Определение № 1110 от 10.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 206/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. А. В. срещу определение № 335/03.10.2024 г. по в. ч. т. д. № 483/2024 г. на Апелативен съд П., с което е потвърдено определение за допълване на решение № 167/2024 г. по т. д. № 58/2022 г. на Окръжен съд Пловдив и осъждане на касатора да заплати в полза на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД разноски в размер на 510, 43 лв. С. А. В. прави оплакване за неправилност на атакуваното определение и моли то да бъде допуснато до касационен контрол и отменено при наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От ответника „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД е подаден отговор, с който жалбата се оспорва поради нейната неоснователност и се заявява становище за липса на основания въззивното определение да бъде селектирано за извършване на касационен контрол. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява допустима. С атакувания съдебен акт въззивната инстанция е възприела изводите на първостепенния съд, че молбата на застрахователното дружество е била подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима, въпреки липсата на представен списък по чл. 80 ГПК. След анализ на правилото, разписано в чл. 80 ГПК, съдът е изградил извод, че представянето на списък на разноските е условие за допустимост на искането по чл. 248 ГПК единствено, когато се търси изменение на решението в частта за разноските, т.е. в случаите, в които такива са присъдени на страна по делото, но тя е останала недоволна от размера им. В процесния казус разноски на ответника застраховател не са били присъдени с първоинстанционното решение, поради което се касае не за изменение, а за допълване на решението, респективно представянето на списък по чл. 80 ГПК не е условие за допустимостта на искането по чл. 248 ГПК. Въззивното определение е постановено изцяло в съгласие със задължителните постановки на т. 8 от ТР № 6/2013 по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС, което изключва приложението на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането на страната за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта за разноските. Отделно, поставените въпроси са лишени от характеристиката правни, доколкото не са обуславящи произнасянето на съда в една своя част, а в друга са некоректно и напълно хипотетично формулирани. При частично уважаване на иск произнасянето на съда по дължимостта на разноски в полза на ищеца по никакъв начин не рефлектира върху правото на разноски и произнасянето на съда по дължимостта им в полза на ответната страна с оглед размера на отхвърлената част на иска. При тези констатации достъп до касационен контрол следва да бъде отказан. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС