Определение № 3235 от 14.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2255/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Е. А. Ананских, лично и като законен представител на малолетните деца В. И. Т. и Я. И. Т. чрез адв. Д. Ж. обжалват определение № 236 от 27.08.2025 г. по ч.т.д. 121/25 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т., с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е върната като недопустима поради просрочие молба вх. № 1947 от 17.02.2025 г., подадена на основание чл. 625, вр. чл. 626, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от ТЗ, за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едноличен търговец „И. Т. 98“ и е прекратено производството по делото.

Излагат съображения за неправилност на определението.

Твърдят наличие на нарушение на нормите на чл. 625 и чл. 626 от ТЗ, сочейки че законодателят ясно разграничавал правното положение на „външните“ лица (кредитори) и „ вътрешните лица“ наследници. Твърдят наличие на нарушение на чл. 46 от ЗНА.

Общата норма на чл. 611, ал. 4 от ТЗ въвеждала едногодишен преклузивен срок, без да разграничава легитимираните лица. Специалната норма на чл. 626, ал. 2 от ТЗ вменявала на наследника изрично задължение да заяви неплатежоспособност, като неизпълнението му било скрепено с последиците, предвидени в чл. 627 от ТЗ. Приложението само на граматически метод от въззивния съд, при тълкуване на нормата, било нарушение на правилата за тълкуване. Ако би бил тълкувал нормата систематично, въззивният съд би достигнал до извод, че наследникът имал задължение да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност за починалия едноличен търговец. Излагат съображения за телеологичния метод като се издири целта на закона. Считат, че тълкуването на въззивния съд има негативните последици, като подробно излага съображения. Молят да се отмени обжалваното определение, както и определението на първоинстанционния съд и делото да се върне за разглеждане.

Формулират следните правни въпроси в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, инкорпорирано в частната жалба:

1. Приложим ли е едногодишният преклузивен срок по чл. 611, ал. 4 от ТЗ, считано от датата на смъртта на едноличния търговец, спрямо неговия наследник, който подава молба за откриване на производство по несъстоятелност в изпълнение на задължение по чл. 626, ал. 2 от ТЗ, в хипотезата, при която търговецът не е заличен от търговския регистър? Счита, че е налице допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1 ,т. 3 от ГПК.

2. Длъжен ли е въззивният съд, произнасяйки се с определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, да изложи собствени мотиви, в които да обсъди всички доводи и възражения, наведени от жалбоподателя в частната му жалба, които са от значение за изхода на процесуалния спор. Твърди наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1 ,т. 1 от ГПК, като сочи, че по поставения правен въпрос касаторът се е произнесъл в отклонение от задължителната и трайна практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 192 от 29.01.2018 г. по т.д. 44/17 г., ВКС, I ТО, решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. 674/14 г., II ТО на ВКС, решение № 263/24.06.2015 г. по т.д. 3734/13 г., I ТО на ВКС, решение № 111/03.11.2015 г. по т.д. 1544/14 г., II ТО на ВКС.

3. Когато е сезиран с правен спор, чието разрешаване зависи от тълкуването на неясни или привидно противоречиви правни норми, длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл. 5 от ГПК и чл. 46, ал.1 ЗНА да приложи системен и телеологичен метод за тълкуване, за да извлече действителния смисъл на закона, или може да основе своя акт единствено на граматическото им тълкуване? Сочи допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, тъй като така поставеният правен въпрос бил разрешен в отклонение от задължителната практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 4 от посоченото тълкувателно решение било посочено, че „точното прилагане на закона“, се изразявало в разкриване на точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуването й, както и че при непълни, неясни или противоречиви закони се създавала съдебна практика по прилагането им. В настоящия случай въззивният съд бил изправен пред явна колизия между общата норма на чл. 611, ал. 4 от ТЗ и специалната норма на чл. 626, ал. 2 от ТЗ. Вместо да приложи методите на тълкуване съгласно чл. 46 от ЗНА, и да потърси системната връзка с целта на закона, съдът бил заявил, че основал изводите си единствено на „чисто граматически анализ“. Това било в пряко противоречие със задължението му, произтичащо от цитираното тълкувателно решение, да преодолее неяснотата и да извлече действителната правна норма. Това налагало допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Сочи наличие на основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Моли да се допусне касационно обжалване и да се отмени определението на въззивния съд.

Постъпило е становище от конституираните като заинтересовани страни наследници на И. Н. Т., Н. Иванова Б. и Ц. Иванова Т.. В него те оспорват частната жалба и поддържат тълкуването на чл. 611, ал. 4 от ТЗ, изразено в обжалваното определение.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима, подадена в предвидения от закона срок, от легитимирано да обжалва определението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд.

За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че изводите на първоинстанционния съд са правилни. Правилно било установено, че е образувано производство по несъстоятелност по подадена от Е. А. Ананских молба, лично и като законен представител на децата си и наследници на И. Т., И. И. Т. и Я. И. Т.. С оглед изложените обстоятелства в молбата се твърдяло, че на 07.11.2020 г. бил починал И. Т., като е оставил за наследници по закон, Е. Ананских, И. Т., Я. Т., Н. Б. и Ц. Т.. Въззивният съд е приел, че молителят е посочил, че наследници били приели наследството, вкл. малолетните И. и Я. Т.. Нямало решение за поемане предприятието на едноличния търговец. Активите на едноличния търговец били управлявани от сънаследника Н. Б., включително имало достъп до счетоводството и не осигурявала достъп до счетоводството на Е. Ананских, като наследник на И. Т..

По делото като заинтересовани страни били конституирани Н. Б. и Ц. Т., които оспорили искането.

Въззивният съд е приел, че изводите на първоинстанционния съд са правилни. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 611, ал. 1 от ТЗ производство по несъстоятелност се открива и за починал, или за заличен в търговския регистър едноличен търговец, ако преди смъртта, съответно преди заличаването, той е бил неплатежоспособен. Съгласно ал. 4, чл. 611, в случаите на ал. 1 и ал. 2, чл. 611 от ТЗ, искането за откриване на производство по несъстоятелност можело да бъде направено в едногодишен срок от смъртта, съответно от заличаването в търговския регистър. Разпоредбата на чл. 611 от ТЗ уреждала различни специфични хипотези за откриване на производство по несъстоятелност за физически лица, които нямали качеството на търговец или са го загубили поради смърт, или заличаване, едната от които е откриване на производство по несъстоятелност за починал или за заличен от търговския регистър едноличен търговец. Срокът за отправяна на искане за откриване на производство по несъстоятелност бил преклузивен и предвиждането на такъв срок било мотивирано от необходимостта за създаване на сигурност и стабилност в търговския оборот. Целта за предвиждането на този кратък срок била съобразена с основната цел на производството – защита интересите на кредиторите при смърт на техния длъжник, от една страна и от друга страна – да не се засегне личната или имуществената сфера на самия наследник поради риска от смесването на неговото имущество с това на починалия несъстоятелен наследодател. Въззивният съд е подчертал, че с оглед използването на думата „съответно“ и в двете разпоредби на чл. 611, ал. 1 и на ал. 4 от ТЗ, законодателят при определяне на началния момент на течение на преклузивния срок бил взел предвид, че при смърт на физическото лице, едноличен търговец срокът започвал да тече от този момент, а при неговото заличаване като едноличен търговец, от момента на заличаването. Нямало основание да се приеме, че при настъпването на единия юридически факт – смъртта на физическото лице, срокът за отправяне на искане за откриване на производство по несъстоятелност не ще започва да тече, а едва след настъпване на други, отделно предвиден друг юридически факт – неговото заличаване. Това било така и предвид на обстоятелството, че заличаването на едноличния търговец може да настъпи и по причини, различни от смъртта му, а именно при прекратяване на дейността му, при установяване на местожителството му в чужбина или при поставянето му под запрещение.

Прието е, че смъртта на Т. била настъпила на 07.11.2020 г., молбата била подадена на 17.02.2025 г. и поради това подадена след изтичане на предвидения в чл. 611, ал. 4 от ТЗ, срок.

Допускането на касационно обжалване на определенията се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.

Частните жалбоподатели са посочили основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Съгласно практиката на Върховния касационен съд очевидна неправилност е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Това основание включва особено тежки пороци, които следва да се констатират без извършване на същинска проверка на обжалвания съдебен акт. Според трайната практика на ВКС това могат да са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в обратен на действителния му смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, особено съществени процесуални нарушения. Такива доводи в частната жалба липсват, въведените са свързани с основания относно неправилността на съдебното решение.

По отношение на формулирания първи правен въпрос в изложението съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че с поставения правен въпрос касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че предявяването на искане за откриване на производство по несъстоятелност за починал едноличен търговец, следва да се предяви в предвидения в чл. 611, ал. 4 от ТЗ, срок. Очертал е, че са предвидени от законодателя две отделни хипотези на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, едноличен търговец, който е заличен от Търговския регистър, т.е. при отсъствие на разширена търговска правоспособност на физическо лице, както и отделна хипотеза, при смърт на едноличен търговец. Поставеният правен въпрос не кореспондира нито с правната уредба на двете отделни хипотези, нито с разрешението на въззивния съд, изложено в мотивите на акта. Въззивният съд е взел предвид разпоредбата на чл. 611, ал. 4 от ТЗ, предвиждаща преклузивен 1 годишен срок при искане за откриване на несъстоятелност по отношение на починал едноличен търговец. Липсват мотиви за наличието на задължението, предвидено в чл. 626 от ТЗ. Поради това с поставения въпрос касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на формулирания втори правен въпрос, в приложеното изложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че посоченият процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд при липса на отклонение от сочената задължителна и трайна практика на ВКС, израз на която са сочените решения на ВКС. Въззивният съд е разгледал доводите на частните жалбоподатели, приложил е относимите правни норми и е отговорил на всички доводи, изложени в частната жалба. Изложените съображения са свързани с правната регламентация и приложението на предвидения преклузивен срок, погасяващ правото на наследниците да искат откриване на производство по несъстоятелност. Твърденията на частните жалбоподатели са свързани с тяхната теза и оспорване правилността на определението, но не кореспондират с даденото разрешение от въззивния съд. Въззивният съд е разгледал доводите на частните жалбоподатели и липсва отклонение от трайната практика на ВКС.

По отношение на формулирания трети правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че с него частните жалбоподатели не са обосновали общо основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният правен въпрос е израз на тезата им, че правната уредба следва да съдържа изискване искането за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на починал едноличен търговец, да се предявява след настъпване на смъртта на лицето и след заличаването на търговеца от търговския регистър и при липса на заличаване, да се приеме, че винаги е допустимо да се подаде искане за откриване на производство по несъстоятелност от наследниците на починалото лице. В мотивите си въззивният съд е разграничил правната уредба на хипотезите, при които може да се подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност относно починал или заличен едноличен търговец. Посочил е, че са налице две хипотези за откриване на производство по несъстоятелност след смъртта на едноличен търговец или след заличаване на едноличен търговец, съгласно чл. 611, ал. 1 от ТЗ. Така както е формулиран правният въпрос е свързан с твърденията за неправилност на обжалваното определение, като не кореспондира с изложените от въззивния съд мотиви. Въззивният съд е съобразил законодателното разрешение, основано на същността на едноличния търговец като разширена правосубектност на едно физическо лице, предвидените преклузивни срокове за откриване на производство по несъстоятелност, основани на правилото, че със смъртта на физическо лице, качеството му на едноличен търговец се прекратява автоматично, независимо дали е заличен от търговския регистър. Възприето е разбирането, че целта е да се защитят кредиторите на едноличния търговец и да получат равно третиране при удовлетворяването си, за което законодателят е предвидил преклузивен срок, с оглед обезпечаване на правната сигурност в търговския оборот.

Целта на тълкуването, изложена в поставения правен въпрос от частните жалбоподатели, е да защити поддържаната от тях теза, че е допустимо искането им и не е настъпил предвиден в закона преклузивен срок, като поставеният правен въпрос не кореспондира с обстоятелството, че едноличният търговец не е самостоятелен субект, той е физическо лице с разширена търговска правоспособност. Прекратяването на съществуването на правния субект, физическо лице, поради смърт, прекратява и търговската правоспособност, независимо от вписванията в търговския регистър. Формулираният правен въпрос не представлява разрешен от въззивния съд правен въпрос, обуславящ изхода на спора и с него частните жалбоподатели не са обосновали основание за допускане на касационно обжалване.

Поради това не следва да се допуска касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Така мотивиран ВКС