Определение № 144 от 07.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 1628/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [община] - [населено място], адв. В. К. - С. като пълномощник на адвокатите от Адвокатска кантора „Б., С. и Т.” със съдебен адрес в [населено място] и [фирма] - [населено място], срещу въззивно решение № 104 от 23.03.2016 г., постановено по т. д. № 115/2016 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е отменено решение № 655 от 10.12.2015 г. по т. д. № 912/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което [фирма] е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността на предприятието му, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на търговеца, прекратени са правомощията на органите му на управление и е постановено започване осребряване на имуществото на несъстоятелния търговец. В касационните жалби се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се иска неговата отмяна. Касаторите навеждат оплаквания срещу извода на въззивния съд, че не са налице предпоставките за постановяване на решение по чл.710 ТЗ, тъй като определението на съда по несъстоятелност, с което не е допуснат до разглеждане предложения от [фирма] план за оздравяване на предприятието на длъжника [фирма], не е съобщено надлежно на вносителя на плана и не е влязло в сила. Поддържат, че в предложението за оздравителен план [фирма] не е посочило съдебен адрес и пълномощник, който да го представлява в оздравителното производство, и с оглед на това изпращането на съобщение по чл.701, ал.3 ТЗ на съдебен адрес и на пълномощник не е необходимо. В подадената от адв. В. К. - С. жалба се излагат съображения, че въззивният съд не е отчел различните качества, в които [фирма] е участвало в производството по несъстоятелност на [фирма], и не е взел предвид факта, че упълномощаването на процесуален представител и посочването на съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения е извършено по повод участието на дружеството като кредитор, а не по повод предлагането на оздравителен план в качеството на акционер, притежаващ повече от 1/3 от капитала на длъжника. Релевират се и доводи за незаконосъобразност на извода на въззивния съд за необходимост от съобщаване на определението по чл.701 ТЗ на синдика на обявеното в несъстоятелност [фирма]. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към всяка от касационните жалби. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от длъжника в производството по несъстоятелност [фирма] - [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на жалбите. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.713, ал.1 ТЗ срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното решение Пловдивски апелативен съд е отменил решението на Пловдивски окръжен съд, с което [фирма] е обявено в несъстоятелност с последиците по чл.711 ТЗ, след като е направил извод, че не са налице формалните предпоставки на чл.710 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност. За да се произнесе в посочения смисъл, въззивният съд е съобразил, че с определение № 851 от 27.04.2015 г. по т. д. № 912/2008 г. съдът по несъстоятелност не е допуснал до разглеждане от събранието на кредиторите на [фирма] предложения от Транс сити” АД - П., план за оздравяване на предприятието на длъжника с мотив, че липсва предварително съгласие на министъра на финансите по чл.189, ал.1 ДОПК. Съдът по несъстоятелност е разпоредил определението да се съобщи на [фирма] на адреса на управление на дружеството в [населено място] чрез служителите на Районен съд - Панагюрище и по пощата с обратна разписка. Изпратените съобщения са върнати с отбелязване, че на вписания в търговския регистър адрес на управление [населено място], [улица], няма представители на дружеството и че дружеството не е изпратило представител, който да получи пощенската пратка. В зависимост от данните в съобщенията съдът по несъстоятелност е поставил резолюция от 19.08.2015 г. определението за недопускане на плана да се счита редовно връчено на [фирма] при условията на чл.50, ал.2 ГПК. След преценка на фактите и доказателствата по делото Пловдивски апелативен съд е приел, че не са съществували предпоставките за прилагане на чл.50, ал.2 ГПК, поради което [фирма] не е уведомено надлежно за определението по чл.701, ал.3 ТЗ и същото не е влязло в сила. Отсъствието на редовно уведомяване по реда на чл.50, ал.2 ГПК е аргументирано с обстоятелството, че [фирма] е имало процесуален представител в производството по т. д. № 912/2008 г. - адв. Е. С. със съдебен адрес [населено място], [улица], на която са връчвани адресираните до дружеството призовки и съдебни книжа в производството по несъстоятелност на [фирма]. Направен е и извод, че [фирма] е имало посочен по делото съдебен адрес, като в тази насока е препратено към молба от 23.06.2014 г., с която съдът по несъстоятелност е уведомен за промяна на съдебния адрес на Адвокатско съдружие „Д., М. и Б.”, от което е адв. Е. С., към адресирани до [фирма] съобщения, връчени на новия съдебен адрес на адв. С. в [населено място], на [улица], и към пълномощно, с което изпълнителният директор на [фирма] А. Б. е упълномощил адв. М. Б. от същото адвокатско съдружие с права да представлява дружеството и да получава документи по т. д. № 912/2008 г. Позовавайки се на разпоредбите на чл.38 ГПК и чл.39 ГПК, въззивният съд е изразил становище, че при наличие на упълномощен процесуален представител и на посочен в производството по несъстоятелност на [фирма] съдебен адрес съобщение за определението по чл.701, ал.3 ТЗ е следвало да бъде изпратено до [фирма] на съдебния адрес и на пълномощника, за да се гарантира ефективното упражняване на правото на защита на дружеството срещу недопускането на предложения оздравителен план до разглеждане от събранието на кредиторите на длъжника. Като самостоятелен мотив в подкрепа на извода, че определението за недопускане на плана не е влязло в сила, Пловдивски апелативен съд е посочил липсата на доказателства за съобщаване на определението на синдика на [фирма]. Изложени са съображения, че след обявяването на [фирма] в несъстоятелност и лишаването на органите му от правото на управление и разпореждане с решение № 170 от 08.05.2014 г. по т. д. № 742/2012 г. на Пловдивски окръжен съд съобщенията на съда по несъстоятелност, разглеждащ т. д. № 912/2008 г., е следвало да се изпращат както до дружеството, така и до синдика, каквото уведомяване е извършено в рамките на процедурата по чл.692, ал.3 ТЗ. По допускане на касационното обжалване: Касаторът [община] е обосновал приложното поле на касационното обжалване със следния въпрос, за който се твърди бланкетно, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Допустимо и законосъобразно ли е да текат различни /повече от един/ процесуални срокове за една и съща страна по повод на конкретно процесуално право”. Посоченият въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК - да е от значение за изхода на конкретното дело, тъй като не е обусловил решаващия правен извод на въззивния съд за отсъствие на предпоставките за постановяване на решение по чл.710 ТЗ. Въззивният съд не е изразил становище, че е допустимо да текат различни срокове за обжалване на определението, с което съдът по несъстоятелност не е допуснал до разглеждане от събранието на кредиторите предложения от [фирма] план за оздравяване на предприятието на [фирма]. Изводът, че определението за недопускане на плана не е влязло в сила, е обусловен от преценката, че с оглед данните в изпратеното до [фирма] съобщение определението по чл.701, ал.3 ТЗ е следвало да бъде съобщено и на пълномощника на дружеството, респ. на синдика, за да бъде упражнено ефективно правото на защита срещу него. Поради изложеното, а и с оглед бланкетното позоваване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без излагане на съображения защо посоченият в изложението въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване по повод на подадената от [община] касационна жалба. Не са налице предпоставки за допускане на решението до касационен контрол и във връзка с касационната жалба на [фирма]. В изложението към жалбата като значим за изхода на делото е посочен въпросът „дали представените доказателства по делото са достатъчни да се направи извод за липса на надлежно уведомяване на [фирма]”. Въззивният съд се е произнесъл по този въпрос след преценка на доказателствата, относими към съобщаването на определението по чл.701 ТЗ. В т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, в т. ч. за обсъждането и преценката на доказателствата, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Несъответствието на поставения въпрос с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, което прави безпредметно обсъждането на сочените от касатора [фирма] допълнителни предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В изложението към касационната жалба на адв. В. К. - С. като пълномощник на адвокатите от Адвокатска кантора „Б., С. и Т. ” допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на следните въпроси, определени като значими за изхода на делото: „ 1. Следва ли да е изрично упълномощаването за представителство в производство по оздравяване на предприятието по глава 44 от ТЗ; Дали представителството на вносител на оздравителен план по чл.697 от ТЗ следва да се осъществява по силата на изрично пълномощно или е достатъчно общо упълномощаване за представителство в производството по несъстоятелност; 2. Връчването на съдебните актове следва ли едновременно да се осъществява по седалище и адрес на управление на страната и по адреса на процесуалния й представител с цел защита интересите на страните и ефективното упражняване на процесуалните им права; 3. Кой следва да упражнява правата на акционера по чл.697, ал.1, т.5 от ТЗ, предложил оздравителен план в производство по несъстоятелност на дружество, в което е акционер, след обявяване в несъстоятелност на този акционер; При обявен в несъстоятелност акционер по чл.697, ал.1, т.5 ТЗ, след като същият е представил оздравителен план в производството по несъстоятелност на дружество, в което е акционер, преди обявяването си в несъстоятелност, до кой следва да бъдат изпращани съдебните книжа и актове в оздравителното производство - до синдика на обявения в несъстоятелност акционер, до самия акционер или до двамата”. Излагат се съображения, че поради непълнота на правната уредба в глава 44 на Търговския закон и липса на формирана от Върховния касационен съд съдебна практика формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложението съдържа и доводи за неправилност на изводите на въззивния съд за ненадлежно съобщаване на определението по чл.701 ТЗ на [фирма], които са относими към правилността на решението и не следва да се вземат предвид при преценката на предпоставките за достъп до касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е обсъждал първите два въпроса и не се е произнасял дали упълномощаването за процесуално представителство в производството по Глава четиридесет и четвърта „Оздравяване на предприятието” на Търговския закон следва да е изрично или е достатъчно общо упълномощаване за представителство в производството по несъстоятелност. След като не са обсъждани в решението, въпросите не са обусловили изхода на делото и не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по формулирания в п.2 въпрос, тъй като същият е от значение за правилността на въззивното решение по съображенията, изложени по-горе във връзка с касационната жалба на [община]. В мотивите към въззивното решение няма произнасяне по въпроса кой следва да упражнява правата на предложилия оздравителен план акционер по чл.697, ал.1, т.5 ТЗ след обявяването му в несъстоятелност, което изключва значимостта за изхода на делото на първия от въпросите по п.3. Вторият въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото изводът на въззивния съд, че след обявяване в несъстоятелност на [фирма] определението по чл.701, ал.3 ТЗ е следвало да бъде съобщено не само на дружеството, но и на неговия синдик. В Търговския закон няма изрична правна уредба относно начина за съобщаване на определението по чл.701, ал.3 ТЗ на търговското дружество - акционер, което след упражняване на правото по чл.697, ал.1, т.5 ТЗ е обявено в несъстоятелност, и не е формирана трайна и задължителна практика на ВКС по този въпрос. Поради това следва да се приеме, че е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по посочения въпрос, уточнен от състава на ВКС в рамките на правомощията по т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, както следва: „ При обявяване в несъстоятелност на търговско дружество, предложило план за оздравяване на длъжника в производство по несъстоятелност в качеството на акционер по чл.697, ал.1, т.5 ТЗ, следва ли определението на съда по несъстоятелност за недопускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите да бъде съобщено съгласно чл.701, ал.3 ТЗ и на синдика на дружеството или е достатъчно да бъде съобщено само на дружеството ”. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,