Определение № 706 от 05.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 310/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Топлофикация София“ ЕАД и „Стил Проект“ ЕООД - чрез процесуални представители, срещу решение № 6234 от 14.11.2024 г., постановено по в. гр. д. № 7024/2023 г. на Софийски градски съд. С посоченото решение е отменено решение № 77207 от 24.03.2020 г. по гр. д. № 53944/2015 г. на Софийски районен съд в осъдителната част за разликата над сумата 8 407.35 лв. до претендираните на основание чл.137, ал.2 ЗЕ вр. чл.59, ал.1 ЗЗД 14 227.83 лв. (част от вземане с общ размер 39 227.93 лв.) - обезщетение за ползване без правно основание през периода от 13.03.2009 г. до 08.10.2012 г. на посочени в решението съоръжения, предназначени за захранване с топлинна енергия на жилищна сграда в [населено място], на [улица] - 201, ведно със законната лихва от 09.05.2015 г. до окончателното плащане, както и в частта относно присъдените разноски над сумата 1 284.47 лв. до сумата 2 177.06 лв., и е отхвърлен предявеният от „Стил Проект“ ЕООД против „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл.137, ал.2 ЗЕ вр. чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 5 820.40 лв., като са присъдени разноски на „Топлофикация София“ ЕАД съразмерно на отхвърлената част от иска; Потвърдено е първоинстанционното решение в частта за осъждане на „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на „Стил Проект“ ЕООД на основание чл.137, ал.1 ЗЕ вр. чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 8 407.35 лв., ведно със законната лихва от 09.05.2015 г. и разноски по чл.78, ал.1 ГПК, като са присъдени разноски на „Стил Проект“ ЕООД за производството пред въззивната инстанция. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна, като касаторът - ищец моли за уважаване на иска в пълен размер, а ответникът - за отхвърляне на исковата претенция в цялост. Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна по съображения, изложени в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Касаторът - ищец поддържа искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, а касаторът - ответник се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, констатира, че касационните жалби са подадени от легитимирани страни в срока за обжалване по чл.283 ГПК, но са процесуално недопустими по следните съображения: С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ред. ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предмет на обжалване с касационната жалба е решение на въззивен съд, с което е разгледан осъдителен иск за сумата 14 227.83 лв., претендирана като обезщетение за ползване без правно основание на собствени на ищеца съоръжения, предназначени за захранване с топлинна енергия на жилищна сграда. От твърденията в исковата молба е видно, че спорното правоотношение е породено по повод сключен между страните - в качеството им на търговци по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ, предварителен договор от 14.09.2007 г.за присъединяване на потребители към топлопреносната мрежа чрез изграждане на съоръжения за присъединяване, по силата на който ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е поел задължение да придобие собствеността върху изградените съоръжения съгласно чл.137, ал.2 и ал.3 ЗЕ с уговорката, че до прехвърлянето на собствеността ищецът „Стил Проект“ ЕООД се легитимира като техен собственик. Обезщетението за ползване без основание на изградените от ищеца съоръжения се претендира като последица от неизпълнение на поетото от ответника задължение за изкупуване, поради което и с оглед търговския характер на породеното от договора правоотношение възникналият на плоскостта на неоснователното обогатяване правен спор също има характер на търговски. Цената на предявения иск - 14 227.83 лв., е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела и с оглед на това постановеното от въззивния съд решение не подлежи на касационно обжалване. Необжалваемоста на решението обуславя недопустимост на подадените от страните касационни жалби, които следва да бъдат оставени без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение