Определение № 2866 от 04.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3395/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, ТД – Варна, [населено място], подадена от главен инспектор А. И., срещу въззивно решение № 76 от 09.05.2024 г. по в.гр.д. № 94/2024 г. на Апелативен съд - Варна, с което след частична отмяна на решение № 144 от 21.12.2023 г. по гр.д. № 178/2021 г. на Окръжен съд – Търговище са отхвърлени предявените от Комисията искове за отнемане в полза на държавата на следното имущество: от Н. А. Ю. - 5/8 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], блок...., представляващ самостоятелен обект в сграда – жилище, със застроена площ от 52,79 кв. м., с идентификатор ......, ведно със съответните идеални части от правото на строеж и общите части от сградата и прилежащото избено помещение, 5/8 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], вх..., представляващ самостоятелен обект в сграда жилище - апартамент № 4 с идентификатор ......, заедно със съответните идеални части от правото на строеж и общите части на сградата и прилежащото избено помещение, 5/8 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ...... заедно с прилежащите идеални части от правото на строеж и общите части на сградата, както и съответното избено помещение, както и сумата в размер на 14 804 лв., представляваща налични суми в края на проверявания период по срочен депозит; от „Роялс – 2012“ ООД недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], [община], представляващ стопански двор с площ от 7,360 дка, поземлен имот № ..... по плана на земеразделяне на [населено място], ведно с построения в имота склад за химически торове и препарати с площ от 260 кв. м.; от А. Н. А., Ш. Н. А. и А. Н. А. по 1/8 ид. ч. от следните недвижими имоти: недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], блок .., вх..., представляващ самостоятелен обект в сграда - жилище № 21, със застроена площ от 52,79 кв. м., с идентификатор ......, заедно със съответните идеални части от правото на строеж и общите части на сградата, както и прилежащото избено помещение, недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], вх...., представляващ самостоятелен обект в сграда - жилище - апартамент №..., с идентификатор........, заедно със съответните идеални части от правото на строеж и общите части на сградата, както и прилежащото избено помещение, недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ......, заедно със съответните идеални части от правото на строеж и общите части на сградата, както и прилежащото избено помещение. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение – основание по чл. 281, т. 3 ГПК, като се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от ответниците Н. А. Ю., А. Н. А., Ш. Н. А., А. Н. А. и „Роялс – 2012“ ООД, всичките със съдебен адрес [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат А. Н., с който оспорват жалбата като неоснователна. В отговора не е направено искане за присъждане на направените разноски.

Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Производството по отнемане е образувано с решение № 819/31.03.2021 г. на Комисията въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура – Търговище за привличането на Н. А. Ю. в качеството му на обвиняем по ДП № 11/2018 г. на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура – Търговище, пр. пр. № 199/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – Търговище, за извършването на престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал. 3 и с ал. 1, т. 2 и т. 6 и чл. 26, ал. 1 от НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/. С протокол от 24.07.2019 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Н. А. Ю. за периода от 24.07.2009 г. до 24.07.2019 г. Доколкото е установено, че проверяваното лице участва в управлението и собствеността на търговско дружество „Роялс – 2012“ ООД, учредено на 02.08.2012 г., е прието, че дружеството е контролирано юридическо лице по смисъла на § 1, т. 6, б. „а“ от ЗОНПИ и е обект на проверката за периода от 02.08.2012 г. до 24.07.2019 г. Тъй като е установено, че проверяваното лице е било женено, като от брака има три деца, то с решения №№ 2010 от 14.07.2021 г. и 2117 от 06.04.2022 г. е прието внасянето в съда на искова молба за отнемане на незаконно придобито имущество, съответно от проверяваното лице, дружеството, на което е управител, и трите деца от брака като наследници на починалата след края на проверката съпруга. За основателността на иска по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ следва да е установено, че дадено физическо лице е придобило незаконно имущество, т. е. имущество, за придобиването на което не е установен законен източник, съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона; наличието на обосновано предположение, че това конкретно имущество е придобито незаконно, като такова предположение е налице винаги, когато след проверка се установи значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице в размер на 150 000 лева за целия проверяван период; образувано наказателно производство срещу това лице за престъпление по НК, измежду визираните в закона, по което то е привлечено като обвиняем. При проверката на наличното в края на проверявания период имущество съобразно разрешенията, дадени в ТР № 4/18.05.2023 г., по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съдът е установил, че стойността му е в размер на 323 307,92 лв. – сбор от стойността на наличните в края на проверявания период суми по банкови сметки на проверяваното лице, пазарни стойности на притежаваното от него имущество – апартаменти в [населено място], лек автомобил и дружествени дялове от „Роялс – 2012“ ООД, както и пазарната стойност на собствения на дружеството имот в [населено място]. Съдът е посочил, че установеното налично имущество към началото на проверявания период представлява три недвижими имота със сгради в [населено място], един от които е наличен към края на периода, а останалите два като дарени на децата на проверяваното лице не влияят на резултата от съпоставката между стойностите на наличното в началото на периода и наличното в края му имущество. Налични са били също ремарке за лек автомобил и лек автомобил, налични и в края на периода на проверката и също без значение за съпоставката, както и товарен автомобил „Мерцедес“, продаден на 29.09.2010 г. с пазарна цена към отчуждаването от 8 305 лв., съобразно поясненията на вещото лице по САТЕ, както парични суми в размер на 201,32 лв. според допълнителната икономическа експертиза. При съпоставката между стойността на наличното в началото на проверявания период и в края му имущество съдът е направил извод за наличие за релевантно увеличение в размер на сумата от 314 801,60 лв., т. е. над 150 000 лв., поради което е пристъпил към проверка на законността на доходите на проверяваните лица за придобиване на имуществото. Позовал се е на приетото в допълнителната икономическа експертиза, че доходите, приходите и източниците на финансиране в проверявания период са в размер на сумата от 643 471,57 лв. съобразно приложение № 4, включващо като приходи на постъпили парични средства по сметки от синовете на проверявания и от трети лица, за които не е вписано основание за превода, като е добавил и дохода от сделката в ценни книжа в размер на 258,23 лв. В заключение е прието, че доходът се равнява на 643 729,80 лв. Посочено е, че към доходите на проверявания не следва да се добави допълнителната сума от разпределен дивидент по протокол от общо събрание на съдружниците от 31.01.2021 г. за предходни години, извън получения такъв през 2017 г. в размер на 70 200 лв., тъй като няма данни да са били действително разпределяни допълнителни суми. В тази връзка са отхвърлени като неоснователни твърденията на ответниците за придобиване на имуществото им със средства от касата на дружеството от предходни години, разпределени и отразени документално като дивидент едва след проверявания период (2021 г.). Като неоснователни са отхвърлени и възраженията за несъобразяване на съда показанията на свидетелите във връзка с доходите на членовете на семейството на Н. Ю.. Съдът е посочил, че от свидетелските показания се установява най-общо с какви дейностите са се занимавали проверяваните лица през годините, но не съдържат конкретни данни точно какви суми и кога са получени от тази дейности, и съответно за какво са използвани. За да достигне до извода, че обичайните разходи са в размер на 358 299,26 лв., съдът е посочил, че от изчислената от вещото лице сума 380 894,26 лв. следва да бъдат изключени сумите в размер на 3337,50 лв., представляващи платен депозит за участие в търг, тъй като същият е впоследствие възстановен, както и сумата от 19 258, 23 лв., представляваща разходи за покупка на ценни книжа предвид, че приходът от продажбата на същите не е включен в доходите по таблицата, а съдът съобразява там печалбата от 258,23 лв. Като допълнителни извънредни разходи са включени преведените суми на Ш. и А. А. съответно от 20 000 лв. и 60 261,27 лв., преведената сума към дружеството „Роялс - 2012“ ООД в размер на 19 200 лв., платени по банков път застрахователни премии и услуги към АГКК в размер на 2 386,19 лв., както и 54 000 лв. разход за закупуване на имот. Съдът е изчислил, че общият размер на обичайните и извънредните разходи възлиза на 514 146,72 лв. Прието е, че нетният доход като разлика между стойността на доходите и разходите се равнява на сумата от 129 583,08 лв. Съпоставката между нетния доход от 129 583,08 лв. и стойността на имуществото от 323 307,92 лв. е обусловила извода за наличие на релевантното (над 150 000 лв.) значително несъответствие от 193 724,84 лв. За да отхвърли обаче иска като неоснователен, съдът е приел, че установеното значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице не е достатъчно за отнемането му, тъй като при извършената проверка за пропорционалност е установено, че такава не е налице. Аргументирал се е, че намесата в правото на собственост – чрез отнемане на имущество – следва да е законосъобразна, тоест основана на законова норма, да преследва легитимна цел - да предотврати незаконно придобито имущество чрез престъпна дейност – и изисква националният съд да извърши преценка дали намесата е пропорционална на преследваната цел. За да се постигне изискуемият справедлив баланс между обществените и частните интереси, националният съд, постановяващ отнемането, трябва да изследва някои подробности относно престъпното поведение, от които се твърди, че произхожда имуществото, което трябва да бъде отнето и да покаже по обоснован начин, че това имущество би могло да бъде облага от това поведение – тоест да е установена връзка между престъпното поведение и придобитото имущество. В конкретния случай съдът е посочил, че още с исковата молба е установено, че престъпната дейност на проверяваното лице се състои в укриване на данъци в размер на 16 611,40 лв., които обаче са били платени заедно с лихвите в хода на досъдебното производство. Посоченото е обосновало извода на съда, че санкционирането на проверявания с отнемането на процесното имущество, включително и с налична по сметка сума от 14 804 лв., представляващо намеса в правото на собственост, макар и законосъобразно и преследващо легитимна цел (предотвратяване незаконно придобиване на имущество), не е пропорционално на тази преследвана цел, тъй като в случая липсва справедлив баланс между нуждите на общия интерес и правото на проверявания на мирно ползване на собствеността и тежестта, която той би понесъл с налагане на санкцията по отнемане на имуществото му.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по тях липсвала практика на ВКС:

1. Следвало ли е съдът да приложи правилото, разписано във второто изречение на първия параграф на член 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, изключващо приложимостта на разписаната защита на собствеността и извършването на проверка за пропорционалност на намесата предвид целта на ЗОНПИ, изразяваща се в предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, която е в защита на обществения интерес?

2. Следва ли да се извърши проверка дали намесата е пропорционална на преследваната цел, въпреки че данъчните нарушения/престъпление стоят извън защитата на Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС?

3. Какви са критериите, по които националният съд преценява дали при отнемане на незаконно придобито имущество е налице пропорционалност, след като преследваната цел и защитата на обществения интерес са налице и отговарят на условията на чл. 1 от Протокол № 1 от ЕКЗПЧОС /справедлив баланс между нуждите на общия интерес и правото на проверявания на мирно ползване на собствеността и тежестта, която той би понесъл с налагане на санкцията по отнемане на имуществото му/ в случаите на извършено данъчно престъпление?

4. Представлява ли основание да се приеме, че мярката отговаря на условията на чл. 1 от Протокол № 1, отчитайки действителната цел на закона, насочена към установяване и отнемане на плодовете от т.нар. „необяснимо богатство“, установеното значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, чийто размер многократно надвишава въведения от законодателя праг за намеса?

5. Позволява ли правното положение на лице в качеството му на управител, представител или собственик на капитала на търговско дружество, което дружество е укрило данъци в особено големи размери и по този начин е накърнило обществения интерес, да се ползва от защитата на правото на собственост по чл. 1 от Протокол № 1към ЕКЗПЧОС по отношение на имущество, придобито с неустановен законен източник от това лице в качеството му на физическо такова?

6. Налице ли е нарушение на пропорционалността по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 ЕКЗПЧОС в случаите, в които проверяваното лице е заплатило дължимите данъци в качеството му на представител на юридическото лице и при установено значително несъответствие между нетния му доход и придобитото от лицето имущество?

Поддържа се още наличието на очевидна неправилност – самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Настоящият състав на III г.о., ВКС, намира, че касационното обжалване не следва да се допуска поради следните съображения:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съгласно т. 4 на същото тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалвано въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена.

Първите три въпроса са относими към решаващите изводи на съда за отхвърлянето на иска, но по тях не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В наведената в изложението аргументация не се съдържат твърдения за непълна, неясна или противоречива правна норма, която съдът е приложил, нито пък за остаряла или противоречива съдебна практика, на която съдът да се е позовал, а единствено се сочи, че по въпросите не съществува съдебна практика. По приложението на чл. 153 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/, респ. идентичния по съдържание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ отм., съществува множество съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ВКС, включително и такава, свързана със задължението на съда за преценка на пропорционалността на намесата в правото на собственост чрез принудителното отнемане на имущество спрямо преследваните с това цели, на която се е позовал и самият въззивния съд в обжалвания акт – решение № 50104 от 23.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4647/2021 г., III г. о., ГК, и решение № 50098 от 18.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1074/2022 г., III г. о., ГК. В посочената практика, както и в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 4.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г., ОСГК, е прието, че при упражняване на правото на отнемане на незаконно придобито имущество, доколкото се касае до намеса в правото на мирно ползване на собствеността съгласно чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, съдът дължи и проверка за пропорционалност. Трайно установената практика на ЕСПЧ допуска действието на национален закон на територията на държава, страна по Конвенцията, позволяващ намесата в правото на упражняване на собственост чрез отнемането на имущество стига гражданският иск на държавата да се основава на три критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел, а именно – предотвратяване на незаконно придобиване на имущество чрез престъпно дейност - и пропорционалност. Относно конкретните критерии, по които съдът преценява пропорционалността, съдебната практика постановява, че същите се основават на съпоставянето на престъпното поведение на проверяваното лице, чрез което е придобито имущество в определен размер, с отнемането на имущество в съответстващ размер – т.е. постигане на целта да се отнеме не цялостно възможността на проверяваните лица да притежават имущество, а само и единствено такова, свързано и последица от престъпната им дейност.

Аргументацията към останалите поставени въпроси касае оплаквания, свързани с обосноваността на правните изводи на съда – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което обаче не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК преди допускането на касационния контрол по същество. Въпросите изразяват несъгласието на касатора с правните изводи на въззивната инстанция, но то не съставлява основание за допускане на касационното обжалване.

Поддържаното основание за очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК не е налице. От съдържанието на решението не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г. /, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона /contra legem/, нито извън закона /extra legem/, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

Съобразно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. Предвид на това Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, [населено място], трябва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС сумата 30 лв. държавна такса. Към депозирания отговор на касационната жалба е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., отбелязано като заплатено по банкова сметка, но доколкото липсва изрично искане за присъждането на разноски, нито пък са представени доказателства за реалното им заплащане, то такива не се дължат.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд