Определение № 2237 от 08.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3145/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, комисията; с предходно наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество) и по касационна жалба на ответниците М. Х. М. и С. Р. М. срещу решение № 71/10.04.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 98/2022 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 260000/14.01.2022 г. по гр. дело № 153/2018 г. на Разградския окръжен съд, е постановено следното: отнето е в полза на държавата, представлявана от комисията-ищец, имущество на стойност 184 069.11 лв. от двамата ответници, на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), както следва: дворно място с построената в него двуетажна сграда, находящи се в [населено място], [улица]; товарен автомобил „ситроен“ с рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил „опел“ с рег. [рег.номер на МПС] (недвижимият имот и автомобилите са подробно описани); като искът на КОНПИ е отхвърлен в останалата част – за отнемане на следните суми: сумата 2 346.99 лв. – получени преводи от ответницата С. М., сумата 16 075.27 лв. – внесени на каса парични суми по банкови сметки с титуляр ответника М. М. и сумата 10 656 лв. – внесени суми от трети лица по банкови сметки с титуляр ответника М. М.. Комисията-ищец е обжалвала въззивното решение в отхвърлителната част, а ответниците – в частта, с която е постановено отнемане на имущество от тях в полза на държавата. Ищецът КОНПИ е оттеглила касационната си жалба в процеса на администрирането `и, поради което въззивният съд с необжалвано и влязло в сила на 11.07.2023 г. разпореждане № 574/27.06.2023 г., тълкувано с разпореждане № 343/12.04.2024 г., е върнал същата, респ. – влязла е в сила и отхвърлителната част на въззивното решение, срещу която е подадена оттеглената и върната касационна жалба, по която настоящата инстанция не дължи произнасяне. Касационната жалба на ответниците М. М. и С. М. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежаща на касационно обжалване част от въззивното решение. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на двамата ответници, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; 2) длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните; и 3) може ли да се установи значително несъответствие между имущество, с което ответниците са разполагали в началото и в края на изследвания (за всеки от тях) период, без по делото да са въведени конкретни данни и такива данни да не са налични и по време на разглеждане на делото. Жалбоподателите навеждат допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържат, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както следва: по първия въпрос – в противоречие с т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК, по втория въпрос – в противоречие с решение № 2/17.02.2021 г. по гр. д. № 1248/2020 г. на III-то гр. отд. и решение № 212/01.02.2012 г. по търг. д. № 1106/2020 г. на II-ро търг. отд., и по третия въпрос – в противоречие с решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV-то гр. отд. Касаторите сочат и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, като поддържат очевидна неправилност на изводите на въззивния съд, че на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК не следва да се кредитират показанията на двама свидетели по делото относно дадени в заем парични суми на ответниците; като очевидно неправилно се сочи и произнасянето на апелативния съд по третия от горните правни въпроси. Ищецът КОНПИ в отговора си на касационната жалба на ответниците излага съображения, че не са налице наведените от тях основания за допускане на касационното обжалване; при условията на евентуалност оспорва жалбата като неоснователна. По наведените от касаторите основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното: За да постанови обжалваната от ответниците част от решението си, въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства: С решение от 13.06.2018 г. на комисията-ищец е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, въз основа на уведомление от 05.01.2017 г. на Разградската окръжна прокуратура за привличане в качеството на обвиняем на ответницата С. М. за това, че през периода 01.01.2010 г. - 30.04.2011 г., в условията на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери от 4 762.57 лв. – престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. По образуваното наказателно дело е постановена и е влязла в сила на 17.02.2017 г. присъда от 01.02.2017 г. за престъплението, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.). Ответниците са съпрузи и имат две родени от брака деца, а периодът на проверка е 11.01.2007 г. - 11.01.2017 г. Съдът е посочил, че е изготвен е икономически анализ, установяващ значително несъответствие за проверявания период. Посочил е и че ответникът М. М. участва в собствеността и управлението на „С.“ ЕООД, учредено на 01.09.2014 г. с капитал от 100 лв., разпределен в 10 дяла с номинална стойност 10 лв. всеки от тях. Установил е и че с нотариален акт от 12.11.2007 г. родителите на ответника М. са му дарили недвижим имот в [населено място], ул. Б.“ №, ведно със застроените в него жилище с прилежащо мазе и самостоятелен обект – навес и подобрения, при запазено право на ползване в полза на дарителите, като имотът е отчужден през 2014 г. чрез покупко-продажба за сумата от 9 900 лв., която не подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като имотът е придобит чрез дарение. Съдът е установил и че с нотариален акт от 23.12.2009 г. ответникът М. М. е закупил друг недвижим имот – процесното дворно място в [населено място] на [улица], с площ 3 152.75 кв. м., ведно с жилищна сграда с площ 35 кв. м., за сумата 20 000 лв. и пазарна стойност към датата на придобиване 40 000 лв., като към настоящия момент имотът представлява двуетажна сграда със застроена площ 328.90 кв. м. и разгъната застроена площ 698.80 кв. м., представляваща на I-вия етаж автомивка, автоработилница и смесен магазин, а на II-рия етаж – две жилища, с пазарна стойност на дворното място и новопостроената жилищна сграда 160 000 лв. Апелативният съд е посочил още, че икономическият анализ съдържа данни за придобитите и отчуждени от ответниците МПС, за всички получени от тях парични преводи от чужбина, банкови преводи, депозити и кредити, разходи за издръжка и за пътувания в чужбина. От неоспореното заключение на повторната съдебно-техническа експертиза (СТЕ) съдът е приел за установено, че пазарната стойност на горния недвижимия имот към датата на придобиване – 23.12.2009 г., е 36 635 лв., а „общата стойност на разходите за изграждане на двуетажната сграда са 21 666.98 лв.: разходи за труд – 41 064.34 лв., разходи за материали – 127 850.06 лв., разходи за механизация – 2 665.65 лв. и допълнителни разходи – 34 743.97 лв.“. Съобразно заключението на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), съобразено със заключенията на САвТЕ и тройната СТЕ, общият размер на доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците е в размер 91 891.51 лв., а обичайните и извънредни разходи за проверявания период са в общ размер 108 455.48 лв.; размерът на нетния доход, като разлика между доходи, приходи и източници на финансиране, намален с размера на обичайните и извънредни разходи, е отрицателна величина общо за целия процесен период – в размер 16 563.97 лв. Съдът е посочил и че разходите за придобиване на МПС, съгласно пазарните цени от САвТЕ, са в размер на 4 824.50 лв.; разходите за възмездното придобиване на недвижимия имот в [населено място] по повторната СТЕ са в размер 36 635 лв. към момента на придобиване – 23.12.2009 г.; разходите за извършеното строителство по същата СТЕ са 175 002.64 лв.; разходите за вноски по банкови сметки за целия период са общо в размер 19 030.26 лв.; получените суми от трети лица по банкови сметки са 5 180.90 лв.; получените суми от чужбина – 2 346.99 лв.; получените суми за 2010 г. – общо 46 730.52 лв. са обект на преобразуване на имущество – строителството на двуетажната сграда. На следващо място въззивният съд е приел, че общият размер на имуществото за процесния период е 243 120.29 лв., а несъответствието между имуществото и нетния доход във вариант II-ри на СИЕ е 259 684.26 лв., като е посочил, че в началото на периода по сметките на проверяваните лица са налични 31.37 лв., а в края на периода имуществото е на стойност 184 069.11 лв., без да е отчетено намаление на стойността на МПС и недвижимия имот от нормалното им изхабяване. По-натам апелативният съд е възпроизвел част от показанията на свидетелите К. М., Нешо Р. и А. Д., като е приел, че те установяват, че близките на ответниците са полагали труд безвъзмездно и са имали умения в строителството, както и че ответниците не са влагали парични средства за труд при строителството. Предвид това съдът е намерил, че сумата 41 064.34 лв. – разходите за труд според заключението на повторната СТЕ, следва да се приспадне от размера на установеното имущество – 243 120.29 лв., поради което е приел, че размерът на имуществото е 202 055.95 лв., както и че от това следва извод, че установеното несъответствие е в размер 218 619.92 лв. На следващо място въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК не следва да кредитира показанията на свидетелите М. и Д., в частта им относно дадени в заем на ответниците парични суми. Съдът е приел за недоказани в процеса твръденията за влагане в строителството на едно от жилищата на сумата 13 000 лв., събрана на абитуриентския бал на сина на ответниците, и на сумата 43 000 лв., събрана на сватбата му; за недоказано е намерено и твърдението за получени от тях суми от продажба на агнета, кожи, ядки и тютюн и от работата на ответника в сватбен салон в Германия без трудов договор. В мотивите към въззивното решение следват правни съображения, че съгласно чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), на отнемане в полза на държавата подлежи имущество, за което не е установен законен източник, т. е. за него може да се направи обоснованото предположение по чл. 21, ал. 2 от Закона, въз основа на установено значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Посочено е и че несъответствието, съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Възражението на ответниците, че не е налице значително несъответствие, защото разликата между имуществото и нетния доход не надвишава 250 000 лв., е прието за неоснователно, по съображения, че изменението на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), обн. в ДВ, бр. 103/27.12.2016 г., с което размерът на несъответствието е намален на 150 000 лв., е предхождащо проверката пред комисията, която е започнала на 11.01.2017 г. – при действието на новата редакция на закона. Съдът е приел, че констатираното несъответствие между имуществото и нетния доход на ответниците е над 150 000 лв., поради което и предвид „факта, че за нито едно от придобитите имущества не е доказано придобиване със средства от законни източници“, е направен извод, че те подлежат на отнемане. Посочено е и че според заключението на ССЕ, в края на проверявания период наличното имущество е на стойност 184 069.11 лв., поради което е прието, че в този размер искът следва да бъде уважен. Задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК, дава отрицателен отговор на първия поставен от касаторите-ответници материалнопрвен въпрос, а именно: Не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ) и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ) получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Съгласно подробните разяснения, дадени в мотивите към т. 1 от тълкувателното решение, това задължително тълкуване, респ. – същият отрицателен отговор на въпроса се възприема по отношение на понятията „имущество“ и „значително несъотвествие“ по смисъла и на § 1, т. 1 и т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.). Настоящият съдебен състав намира, че с изложеното в мотивите към обжалваната от ответниците част от въззивното решение, апелативният съд е разрешил първия материалноправен въпрос в противоречие с тази задължителна практика на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, при уточняване формулировката на въпроса (съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), както следва: представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и на § 1, т. 1 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Вторият процесуалноправен въпрос, поставен от ответниците, също е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената от тях практика на ВКС – решение № 2/17.02.2021 г. по гр. д. № 1248/2020 г. на III-то гр. отд. и решение № 212/01.02.2012 г. по търг. д. № 1106/2020 г. на II-ро търг. отд., които дават положителен отговор на въпроса, а именно: Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението – изискване, заложено в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК и съблюдавано последователно в практиката на ВС и ВКС; изпълнението на тези задължения за обсъждане на доказателствата и на защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В същия смисъл е и приетото в решение № 208/12.03.2021 г. по гр. д. № 983/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, каквато е и трайно установената практика на ВКС по тълкуването и приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Следователно, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, и по втория процесуалноправен въпрос. Съдът намира, че формулировката на третия поставен от ответниците процесуалноправен въпрос, също се нуждае от уточнение съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: за да се установи „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), необходимо ли е по делото да са въведени конкретни твърдения за имуществото, с което ответниците са разполагали в началото и в края на проверявания период. С посоченото от касаторите решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС е даден положителен отговор на този процесуалноправен въпрос, като е прието, че за да е редовна, исковата молба, с която се предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на основание чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), тя трябва да съдържа твърдения за: 1) обстоятелствата във връзка с надлежното сезиране на КОНПИ и акта на директора на съответната териториална дирекция за образуване на производството за установяване на незаконно придобито имущество; 2) вида и стойността на имуществото, в т.ч. вземанията и задълженията, които ищецът признава, че всеки от ответниците е притежавал в началото на изследвания период; 3) придобитото през изследвания период имущество и неговата стойност, в т.ч. задълженията, които всеки от ответниците е поел за придобиването му; 4) признатия доход на всеки от ответниците през изследвания период по години и твърдените разходи за неговата и на семейството му издръжка; 5) вида и стойността на имуществото, в т.ч. вземанията и задълженията, които всеки от ответниците е притежавал в края на изследвания период; 6) размера на претендираното несъответствие между имуществото, с което всеки от ответниците е разполагал в началото и в края на изследвания период; 7) имуществото, което се претендира да бъде отнето в полза на държавата; 8) другите обстоятелства (ако се твърдят такива), които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му; когато искът е предявен срещу трети лица, исковата молба трябва да съдържа и 9) обстоятелствата, че те са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито. В решението е подробно разяснено и, че ясното и точно изложение на обстоятелствата в основанието и петитума на исковата молба, с която се предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на основание чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), е от съществено значение за гарантиране на правото на защита на ответника и за реалното осигуряване на равенството на страните в процеса. Дадени са и подробни разяснения за правомощията на въззивния съд при изпълнение на служебните му задължения по чл. 269, изр. 1 от ГПК за извършване на проверката относно редовността на исковата молба, респ. – на процесуалната допустимост на същата и на образуваното по нея производство и на постановеното по нея решение. В същия смисъл е и приетото в решение № 208/12.03.2021 г. по гр. д. № 983/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, както и в мотивите към т. 1 от ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, където е разяснено следното: „Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.“. Видно от така възприетото в практиката на ВКС разрешение на третия поставен по делото процесуалноправен въпрос, същият е от значение за редовността на исковата молба по делото, респ. – за извършването на за служебната касационна проверка относно процесуалната допустимост на обжалваната от ответниците част от въззивното решение – дали е постановена по не/редовна искова молба, поради което касационното обжалване по този въпрос следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК (в този смисъл е и т. 1, изреч. 4 - in fine от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Съдът намира, че няма основание касационното обжалване да се допуска в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – по наведените от касаторите доводи за очевидна неправилност на изводите на въззивната инстанция по тълкуването и приложението на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК и при разрешаването на третия процесуалноправен въпрос. В заключение, касационното обжалване следва да се допусне по жалбата на двамата ответници, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следните правни въпроси: 1) представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и на § 1, т. 1 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; и 2) длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните; както и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: 3) за да се установи „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), необходимо ли е по делото да са въведени конкретни твърдения за имуществото, с което ответниците са разполагали в началото и в края на проверявания период. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателите-ответници следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 3 681.38 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение