Определение № 50114 от 22.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2018/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.П. К., като пълномощник на ищците А. Е. С., П. Х. С. и Е. П. Х., срещу решение № 73 от 18.01.2022г. по възз.гр.д. № 4046/2020г. на САС.С него е допусната поправка на явна фактическа грешка на решение № 223/15.03.3021г. по възз.гр.д. № 4046/2020г. на САС досежно началния момент на присъждане на законната лихва върху допълнително присъдените от въззивния съд обезщетения на А. Е. С. и на П. Х. С. в размери от по 20 000лв. за всеки един от тях.

Основано на оплаквания за процесуална незаконосъобразност и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл. 2 и 3 ГПК, искането е за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски.Касаторите поддържат, че формираната от съда воля е ясно изразена в мотивите на решението по делото и е за присъждане на законната лихва върху допълнително присъдените обезщетения от 01.05.2017г., както е поискано в ИМ.Считат, че извършената поправка с обжалваното решение представлява изразяване на нова воля, напълно различна от първоначално изразената, както и, че решението за поправката е напълно немотивирано.

В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК е въведено основанието по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1.Поправянето на очевидна фактическа грешка може ли да представлява изменяне или отменяне на вече формираната воля на съда?

2. Представляват ли очевидни фактически грешки и могат ли да бъдат поправени по реда на чл.247 ГПК грешките - ако са налични изобщо такива, които съдът е допуснал при формиране на своята воля?

По тях касаторите се позовават на решение № 321/26.09.2012г. по гр.д.№ 54/2012г. и на решение № 39/30.06.2011г. по гр.д.№ 486/2009г., I г.о.

Не е постъпил в срок отговор от насрещната страна.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Обжалваното решение е постановено в инициираното служебно от въззивния съд производство по чл.247 ГПК.Въззивният съд е констатирал, че в диспозитива на постановеното по делото въззивно решение е допусната явна фактическа грешка относно началния момент на начисляване на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху присъдените главници за обезщетения за неимуществени вреди, като вместо правилното 08.03.2017г. е записано 01.05.2017г.По тези съображения е приел, че въззивното решение следва да се поправи.В обжалваното решение е допусната поправка на явна фактическа грешка във втория абзац на диспозитива на постановеното по делото решение № 223/15.03.2021г., като вместо 01.05.2017г. се чете от 03.08.2017г.

Поставените от касатори въпроси отговарят на характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК, тъй като несъмнено са обусловили крайните изводи на въззивния съд в обжалваното решение.Приложното поле на въведеното основание за допускане на касационно обжалване е основателно обосновано от касаторите с посочената от тях съдебна практика по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК.

Ето защо, касационно обжалване на обжалваното решение се допуска за преценка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение със съдебната практика по т.1, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК.

Тъй като касаторите са освободени, на осн. чл.83, ал.2 ГПК, от внасянето на ДТ, делото следва да се докладва на Председателя на I т.о. за насрочване.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: