Определение № 361 от 27.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2966/2014 г.

Производството е образувано по касационна жалба на ответниците [фирма] и Р. Г. Ц. против решение № 336 / 10.06.2014 год. по гр.д.№ 285 / 2014 год. на Пернишки окръжен съд, с което е отменено отхвърлителното решение № 248 / 27.12.2013 год. по гр.д.№ 673 / 2013 год. на Р. районен съд, по иска на [фирма] ,с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.417 ал.1 т. 9 предл. първо ГПК и вместо това е прието за установено, че ответниците и настоящи касатори дължат на дружеството сумата от 5 056,30 евро, на основание запис на заповед от 30.03.2007 год., ведно със законната лихва върху същата от датата на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното й изплащане. Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването, но е процесуално недопустима, на основание чл.280 ал.2 ГПК, предвид следното: Предмет на иска е установяване съществуването на задължение по абсолютна търговска сделка. Същият обуславя характеристика на образуваното дело като търговско, на основание чл. 1 ал.1 т.8 предл. второ вр. с чл.286 ал.2 ТЗ. Цената на иска,за която е съобразима левовата равностойност на претендираната сума в евро / 1,95583 лева за евро / - под 10 000 лева, с оглед търговския характер на делото предпоставя недопустимост на касационното обжалване, на основание чл.280 ал.2 от ГПК. Водим от горното,Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение