЗ, поради което тълкуването на ВКС в посочените решения е относимо и в разглежданата хипотеза. Ако бъде открито имущество може да се подаде заявление за ликвидация и след този срок, по реда на чл. 273, ал. 2 от ТЗ, но не по-късно от 31.12.2022 г. В случая е подадено искане за откриване на ликвидационно производство и е назначен ликвидатор. Следва да се приеме, че в тази хипотеза дружеството не е възстановило правосубектността си. Назначаването на ликвидатор цели извършването на действия, които ползват ликвидационното производство, поради което същински исков процес срещу такова дружество се приема за недопустим. В производството по ликвидация, включително при новооткрито имущество, ликвидаторът ще може да извършва действия по осребряване на имуществото, като в този случай това не води до възобновяване дейността на дружеството. Дейността на ликвидатора не е заместваща дейността на органите на дружеството, а е насочена към обслужване на ликвидационното производство, като не се възстановява правосубектността на дружеството. Назначаването на ликвидатор, след вписване на ликвидация поради новооткрито имущество цели извършването на действия, които ползват ликвидационното производство. В случая на § 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТРЮЛНЦ заличаването на търговското дружество се извършва по силата на закона, като не е предвидено ликвидационно производство преди заличаването, само в случай на открито имущество ще е допустимо извършване на ликвидация. Ликвидацията не възстановява правосубектността, а целта й е да се осребри имуществото. Ликвидаторът ще извърши действия по осребряване на имуществото при откриването на такова, като извърши действия, обслужващи ликвидационното производство и осребряване на налично имущество. Въпреки наличието на ликвидационно производство, същински исков процес срещу дружество, което е заличено по силата на закона, не може да е допустим, поради липса на надлежна страна, съгласно чл. 26 от ГПК. Страни в процеса могат да бъдат само лица, заличаването на субекта, настъпило по силата на закона в хипотезата на § 5 г от ПЗР на ЗИДЗТРЮЛНЦ води до прекратяване на юридическото лице, следователно отсъствие на страна. Отпадането на правосубектността, означава липсата на надлежна страна и съответно иск не би могъл да се предяви.

Дори при наличие на необходимо и задължително другарство, не може да се приеме, че е налице разлика и се налага различно тълкуване. Възобновяването на ликвидационното производство не възстановява или не създава фикция за съществуване на дружеството, с цел предявяване на иск срещу дружеството. Дейността на ликвидатора е само за обслужване на ликвидационното производство, осребряване на имуществото. Не съществува позитивна правна норма, съгласно която може да се приеме възстановяване на правосубектността. Единствено в хипотеза на оспорване на вписаната ликвидация, в процес относно процеса, с цел установяване порок на извършеното вписване на ликвидация може да се приеме, че е налице ограничена правосубектност, с цел провеждане на производството. В настоящето дело, заличаването на субекта е по силата на закона и липсва възможност за оспорване на прекратяването на дружеството. Освен това производството, образувано по чл. 29 от ЗТР по т.д. 929/23 г. СГС, е прекратено като няма данни разпореждането да е влязло в законна сила. Но самото прекратяване на производството, както и настъпилото заличаване на търговското дружество по силата на закона, при липса на вписано обстоятелство на заличаване изключват обусловеността на произнасянето по посочения правен въпрос спрямо твърдяното призводство по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. Разрешаването на посочения правен въпрос в съответствие с трайната практика на ВКС изключва наличието на соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд на Р България