Определение № 3772 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1095/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 244 от 03.11.2022г. по гр.д. № 42/2022г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260457 от 23.10.2021г. по гр.д. № 2776/2020г. на Врачански районен съд за отхвърляне на иска за делба, предявен от Т. Й. В. и И. З. Н.-Д. против Ю. П. Д. относно апартамент - самостоятелен обект с идентификатор ****. по КККР на [населено място], в сграда, построена от ЖСК “*“, на [улица], ет.4, ап.10, с площ 97,49 кв.м. Касационната жалба е подадена от ищците Т. Й. В. и И. З. Н.-Д.. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поставят правните въпроси: 1/ могло ли е членските права в ЖСК да се продават и създава ли членството в ЖСК вещни права за кооператора; 2/ представлява ли съпружеска имуществена общност недвижим имот, придобит при действието на СК от 1985г. на името на единия съпруг, ако придобиването е със средства от продажба на лични членствени права в ЖСК, в които права са включени и платени по време на брака дялови вноски; 3/ в кой момент владението става явно и под каква форма следва да се изяви промяната на намерението за своене, за да няма въвеждане в заблуждение; с какви действия съсобственикът може да демонстрира намерението да завладее цялата вещ като своя и да отблъсне владението на другия съсобственик; 4/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно; при преценка на свидетелски показания длъжен ли е да съобрази възможността за заинтересованост на свидетеля; длъжен ли е съдът да анализира всички доказателства и да мотивира решението си като включи всички доводи и възражения на страните. Твърди се, че по тези въпроси е допуснато отклонение от практиката на ВКС, която е посочена. Ответникът по касационната жалба Ю. Д. изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е иск за делба на апартамент в [населено място]. Жилището е закупено от ищцата Т. В. и ответника Ю. Д. с нотариален акт от 29.10.2004г. за сумата 11 324 лв., като към този момент Ю. Д. е в брак с ищцата И. Н.-Д.. Бракът е сключен през 1996г. и е прекратен през 2011г. Ответникът Ю. Д. претендира липса на съсобственост поради придобиване на имота изцяло с негови лични средства, както и поради изтекла придобивна давност. За доказване възраженията на ответника са събрани доказателства, от които е видно, че Ю. Д. е бил член-кооператор в ЖСК “*-2“ отпреди брака и е напуснал през 2005г. като на негово място е приета сестра му С. Д., за което тя му е заплатила 20 000лв. през 2004г. За прехвърлянето на членствените права и за заплащането на сумата 20 000лв. са събрани както гласни доказателства - показанията на С. Д., В. А. и С. Д., така и писмени доказателства - разписка от 06.10.2004г. за получени от ответника 12 000лв. от сестра му, данни за извършен банков превод на 8 000лв. от сметка на С. Д. по сметка на Ю. Д. на 07.10.2004г. Свидетелката С. Д. сочи, че с платените от нея 20 000лв. брат й закупил процесния апартамент и извършил подмяна на дограмата в него. В същата насока са и показанията на други двама свидетели, посочени по-горе. Тези доказателства не са оспорени от ищците и насрещни доказателства от тях не са ангажирани. Поради това въззивният съд е приел, че плащането на цената на жилището действително е извършено с лични средства на ответника Ю. Д., получени от продажбата на членственото му право в ЖСК, което е лично имуществено право по смисъла на чл. 20, ал.1 СК/отм./. Установено е също, че малко след закупуването на процесния имот, през 2005г. ищцата И. е заминала да живее в Италия, а 2-3 години след нея заминала и ищцата Т., заедно с роденото от брака на Ю. и И. дете. Според свидетелите, след заминаването на ищците за Италия в имота останал само Ю. и единствено той го ползва. Показанията на свидетелите по отношение на заминаването на ищците за Италия се подкрепят от представените по делото нотариално заверени декларации от 29.05.2006г. и от 30.05.2008г., пълномощно от 29.05.2006г., удостоверение за присвояване на данъчен идентификационен номер от 22.04.2008г., издадено от италианските власти. При тези фактически обстоятелства съдът е приел възражението за преобразуване на лично имущество и оборване на презумпцията за съвместен принос за основателно по отношение на придобитата от ответника 1/2 ид.ч. от процесния апартамент. Имотът е възмездно придобит в съсобственост между Ю. Д. и Т. В. при равни права. Установено е плащането на цялата покупна цена от него с лични средства от продажба на членственото му право в ЖСК, за които е опровергана презумпцията на чл. 19, ал.3 СК за съвместен принос. Разпитаните по делото свидетели еднопосочно и безпротиворечиво подробно обясняват както намерението на ответника да продаде на сестра си членствените си права в ЖСК „Комсомолец“, за да закупи друго жилище, така и извършеното от свидетеката Д. плащане на сумата от общо 20 000 лв. в полза на ответника и то непосредствено преди сключването на договора за покупко-продажба от 29.10.2004г. Тези показания напълно се подкрепят и от писмените доказателства. Тук съдът е уточнил, че пълна трансформация на лично имущество съществува единствено в имуществените отношения между ответника Ю. и ищцата И., така че възражението на ответника за пълна трансформация се разглежда единствено по отношение на придобитата с договора от 29.10.2004г. 1/2 ид.ч. от жилището, но не засяга придобитите от ищцата Т. В. имуществени права. По силата на договора тя е придобила собствеността независимо дали цената е заплатена с нейни средства или с такива на ответника. Следователно по отношение на спорния имот е възникнала съсобственост при равни права единствено между ищцата Т. В. и ответника Ю. Д.. Възражението за придобиване на частта на Т. В. по давност съдът също е намерил за основателно. Посочил е, че за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение и тези действия да са доведени до знанието на останалите съсобственици. В случая е установено, че след закупуването на имота през 2004г. страните живеели заедно в него, но около 2-3 години след това двете ищци напуснали страната и трайно се установили да живеят в Италия, а ответникът останал в имота и заживял самостоятелно в него и го стопанисвал изцяло. Последвал и развод между съпрузите. При тези данни съдът е счел, че установената от ответника Ю. Д. самостоятелна власт върху имота, постоянното живеене в него със знанието и без възражение на другия съсобственик Т. В., липсата на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имота и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал.3 или чл. 31, ал.2 ЗС, следва да се приемат за действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си. В този смисъл съдът е препратил към мотивите на т.1 от ППВС №6/74. Тези действия покриват съдържанието на правото на собственост. При съчетаното им проявление, те установяват признаците на владението, защото са явни, възприемат се от съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са непрекъснати. Когато се упражняват в продължение на период от 10 години, предпоставките на придобивната давност, визирани в чл. 79 ЗС са реализирани. Не е необходимо дори отношенията между съсобствениците да са се влошили и да са преустановени контактите между тях, за да се приеме, че е променено държането на идеалните части на другия съсобственик във владение за себе си. Съществено е, че действията на своене, покриващи съдържанието на правото на собственост, са изявени пред другия съсобственик по начин, че тя да може да разбере, че имота се свои изцяло от ответника, който упражнява и фактическа власт върху него. По тези съображения въззивният съд е приел, че ответникът е придобил по давност частта на ищцата Т. В. от имота и е станал негов изключителен собственик, поради което искът за делба подлежи на отхвърляне. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира, че такива са налице. Първите два правни въпроса имат отношение към претендираната от ответника по иска лична собственост поради влагане на лични средства. Въпросът дали могат да се продават членските права в ЖСК и дали членството в ЖСК създава вещни права за кооператора не е изрично разрешен от съда, но е посочено, че той е разполагал с лично имуществено право - членство в ЖСК, което е продал и с тези средства е заплатил процесното жилище. Соченото от касаторите ППВС № 7/1973г. разрешава въпроса дали е допустима делба на участие в ЖСК и дава отговор че членството не създава вещно право на кооператора. Не следва да се допуска касационно обжалване поради противоречие с този акт, защото изводът на въззивния съд за притежаваното лично имуществено право - членство в ЖСК не е определящ за изхода на спора. Всъщност съдът е приел за доказано, че ответникът е бил член-кооператор в ЖСК отпреди да сключи брак, че е прехвърлил членствените си права на сестра си, която му е заплатила 20 000лв. и че тези средства са вложени при покупката на жилището.Поради това е настъпило преобразуване на лично имущество, което изключва съвместния принос. По този начин е допуснато от страна на съда непрецизно смесване на фактическите състави на трансформацията на лично имущество /чл. 20 СК/отм./ и оборването на презумпцията за съвместен принос /чл. 19, ал.3 СК/отм./ От значение е, че и в двете хипотези съпружеска имуществена общност не възниква. По делото несъмнено е доказано, че жилището е купено със средства, които имат извънсемеен произход и по този начин е опроверган предполаганият от закона съвместен принос, което обуславя извод за лична собственост на съпруга. Останалата посочена от касатора практика не разглежда хипотези като настоящата и не е относима към повдигнатия въпрос. Вторият въпрос е: представлява ли съпружеска имуществена общност недвижим имот, придобит при действието на СК от 1985г. на името на единия съпруг, ако придобиването е със средства от продажба на лични членствени права в ЖСК, в които права са включени изплатени по време на брака дялови вноски. Както са посочили и самите касатори, този въпрос не е разрешаван от съда, а по-същественото е, че касаторите не са заявявали такива доводи пред инстанциите по съществото на спора. Поради изложеното не може да се допусне касационно обжалване по първите два въпроса. Следва да се допусне касационно обжалване по третия въпрос, относим към възражението на ответника за придобивна давност. Това е въпросът: с какви действия съсобственикът следва да демонстрира намерението да завладее цялата вещ като своя и да отблъсне владението на другия съсобственик; под каква форма следва да се изяви промяната на намерението за своене. Необходимо е да се прецени съответствието на обжалвания акт с практиката по Решение № 50087 от 19.10.2022г. по гр.д. № 3914/2021г. на II г.о. и Решение № 74 от 24.06.2015г. по гр.д. № 6277/2014г. на I г.о., която изисква съсобственикът, който владее цялата вещ да докаже, че е престанал да държи идеалните части за другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност; действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици, да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. Основанието за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.