Определение № 952 от 27.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1424/2024 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Д. В. против решение № 187 от 11.12.2023 г. по гр.д.№ 230/2023 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е потвърдено решение № 204 от 24.05.2023 г. по гр. д. № 32/2022 г. на Районен съд – Кърджали. С последното е: 1.) признато за установено по предявения от Д. Д. В. против „Уин Спорт“ ЕООД иск по чл. 108 ЗС, че ищцата е собственик на основание дарение от 30.12.2008 г. на 1/4 ид. ч. от правото на собственост на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 947 кв. м., при посочени граници, като е отхвърлен иска, в частта му, за разлика над признатата 1/4 ид.ч. до правото на собственост за целия имот, както и в частта, с която се иска да бъде осъден ответникът „Уин Спорт" ЕООД да предаде на ищцата Д. Д. В. реална част с площ 40.43 кв. м. от същия поземлен имот с идентификатор ***по КККР на гp. К., която част графично е изобразена с жълт цвят, заключена между координатни точни 1, 2, 3 и 4 по скицата на л. 121 от делото, която е приподписана от съда и представляваща неразделна част от съдебното решение, и 2.) отхвърлен предявения от Д. Д. В. против „Уин Спорт“ ЕООД иск, с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждането на ответника да премахне за своя сметка изградената постройка-навес, заемаща същата реална част, с площ 40.43 кв. м., от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 947 кв. м., при посочени граници, която реална част графично е изобразена с жълт цвят, заключена между координатни точни 1, 2, 3 и 4 по същата скица на л. 121 от делото. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по всички доводи и възражения във възивната жалба – не е обсъдил, че договора за наем е сключен в хода на процеса, че в него не е индивидуализирана наетата площ, че ответникът напълно препятства достъпа на ищцата до цялата свободна площ от имота, а тя е съсобственик. Относно иска по чл. 109 ЗС, основният довод е, че действията на ответинка са неоснователни, защото тя като съсобственик не е дала съгласи за тях, а те препятстват достъпа й до имота и възможността и тя да ползва незастроената част от него. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. За задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по отделно и във взаимната им връзка и съвкупност и всички доводи във въззивната жалба и възражения; 2. За възможността собственика на каквато и да е идеална част от вещ да я ревандикира от трето лице, което не е съсобственик, за да реализира правото си по чл. 31, ал.1 ЗС; 3.За възможността съсобственик да предяви ревандикационен иск срещу друг съсобственик за собствената си идеална част. 4.За да породи действие решението на мнозинството от съсобствениците за разпределяне на ползването следва ли волята на мнозинството да бъде ясно изразена и да достигне до знанието на останалите съсобственици; 5.Искът по чл. 109 ЗС предоставя ли правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото, пълноценно ползване на веща /имота/ според нейното предназначение; Наведено е и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 – очевидна неправилност. Ответникът по иска „Уин Спорт“ ЕООД не е подал отговор на касационната жалба. В хода на производството пред РС не е претендира собствени вещни права, а се е позовал на договор за наем с „Балканстрой инженеринг“ ООД, което дружество е привлякъл като третото лице помагач с отговора на исковата молба. Третото лице-помагач „Балканстрой инженеринг“ ООД оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, като се позовава на това, че ответника е държател само на неговата част, а въззивното решение, с което иска по чл. 108 ЗС е отхвърлен в осъдителната част, счита съобразено със съдебната практика. Относно иска по чл. 109 ЗС, счита, че поставянето на навеса само с неговото съгласие не е неоснователно действие и не смущава правото на собственост на ищцата, а решението в тази част не противоречи на съдебната практика. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: Ищцата е придобила по дарение поземлен имот с идентификатор ***на основание договор за дарение от 21.05.2018 г. Сключила е предварителен договор с „Балканстрой инженеринг“ ООД за учредяване право на строеж за жилищна сграда за своя сметка, находяща се в процесния и съседния имот срещу задължение да построи и обектите, за които си е запазила право на строеж, а след като придобие правото на собственост върху посочени обектите, се е задължила да прехвърли на „Балканстрой инженеринг“ ООД 3/4 ид.ч. от правото на собственост върху терена. Поради неизпълнение на задължението на ищцата по предварителния договор „Балканстрой инженеринг“ ООД е предявило иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на договора за окончателен, който иск е уважен с влязло в сила решение на 12.01.2021 г. Така по силата на съдебното решение третото лице помагач „Балканстрой инженеринг“ ООД е придобило правото на собственост върху 3/4 идеални части от процесния имот на 12.01.2021 г., а ищцата е собственик на 1/4 ид. В хода на процеса – на 01.03.2022 г., между „Балканстрой инженеринг“ ООД и ответникът „Уин Спорт“ ЕООД е сключен договор за наем по силата на който „Балканстрой инженеринг“ ООД е предоставило на ответното дружество ползването на свободна площ от 60 кв. м. за поставяне на подови настилки, маси, столове, саксии, чадъри, навес, сенник, и др. слънцезащитни съоръжения и др. подобни към заведение – спортен бар „УИН“. Ответникът стопанисва търговски обект „Спортен бар“, разположен в съседния имот на процесния, като към обекта още през 2018 г. е изграден навес, с обслужващо предназначение, който попада в процесния поземлен имот с идентификатор ***. Въззивният съд е приел че развилите се преди сключването на договора за наем отношения между ответника и „Балканстрой инженеринг“ ООД и трети лица, са без правно значене за изхода на делото, тъй като договорът за наем е достатъчен за да разкрие основанието, на което ответникът упражнява фактическата власт върху процесната реална част към момента приключване на съдебното дирене в първата съдебна инстанция. Позовал се е на заключението на СТЕ, която е установила, че свободната площ от терена, която не е застроена от жилищната сграда, се равнява на 244.77 кв. м., от която площ ищцата има право да ползва 61.20 кв. м., а наемодателят „Балканстрой инженеринг“ ООД (трето лице помагач на ответника) има право да ползва остатъка от 183.60 кв. м., съобразно правата им в собствеността. Спорната площ, върху която попада изграденият от ответника навес, възлиза на 40.34 кв. м. Въз основа на тези измервания, съдът е приел, че съсобственикът – наемодател „Балканстрой инженеринг“ ООД ползва чрез ответника – наемател, по силата на сключения с него договор за наем, процесната площ от 40.34 кв. м., а има право да ползва 183.60 кв. м. поради което ответникът по делото не възпрепятства ищцата да ползва част, съответна на нейните права. Въззивният съд е посочил, че тъй като ищцата не е изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор ***и претендираната от нея реална част не й е разпределена за ползване, тя няма право да претендира процесната реална част от имота от друг съсобственик, респективно – от негов наемател, като се е позовал на чл. 31, ал.1 ЗС, а при спор относно начина на ползване, съсобственика разполага с възможността да поиска спорна съдебна администрация по чл. 32, ал.2 ЗС. Затова е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част за реалната част от имота с площ 40.43 кв. м. Относно поставянето на навеса в съсобствения ПИ ***с площ 40,3 кв.м., въззивният съд е приел, че не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, тъй като всеки съсобственик разполага с такова правомощие. СТЕ е установила, че навеса е поставен с разрешение за поставяне № 17/01.04.2022 г., издадено на „Балканстрой инженеринг“ ООД от главния архитект на община Кърджали. Съдът е приел, че не законността на строителството, а това дали то накърнява правото на ищеца – съсобственик да ползва имота съобразно притежаваните от него права е определящо за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Позовавайки се на посочените по-горе измервания е приел, че свободната площ от поземлен имот с идентификатор ***(244.77 кв. м., от които 40.43 кв. м., отдадени под наем и ползвани от ответника) е напълно достатъчна, за да удовлетвори правото на ищцата да ползва реална част (61.20 кв. м.), съответна по площ на притежаваната от нея 1/4 идеална част, а ответникът е държател на реална част (40.43 кв. м.), по-малка от съответната на притежаваната от другия съсобствник идеална част (183.60 кв. м.). Затова е прието, че изградения процесен навес не смущава или накърнява правото на собственост на ищцата и иска по чл. 109 ЗС правилно е отхвърлен от РС. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовни въззивни жалби в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира. По първия въпрос, касаторката твърди, че въззивният съд не е обсъдил, че договора за наем е сключен в хода на процеса, че в него не е индивидуализирана наетата площ, че ответникът напълно препятства достъпа на ищцата до цялата свободна площ от имота, а тя е съсобственик. Тези въпроси не са коментирани и обсъдени въззивният съд. По иска по чл. 109 ЗС не е обсъдена подържаната от ищцата теза, че поставянето на навеса е неоснователно, защото тя като съсобственик не е дала съгласи за това, а навеса препятстват достъпа й до имота и възможността и тя да ползва незастроената част от него предвид това, че пространството под него се ползва за заведение и са поставени маси, столове и саксии Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по първия поставен въпрос - за задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по отделно и във взаимната им връзка и съвкупност и всички доводи във въззивната жалба и възражения. По този въпрос настоящият състав констатира противоречие между съдебната практика на ВКС - т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на II-ро т. о., решение № 51/29.06.2020 г. по т. д. № 613/2019 г. на I-во т. о., решение № 99/06.08.2019 г. по гр. д. № 2331/2018 г. на I-во г. о., решение № 63/28.06.2019 г. по гр. д. № 2296/2018 г. II-ро г. о., решение № 145/07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г. на ІІ-ро г. о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на ІV-то г. о., решение № 183/16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г. на ІІ-ро т. о., и др. / и изложените мотиви към въззивния акт. Налице е основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът не коментира втори въпрос, тъй като искът е приет за допустим, а останалите въпроси се поглъщат от първия въпрос, по който се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение