Определение № 251 от 22.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2431/2016 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал. 2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от Славей Н. Б., чрез особения му представител адвокат К. против решение № 304 от 2.03.2016г. по в.гр.д. № 2654 по описа за 2015г. на Пловдивски окръжен съд в частта, в която е посочено, че „решението не подлежи на обжалване”, за която счита, че има характер на определение. Намира така посочената част от акта за неправилен, като от трите предявени иска, по които съдът се е произнесъл, визира изрично само този с цена от 17 232лв., за който посочва, че не е налице хипотезата на чл.280 ал.2 ГПК. Желае обжалвания акт да бъде отменен, като се постанови, че въззивния акт подлежи на обжалване досежно посочения иск. Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва допустимостта й. Изразеното становище е за липса на предмет, тъй като не е налице постановено определение за прекратяване на производството по делото. Счита, че целта на настоящата частна жалба е постигната с подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, я намира за недопустима поради следното: Срещу настоящия жалбоподател - Славей Н. Б. са били предявени три обективно съединени иска, които първата инстанция е уважила. Той е обжалвал постановения акт и с решение № 304 от 2.03.2016г. по в.гр.д. № 2654 по описа за 2015г. въззивният Пловдивски окръжен съд го е потвърдил, като неправилно е посочил, че решението не подлежи на обжалване. Срещу този въззивен акт Славей Н. Б. е подал две жалби - касационна и частна, в които са изложени доводи само във връзка с един от предявените искове - този с цена от 17 232лв.- и по тях са образувани две отделни производства. По касационната жалба е образувано производство по чл.288 ГПК, за преценка на допустимостта на касационно обжалване на постановения въззивен акт, а по частната – настоящето по чл.274 ал.2 ГПК. Последното е недопустимо, поради липса на предмет. Допустимостта на постановения въззивен акт ще се преценя във висящото производство по чл.288 ГПК. Постановен е един акт и той следва да се контролира в едно производство. Текстът в диспозитива му: „решението не подлежи на обжалване” не съставлява отделен и самостоятелен акт и не може да бъде предмет на отделно разглеждане. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение