Определение № 341 от 03.07.2024 г. на ВКС по н. д. № 578/2024 г.

Производството е по чл. 44 НПК. Образувано е по спор за подсъдност между Окръжен съд-Русе и РС-Русе по повод н.о.х.д. № 1068/2024 год. по описа на последния съд. Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото, намери следното: По обвинителен акт на ОП-Русе внесен срещу П. Д. К. за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 201, вр. с чл. 26 НК и срещу П. Д. К. за престъпление по чл. 219, ал. 2 НК в ОС-Русе е било образувано н.о.х.д. №698/2021 г. Постановената по това дело осъдителна присъда срещу двамата подсъдими е била изменена с решение на АС-Велико Търново по в.н.о.х.д.№277/2022 г. По жалба на защитата въззивният акт е отменен с решение от 16.01.2024г. по н.д. №839/2023 г. на ВКС, 1 наказателно отделение в частта, в която е ангажирана наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия П. Д. К., като в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. В изпълнение на отменителното решение на върховната съдебна инстанция по първоначално внесения обвинителен акт в ОС-Русе е било образувано н.о.х.д. № 98/2024 г. При решаване на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК в разпоредително заседание от 07.06.2024 г. този съд е приел, че вече не е родово компетентен да се произнесе по повдигнатото срещу П. К. обвинение, тъй като наказателното производство спрямо другия подсъдим П. К. е приключило и съобразно критериите, залегнали в чл. 35 НПК, оправомощен да разгледа делото за престъплението по чл. 202 НК се явява РС – Русе. По образуваното н.о.х.д. № 1068/2024 г. по описа на РС-Русе с разпореждане от 18.06.2024 г. съдията-докладчик е приел, че делото следва да бъде разгледано и решено от ОС-Русе, като е прекратил производството пред себе си и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Това сезиране е послужило като основание за образуване на настоящото производство пред ВКС. В него спорът за родова (материална, предметна) подсъдност следва да бъде решен в полза на РС-Русе на няколко самостоятелни основания: Подсъдността е елемент от състава на „съд, създаден в съответствие със закона“ и представлява обем на компетентност, определящ кой точно съд е оправомощен да разгледа и реши конкретното наказателно дело. Според чл. 41 НПК, когато две или повече дела за различни престъпления или срещу различни лица имат връзка помежду си, те се обединяват, като в случай че някое от делата е подсъдно на по-горен съд, обединеното дело се разглежда от него. Тази разпоредба и нормата на чл. 35, ал. 2 НПК са дали основание в конкретния казус при повдигнати срещу две лица обвинения по чл. 219, ал. 2 НК и по чл. 202 НК делото да бъде внесено за разглеждане от по-горния съд комуто е било подсъдно делото за престъплението по чл. 219 НК, а именно ОС-Русе. Този съд е приел делото за разглеждане пред себе си, с което и подсъдността е била стабилизирана. В рамките на висящия процес въпросът с тази подсъдност би могъл да бъде пререшен в случаите на чл. 287, ал. 2 НПК (при изменение на обвинение и повдигане на ново, подсъдно на по-горен съд) или при прилагане на чл. 288, ал. 1 НПК (когато на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен или военен съд) – хипотези, под които настоящият случай не може да бъде подведен. Отмяната на постановената от окръжния съд присъда и връщането на делото за ново разглеждане от същия съд не е нарушила висящността на наказателния процес, защото той е продължил напред при това по обвинителния акт, който първоначално е бил внесен и разгледан от съда. Приключване на наказателното производство по отношение на подсъдимия П. К. за извършеното от него престъпление по чл. 219 НК не е основание за промяна на подсъдността на делото и на още едно основание. Ако се приеме това, по един и същи обвинителен акт биха били образувани две различни наказателни дела пред две различни по предметна компетентност съдилища – районен и окръжен. Последното е недопустимо, тъй като в подобен случай два различни съда биха се произнасяли по съществото на двете отделни обвинения, внесени от представител на окръжна прокуратура, както и по евентуални въпроси, възникнали за решаване по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. В такава хипотеза напълно различен би бил и инстанционният ред за оспорване на присъдата – по правилата на чл. 45, ал. 1 НПК наказателното дело, решено от районния съд, би било разглеждано от окръжния като въззивна инстанция, а решеното от окръжния съд като първа инстанция – от апелативния съд като въззивна инстанция. Пред различен съд би се провело и евентуално производство по възобновяване на двете наказателни дела (арг. чл. 424 НПК). Последният, но не по тежест аргумент, за да се приеме, че делото следва да се разгледа от ОС-Русе е свързан с нормата на чл. 355, ал. 1 НПК и със задължителните указания на ВКС по н.д. №839/2023 г. С отменително решение по последното върховната съдебна инстанция е върнала делото за разглеждане на ОС-Русе, като е приела, че той следва да продължи разглеждането му. Неспорно нито в теоретичен, нито в практически план, че без да са обвързващи за определен резултат по съществото на делото, указанията на касационната инстанция са задължителни по отношение на стадия, от който трябва да започне делото, респективно от гледна точка на съда, който трябва да го проведе. В отменителното решение на ВКС указанията на последната съдебна инстанция са били конкретни и ясни: делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд – в случая на ОС-Русе от стадия „Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“. По изложените съображения по правилата на родовата подсъдност делото следва да разгледа от ОС-Русе. Така мотивиран и на основание чл. 44 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение