Определение № 368 от 24.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 539/2020 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на областна дирекция на МВР гр. Пазарджик срещу въззивно решение № 170 от 30.10.2019 г. по възз. гр. д. № 290 /2019 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение на Пазарджишки окръжен съд, с което: е отхвърлен предявеният от ОД на МВР - гр. Пазарджик срещу Министерство на отбраната и Д. П. П. инцидентен установителен иск с правно основание чл.26,ал.1 и ал.2 ЗЗД за обявяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място], представляващ УПИ .... - складова база, с площ 1 775 кв.м., застроен с две едноетажни сгради с площ 227 кв.м. и 301 кв.м., представляващи складове, сключен с н.а. № .... г. на нотариус с район на действие РС Пазарджик, алтернативно поради противоречие със закона или поради невъзможен предмет; са уважени искове на Д. П. П. срещу ОД на МВР - гр. Пазарджик: 1) с правно основание чл.108 ЗС за недвижим имот в [населено място], представляващ УПИ .... - складова база, с площ 1 775 кв.м., застроен с две едноетажни сгради с площ 227 кв.м. и 301 кв.м., представляващи складове; 2) с правно основание чл.109 ЗС за преустановяване на всяко неоснователно въздействие, с което се пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост, включително възпрепятстване и затрудняване на достъпа до имота, премахване на бариера и павилион и преустановяване на пропусквателен режим до имота; 3) с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота в размер на 5 165 лева за незастроената част от УПИ, 8 500 лева и 9 000 лева за двете сгради, за период от 01.08.2012 г. до 07.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 07.07.2017 г. и ОД на МВР - гр. Пазарджик е осъден да заплати на Д. П. П. съдебни разноски. Насрещната страна Д. П. П. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Министерство на отбраната (нататък и МО), което е трето лице помагач на Д. П. П. и насрещна страна по инцидентния установителен иск на МВР не е подало писмен отговор. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по искове за собственост и за защита на право на собственост и по оценяеми искове с цена по-висока от 5 000 лева, по отношение на които не е налице ограничение за касационно обжалване по чл.280,ал.3 ГПК (ДВ бр. 86 от 2017 г.). За мотивите на съда: Първоинстанционният съд, въз основа на обсъждане на всички доводи на страните въз основа на събраните по делото доказателства е обосновал изводите си, че държавата чрез компетентните и органи – министерски съвет през 1992 г. с надлежен акт – ПМС 72 /1992 г. за закриване на Организацията за съдействие на отбраната (ОСО) се е разпоредила валидно с процесния имот, предоставяйки го за стопанисване и управление на МО. Впоследствие, отново държавата, чрез компетентния и орган – министъра на отбраната, се е разпоредила с имота, апортирайки го в капитала на „Воинтех“ ЕООД, което го е продало на ищеца. МС е действал в рамките на предоставените му правомощия и законосъобразно в съответствие с чл.7 (отм.) ЗС. А преценката на целесъобразността на законосъобразните действията на държавните органи, са извън правомощията на съда. Без значение е какви права е имало МВР върху процесния имот преди ПМС 72 /1992 г. За да постанови обжалваните решения, въззивният съд е приел за установено следното: По инцидентния установителен иск: Той е основан на твърдения, че имотът е ПДС (навсякъде в текста съкращението е на въззивния съд, използвано е за израза публична държавна собственост) към момента на включването му в капитала на „Воинтех“ ЕООД (от който Д. П. П. го е купил) и като такъв е изключен от гражданския оборот и не би могъл валидно да бъде прехвърлен в собственост на купувача (Д. П. П.); поради противоречие със закона – чл.7,ал.1 вр. чл.2,ал.2,т.10 ЗДС. Не са представени доказателства, че имотът е имал характер на ПДС към момента на включването му в капитала на „Воинтех“ ЕООД. С ПМС 72 /30.04.1992 г. за закриване на ОСО (организация за съдействие на отбраната), с приложение № 2, т.6, на МО е предоставено стопанисване и управление на процесния имот по смисъла на чл.2,ал.1 НДИ, към този момент държавната собственост не е разграничена на публична и частна, това става с чл.2,ал.1 от ЗДС, в сила от 01.06.1996 г. Държавата е била собственик на процесния имот и го е внесла в капитала на търговското дружество чрез непарична вноска, с което той е станал собственост на дружеството, поради което следва да се приеме, че имотът не е изключен от оборот и е могъл да бъде продаден. Поради което искът за недействителност на прехвърлителната сделка поради невъзможен предмет е неоснователен. По другото основание на иска не се сочат съображения в жалбата. По иска с правно основание чл.108 ЗС: Той е основан на твърдения, че процесният обект не е собственост на ищеца (Д. П. П.), тъй като не е възникнал като такъв поради нищожност на заповед от 1999 г. на кмета на [населено място] поради нарушение на чл.7,ал.1 ЗДС – имотите ПДС (публична държавна собственост) не са обект на разпореждане и придобиване по давност, с което не е налице материалноправната предпоставка на чл.32,ал.1,т.1 ЗТСУ (отм.); невъзможен предмет – имотът е ПДС и заповедта е издадена от ненадлежен орган. Заповедта е издадена от кмета на [населено място] по искане на „Воинтех“ ЕООД за обособяване на парцел за държавен имот, предоставен за управление и стопанисване на МО с ПМС. По изложени съображения имотът не е ПДС, не е изключен от оборота, поради което не е невъзможен предмет. През 2002 г., когато имотът е апортиран, заповедта е била влязла в сила и процесният имот е съществувал като самостоятелен парцел. Има доказателства за завеждането на имота в баланса на търговското дружество. В ПМС 72 /1992 г. предоставените безвъзмездно имоти не са индивидуализирани с граници, площ, размери, административни адреси и др. Критерият, по който постановлението разпределя имотите между МО, МВР и общини, е тяхното предназначение.Тези, които са били свързани с дейността на закритата организация (ОСО) за подготовка на наборници и специалисти за нуждите на въоръжените сили, са възложени на МО, Такава е и изрично посочената в приложение № 2 към ПМС „централна складова база“ в Пазарджик. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства: издадените на МО през 1995 г. и 2002 г. от ОНС Пазарджик АДС за обект „централна складова база“, на основание ПМС № 72 /30.04.1992 г., прието по делото заключение на вещо лице, изходящо от служба на ОД на МВР - гр. Пазарджик писмо, с което се признава, че след 1980 г. по устно и писмено споразумение между началника на ОУ на МВР Пазарджик и началника на поделение на МНО складовата база се е ползвала от ОСО, а впоследствие с ПМС 72 /1992 г. е предоставена на МО, което е послужило за изменение на регулацията и отреждането на парцел за нея през 1999 г., след което е извършен апорт в търговското дружество („Воинтех“ ЕООД), въззивният съд е обосновал извода си, че търговското дружество е придобило собствеността на процесния имот, който именно към момента на постановяване на ПМС № 72 /1992 г. е бил предоставената на ОСО складова база. Въззивният съд е приел, че в жалбата не са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение по исковете по чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Във връзка с доводите за неправилност ОД на МВР - гр. Пазарджик извежда следните въпроси: · Кой терен може да се приеме да представлява самостоятелен поземлен имот – вещ, обект на субективни вещни права – вещ, обект на субективни вещни права? · Липсата на съществени индивидуализиращи белези на един недвижим имот – граници, площ, размери, административни адреси и др. означава ли липса на имот, предмет на транслативния акт и може ли тази липса да бъде преодоляна единствено чрез посочване на конкретния начин на употреба на терена? · Когато обект на прехвърляне е недвижим имот (земя), включен в границите на населено място, за което има действащи кадастрален и регулационен планове, задължително ли е индивидуализирането на този имот да се извършва чрез данните по тези планове или е достатъчна друг вид индивидуализация? По тези въпроси, жалбоподателят твърди, че е налице основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК поради противоречие с решение № 80 по гр. д. № 3114 /2017 г., на ВКС, ІІ г.о. и решение № 384 по гр.д. № 1450 /2010 г., на ВКС, І г.о.. Въпросите се отнасят до обозначаването на „централна складова база“ на ОСО в Пазарджик в ПМС 72 /1992 г., която в този момент е част от разположена на по-голяма площ база, останалите обекти в която са предоставени за управление и стопанисване на МВР. Те са обуславящи, доколкото се отнасят до индивидуализацията на имуществото на ОСО, в което е включена и процесната база в Пазарджик, в ПМС № 72 /1992 г., която към този момент е държавна собственост и с което тя е предоставена от министерския съвет за управление и стопанисване на министерство на отбраната. Адресати на постановлението на министерския съвет са министерствата на вътрешните работи и на отбраната и общини, между които се разпределят имоти за управление и стопанисване. По делото е установено от изходящи от МВР документи, че за министерствата на вътрешните работи и на отбраната процесната база, която се намира на територията на по-голяма база, на която е разположена и тиловата база на МВР гр. Пазарджик, е била напълно индивидуализирана и предмет на споразумения отпреди постановлението на МС (като складове и прилежащите им площи от терена). Но индивидуализирането и като самостоятелен обект на собственост се извършва с издаването през 1995 г. на АДС за терен с площ 1 775 кв.м. и едноетажна сграда, предоставен за управление и стопанисване на МО, и с частично изменение на регулационния план за обособяване на парцел за държавен имот, предоставен за управление и стопанисване на МО, при което с влязла в сила заповед на кмета от 1999 г. за базата се отрежда отделен парцел, с което завършва обособяването и като отделен обект на собственост и едва тогава процесният имот е внесен от МО като апортна вноска в капитала на „Воинтех“ ЕООД през 2002 г.. ОД на МВР - гр. Пазарджик не твърди да е обжалвало заповедта на кмета за изменението на регулационния план и отреждането на парцел за процесния имот, а по делото са представени доказателства за обратното – че заповедта му е съобщена то не я е обжалвало (за това и по-долу във връзка със следващи въпроси). Между МВР и МО и МВР и дъщерното на МО предприятие „Воинтех“ ЕООД не е имало никакви спорове за собственост и за ползването на имота до момента на продажбата на процесния имот на Д. П. П.. Т.е. споровете не са относно придобиването на правото на собственост на процесния имот от МО и впоследствие от „Воинтех“ ЕООД и ползването му от тях, включително достъпа на техни служители до процесния имот, а относно придобиването на процесния имот и ползването му от Д. П. П.. А въззивният съд е изложил мотиви за неоснователност на твърденията на ОД на МВР - гр. Пазарджик за пороци на придобивната сделка на Д. П. П.. Не съществува противоречие с посочените решения на ВКС, в което не е разгледан въпросът как държавата е трябвало да индивидуализира обектите на държавна собственост в постановленията на министерския съвет, с които е предоставяла управлението и стопанисването им на отделни министерства през 1992 г.. · Когато се твърди нищожност на даден административен акт, който акт обуславя активната материална легитимация на ищеца, въззивният съд обвързан ли е от конкретно наведеното в отговора основание за нищожност или доколкото нищожността е факт, съдът е властен да констатира нищожност на непосочено от страна в процеса основание? Ако съдът може да констатира нищожност на непосочено основание, това не означава ли, че свързаните с нищожността възражения (твърдения и доводи) не се обхващат от предвидената в ГПК процесуална преклузия (по аргумент от нормите на чл.269 и чл.293,ал. 4 ГПК при инстанционния контрол на съдебните актове), респективно, всички останали възможни основания за нищожност преклудирани ли са? По тези въпроси се твърди, че налице основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросите не са обуславящи, въззивният съд се е произнесъл по доводите за нищожност на заповедта на кмета на [населено място] № 176 – ТС от 21.10.1999 г. за ЧИЗРП (л.95 и л.89 по делото на Паз. ОС), с която е отреден парцел за имот държавна собственост, предоставен за управление и стопанисване на МО. Съгласно чл.17,ал.2 ГПК, той не е бил длъжен да обсъжда доводи за нейната материална незаконосъобразност, които не са наведени с отговора на исковата молба (л.56 и л.59 по делото на Паз. ОС), тъй като (както изрично е посочил Д. П. П. в своя молба (л.148)) РДВР Пазарджик е била участник в административното производство, заповедта и е връчена на 05.10.1999 г. (л.81 и л.96) и тя не е подала възражения срещу нея (л.80) (за одобреното с нея изменение). Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е от значение за развитието на правото (основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК) по следните въпроси: · Дали нормата на чл.69,ал.2 ЗН налага принцип за извършване на делбата чрез предоставяне на дял в натура за всеки съделител или напротив предоставя единствено право на всеки съделител да претендира получаването на такъв дял доколкото това е възможно? · Дали правилото на същата норма предвижда изнасяне на всички допуснати до делба недвижими имоти на публична продан или допуска разпределянето на някои от имотите в дял на някои от съделителите и изнасянето на останалите имоти на публична продан, когато тези последни имоти „ не могат да се поделят удобно“? · Дали при разпределянето по чл.292 ГПК (отм.), респ. чл.353 ГПК, на всеки съделител следва да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им или всеки от съделителите следва да получи реален дял от наследствен имот, без да е необходимо имотите да са еднородни? · Дали чрез разпределение по чл.292 ГПК (отм.), респ. чл.353 ГПК, следва да се извърши делбата само когато са налице кумулативно две предпоставки – броят на допуснатите до делба имоти да е равен или по-голям от броя на съделителите и всички съделители да са заявили, че желаят да се ползват от правото си, предвидено в чл.69,ал.2 ЗН – или наличието на някои от тези предпоставки (втората) не е необходимо? Въпросите не са обуславящи, те се отнасят до извършването на съдебна делба, каквато не е извършвана по делото (предметът на спора не е делба, нито соченото (оспорваното) придобивно основание е делба). Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на решението – основание по чл.280,ал.2,предложение трето ГПК с твърдения, че са извършени разпоредителни действия с терен, какъвто не съществува, поради което праводателят Д. П. П. („Воинтех“ ЕООД) не е притежавал собствеността върху имота, поради което не е могъл да му я прехвърли (сделката не е породила вещноправен ефект). Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). От мотивите на въззивното решение, обсъдени по-горе, се установява, че въззивният съд е приел за установено друго: че държавни органи в кръга на правомощията си са предоставили процесния имот за стопанисване и управление на министерство на отбраната и последващи разпоредителни действия с него са извършени след обособяването му като отделен обект на собственост, при което ищецът Д. П. П. е придобил собствеността върху него. Поради изложеното не са осъществени основания по чл.280,ал.1 и ал.2,предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода от това производство касационният жалбоподател няма право на разноски. Поради което разноски не следва да му се присъждат. Ответникът в касационното производство Д. П. П. иска от съда (л.21) в случай, че не бъде допуснато касационно обжалване, да осъди ОД на МВР - гр. Пазарджик да заплати на неговия процесуален представител адвокат Г. Я. К., който като колега го представлява безплатно на основание чл.38,ал.1,т.3 ЗА, адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно ЗА и НМРАВ – в размер на 3 /4 от минималния хонорар с оглед цената на исковете, в размер на 5 895 лева. Представил е договор за правна защита и съдействие (л.36), в който е отразено, че представителството е безплатно на колега на основание чл.38,ал.1,т.3 ЗА. Искането е основателно. Изчислено съгласно чл.7,ал.2,т.4 от НМРАВ, възнаграждението на адвоката по ИУИ (с цена 37 120 лева) е в размер на 1 643.60 лева, по исковете на ОД на МВР - гр. Пазарджик срещу Д. П. П.: по първите два иска (по чл.108 и чл.109 ЗС) с цена по 65 290 лева (по данъчна оценка л.37 и разпореждане на съда л.38) е в размер на по 2 488.70 лева, по третия иск (по чл.59 ЗЗД) с цена 22 655 лева (по обжалвания размер, за който е уважен) е в размер на 1 209.95 лева. Сборът е 7 830.95 лева. 3 /4 от този размер (съгласно чл.9,ал.3 ГПК) са 5 873.21 лева. Искането е основателно за този размер и неоснователно за поисканата горница. Министерство на отбраната не претендира разноски и не е представило доказателства да е направило такива. Поради което разноски не следва да му се присъждат. Воден от изложеното, съдът