Определение № 598 от 18.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 4735/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1628 от 24.07.2013 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, т.д. 1900/12 г., с което е потвърдено решение от 16.03.2012 г. по т.д. 2558/10 г., СГС, VІ-2 състав. С решението си Софийски градски съд е отхвърлен предявения от [фирма] против ЗК [фирма] иск с правно основание чл. 208 от КЗ от 2005 г. за сумата 75 000 лв частичен иск – част от дължимо застрахователно обезщетение в общ размер 244 087 лв по щета № 200701030010403464 като неоснователен. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост, нарушение на закона. Сочи, че е в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, както и практиката на въззивните съдилища, постановена по приложението на чл. 202 от КЗ от 2005 г. Правният въпрос, който бил от значение за изхода на делото, който е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, както и с практиката на въззивните съдилища, евентуално е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, е въпросът за фактическия състав (обстоятелствата), при които едно застрахователно правоотношение следва да се счита за валидно прекратено на основание чл. 202 от КЗ от 2005 г. и съответно застрахователят може да се освободи от застрахователна отговорност с възражение за прекратяването му поради неплащане на вноски от разсрочената застрахователна премия и по-конкретно, дали забавеното плащане на поредната /последна вноска от премията има правна последица автоматично прекратяване на застрахователния договор, както и въпросът следва ли при преценка на възражението за прекратяване на застрахователното правоотношение, на основание чл. 202 от КЗ от 2005 г., да се вземат предвид и другите доказателства или обстоятелства по делото, представляващи индиция за отказа на застрахователя да упражни това свое потестативно право, като например чрез приемане на извършеното от застрахования плащане или неуведомяване на официални органи за прекратяването на правоотношението. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 147 от 07.12.2012 г. на ВКС по т.д. 850/11 г. І ТО, прекратяването на застрахователния договор на основание чл. 202 от КЗ от 2005 г. не настъпва по силата на закона, нито настъпва автоматично, а аз упражняването на това потестативно право във всички случаи се изисква изрично изявление от страна на застрахователя, което да е отделно от направеното в застрахователния договор предупреждение по чл. 202, ал. 2 от КЗ от 2005 г., за това коя от възможните последици ще избере застрахователят в това число когато не е платена част от разсрочените вноски. В други решения като например решение № 663/2.5.2012 г. на САС по в.гр.д. 4212/11 ГО, 7 състав, решение № 950 от 7.7.2010 г. на САС по гр.д. 604/2010 г. ГК, 1 състав, потвърдено с определение № 164 от 09.3.2012 г. т.д. 491/11 г. ІІ ТО е възприето категорично становище, че фактът на неплащане на дължима вноска от премията сам по себе си няма характер на прекратително условие спрямо действието на застрахователния договор и че прекратяването е обусловено от упражняване на потестативното право на застрахователя да се ползва от уговорените, респ. от предвидените в закона неблагоприятни последици от неплащането, което да е изявено изрично и независимо от предупреждението, съдържащо се в застрахователния договор, както и да не са налице други доказателства данни от Гаранционния фонд, приемане на плащането на забавената премия, от които да се заключи, че застрахователното правоотношение е продължило да действа и след изтичането на 15 дневния срок. Счита, че Софийски апелативен съд не е обсъдил конклудентното признаване на застрахователния договор от страна на застрахователя. Решението било постановено в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на закона. Моли да бъде отменено. Представя изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] не е подал отговор. Ответникът ЗАД [фирма], уведомен за касационното производство, не е подал отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди решение на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу ЗК [фирма] с правно основание чл. 208 от КЗ от 2005 г. за сумата 75 000 лв – частичен иск – от дължимото обезщетение в общ размер на 244 087 лв по щета № 200701030010403464 като неоснователен, е приел, че между страните е сключен договор № 104/0016709 от 24.11.2006 г. за имуществена застраховка на собствения на ищеца товарен автомобил „А.“ HD 8-84-50 със самосвал, като застрахователната сума е 244 087 лв, а застрахователната премия е 4 393,58 лв, платима разсрочено на 4 вноски всяка по 1 098,39 лв. В договора страните се били съгласили, че в случай на разсрочено плащане на застрахователната премия, ако застрахованият не изплати поредната дължима вноска до 15 дни от настъпване на падежа застрахователният договор се счита прекратен на основание чл. 202 от КЗ от 2005 г. като настоящето се счита за писмено предупреждение по смисъла на чл. 202, ал.2 от КЗ от 2005 г. Договорът е сключен при общи условия за застраховка на сухопътни превозни средства, приети от УС на ЗК [фирма] като съгласно т. 21.7.4 застраховката не покрива щетите, причинени при противозаконно отнемане на С. когато има оставени или забравени в С. свидетелство за регистрация част І или ІІ и или документ за собственост и/или контактен ключ/контактни ключове. Съдът, приемайки за безспорно, че е настъпило застрахователно събитие при ответника е образувал щета по заявление за настъпило застрахователно събитие от 05.11.2007 г., подадено от С. В.. Последният е ползвател на вещта на основание договор за лизинг. Въз основа на заключение на вещо лице е прието, че застрахователната премия в размер на 4 393,56 лв е платена 4 равни вноски, първата с падеж 24.11.2006 г. на 29.11.2006 г., втората с падеж 24.2.2007 г. – на 1.3.2007 г., третата с падеж 24.5.2007 г. на 29.5.2007 г. и четвъртата с падеж 24.08.2007 г. на 12.09.2007 г. С оглед приетите факти и при приложение на чл. 202, ал.2, изр. 2 от КЗ от 2005 г. съдът е приел, че след като предварително е уведомен застрахования за последиците от неплащане на застрахователните премии при уговорено разсрочено плащане в срок, следва, че изтичането на 15 дневния срок от падежа на разсрочената вноска и неплащането й договорът ще бъде прекратен/изменен. Приел е, че е извършеното плащане е недължимо след срока, тъй като при настъпване на условията – предупреждение предварително и неплащане в срок договорът е прекратен на основание чл.202, ал. 2 от КЗ от 2005 г. След настъпване на падежа на всяка вноска и изтичане на 15 дневен срок след падежа, липсата на плащане в указания в полицата срок, води до автоматично прекратяване на договора за застраховка и отпадане на отговорността на застрахователя спрямо застрахования. Предвид действието спрямо съконтрахента по договора, следва, че при настъпване на неизпълнение, като предварително е уговорено в договора, какви ще са последиците и е налице предварително уведомление, то трябва да се приеме, че договорът е прекратен. Последиците от това прекратяване са отпадане с обратно действие на договора, следователно и задължението на застрахователя да отговаря за настъпване на риска съгласно уговореното в договора. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от КЗ касаторът [фирма] сочи всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК, сочейки, че разрешеният материално правен въпрос от въззивния съд е този относно прекратяване на договора за застраховка. Обуславя допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, поради наличието на общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК както следва: противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд основание по чл. 280, ал.1 от ГПК – противоречие с решение № 147 от 07.12.2012 г. на ВКС по т.д. 850/11 г., І ТО, ВКС. Друго основание за допустимост за касационно обжалване, което сочи е постановеното решение било в противоречие с практиката на съдилищата по чл. 280, ал.1, т. 2 от ГПК като в решение № 664 от 2.5.2012 г. на САС по в.гр.д. 4212/11 г., ГО 7 състав, е прието, че по делото е установено, че в застрахователната полица е вписано предупреждение по смисъла на чл. 202, ал.2, изр.2 от КЗ от 2005 г. като след изтичане на 15 дневния срок от падежа на вноската от страна на застрахователя не са предприети действия по прекратяване на договора и прекратяването по реда на чл. 202, ал. 1, изр. 2, пр. 3 от КЗ от 2005 г. не настъпва по силата на закона, а трябва да бъде прието, че към момента на настъпване на ПТП за лекия автомобил е съществувало застрахователно правоотношение. Едновременно с това в друго решение на Софийски апелативен съд № 950 от 07.07.2010 г. по гр.д. 604/10 г., ГК, състав е прието, че прекратяването на договора поради неизпълнение на застрахователя за плащане на застрахователни премии е право, което трябва да бъде упражнено, а не настъпва по силата на закона. Третото основание, което сочи е по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК съгласно, което въпросът относно фактическия състав, при който едно застрахователно правоотношение следва да се счита за валидно прекратено на основание чл. 202 от КЗ и възможността за разнопосочно тълкуване на текста на споменатия член, очевидно е от значение за точното прилагане на правото и е необходимо да бъде скрепен според касатора със задължително тълкуване. Съдът намира, че макар и касаторът да не е формулирал точно разрешеният от въззивния съд въпрос, от обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК, може да се доуточни. Това е допустимо съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното съдът приема, че касаторът е посочил разрешеният от въззивния съд въпрос за фактическия състав, при който застрахователния договор може да бъде прекратен на основание чл. 202 от КЗ от 2005 г. Макар и да е доуточнен въпросът и да е налице посочването му от касатора като общо основание за допускане до касационно обжалване на взъзивното решение, съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, то не са налице посочените от касатора допълнителния основания за допускане на обжалване на въззивното решение. Въззивният съд е разрешил посоченият материално правен въпрос относно фактическия състав, посочен в чл. 202 от КЗ от 2005 г., съгласно задължителната съдебна практика, изразена в т. 2 от Тълкувателно решение 1/2014 г. от 23.12.2015 г. по т.д. 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, при посочен от застрахователя способ за прекратяване на застрахователния договор в застрахователната полица по сключения между страните договор за имуществено застраховане при условията на разсрочено плащане на застрахователната премия, при неспазване срока на изпълнение на задължението съгласно уговореното и неплащане на падежа на задължението за плащане на една от разсрочените вноски в срок, следва да се приеме, че е налице фингирано изявление на застрахователя за прекратяване на застрахователния договор, при което се проявява особен случай на разваляне на договора. По този начин застрахователят вече не е обвързан от сключения договор и не дължи заплащане на обезщетение за настъпилите вреди поради прекратяване на договора за имуществена застраховка на сухопътни превозни средства. Същото правило е изведено и в задължителната съдебна практика преди постановяване на тълкувателното решение 1/2014 г. по т.д. 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, изразена в решение № 236 по т.д. 1778/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 161 от 13.11.2012 г. по т.д. 607/2011 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 111 от 30.07.2014 г. по т.д. 2489/13 г. на ВКС, І ТО, постановени по реда на чл. 290 от ГПК и формиращи задължителната практика на Върховния касационен съд по този въпрос. Наличието на посочената задължителна практика и изведеното тълкуване в т. 2 от Тълкувателно решение 1/2014 г. от 23.12.2015 г. по т.д. 1/2014 г. на ОСТК. В настоящия случай въззивният съд се е съобразил с тази практика и е приел, че разсроченото плащане изисква изпълнение на задължението за заплащане на премиите в срок и наличието на забава, изпълнение след срока, означава прекратяване на договора, след предупреждението за това към момента на сключването му с връчване на изявлението, обективирано върху самата застрахователна полица. Посочването на задължителната практика по-горе изключва възможността за наличие на посоченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Същото следва да се отбележи и за основанието за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Наличието на задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд, изключва възможността да се прецени, че е налице това допълнително основание, защото то изисква доказване на различни, неточни тълкувания на нормите от закона, които не се прилагат според действителния смисъл и се налага тълкуване, което да отговаря на съвременните изисквания и ще служи за развитието на правото. Посочването на различно тълкуване на нормата на чл. 202 от КЗ не обуславя приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Такова разнопосочно тълкуване не съществува и не се нуждае от осъвременяване тълкуването на правната норма на чл. 202 от КЗ от 2005 г. При този изход на спора разноски не следва да се присъждат. По всички изложени съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение