Определение № 645 от 18.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 165/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. К. Ч., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Р. Д., срещу решение №265751 от 15.09.2021 г. по в. гр. дело №6964/2020 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 44716 от 19.09.2018 г. по гр.д. № 19596/2012 г. на Софийския районен съд, в обжалваните части, с които е признато за установено, че касаторът дължи на „Топлофикация София” ЕАД, по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ сума в размер на 3272,10 лв. за периода м.10.2008 г.-м.04.2011 г. със законната лихва от 27.12.2011 г. до окончателното й изплащане-стойност на топлинна енергия и нейното разпределение, както и на основание сума 563,40 лв.- законна лихва за забава върху главницата за периода 01.12.2008 г.-02.12.2011 г., двете суми за топлоснабден имот-апартамент № 47 в [населено място], район К. село, [жк], [жилищен адрес] по абонатен № 256350, за периода м.10.2008 г.- м.04.2011 г., за които суми е издадена заповед от 03.01.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№20677/2011 г. на Софийски районен съд, III г.о., 91 състав, също и в частта за разноските и е потвърдено определение по чл.248 ГПК № 81576 от 04.05.2020 г. по гр. дело № 19596/2012 г. на СРС, 50 състав. Решението е постановено при участието на „Техем сървисиз ” ЕООД като трето лице - помагач на страната на ищеца.

Ответниците по касационната жалба „Топлофикация София” ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД /трето лице помагач/ не са заявили становище в срок.

Въззивният съд е приел за неоснователно направеното от ответника с въззивната жалба оплакване, свеждащо се до твърдение за недопустимост /частично/ на решението като постановено по частично недопустима искова молба, поради това че за вземането за главница в размер на 3272,10 лв. за периода м.10.2008 г. - м.04.2011 г. и за вземането за законна лихва за забава в размер на 563,40 лв. не е налице правен спор, защото за тях ответникът е признал вземането по заповедта по чл.410 ГПК още с възражението си по чл.414 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 5б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, след като е подадено възражение по утвърден образец, съдът е длъжен да приложи последиците на чл. 415 ГПК, дори и заявените възражения от длъжника да са неясни в частта относно оспореното основание или размера на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. В настоящата хипотеза, подаденото от длъжника възражение, постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е по утвърдения с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на министъра на правосъдието образец, в него се съдържа израза "не дължа изпълнение на вземането по издадената заповед". Във възражението действително се оспорва вземането за периода 01.06.2006 г. - 27.12.2008 г. и се признава за последващия исков период 27.12.2008 г. - 02.12.2011 г., но не е посочено за какъв размер. При наличие на неясно възражение, заповедният съд е длъжен да приеме, че е налице възражение срещу цялото претендираното от заявителя вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение. За длъжника съществува възможност да подаде възражение само срещу част от претендираните със заповедта суми, но неговата воля следва да е ясна, да се съдържа изрично признание на цена и период /особено когато е частично признанието/, каквото ясно признание на размера на вземането в настоящия случай не е налице.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. Кога може да се приеме, че е налице оспорване на издадената заповед за изпълнение и следва ли при липса на конкретизация на размерите по периоди длъжникът да уточнява размера на признатото от него вземане. Следва ли заявителят да посочи размерите на претенцията си по периоди, за да може и длъжникът да знае за какви точно суми е издадена заповедта за изпълнение.

2. Следва ли при неяснота на възражението и оспорването съдът да даде указания на длъжника да конкретизира възражението си, респективно да посочи сумите, които признава.

3. При категорично заявление в исковото производство, че конкретни суми са признати с подаденото възражение по чл. 414 ГПК, искът за тези суми допустим ли е, или във връзка с това заявление на ответника, съдът следва да приеме, че не е налице частично оспорване на заповедта и в неоспорената й част – да прекрати производството.

Поддържа се, че въззивното решение е недопустимо – предпоставка за допускане до касационно обжалване на основание чл. 281, т. 2 ГПК, вр. чл. 280, ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №265751 от 15.09.2021 г. по в. гр. дело №6964/2020 г. на Софийски градски съд.

Не са налице основания, които да водят до извод за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение. Според задължителната съдебна практика постановеното съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. /в този смисъл т. 9 от Постановление на Пленума на ВС № 1/10.11.1985 г. по гр. д. № 1/1985 г./.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото.

Повдигнатите в изложението въпроси се отнасят до задължения на заповедния съд и не се отразяват на допустимостта на въззивното решение. Паричните задължения имат за предмет плащане. За тях е съществена стойността, която парите изразяват като платежно средство. Паричното задължение може да бъде определено по най-различни начини, но не може да бъде индивидуализирано без посочване на размера му като стойност. Освен това установителен иск е допустим относно всякакви граждански права или правоотношения, когато страната има интерес от това – когато следва да се внесе яснота, безспорност и определеност в гражданските правоотношения, преди да е проявена по-остра форма на правонарушение. Когато ответникът оспорва съществуването на правоотношение или претендира несъществуващо такова, то за ищеца възниква правен интерес от предявяване на установителен иск. Интересът от установителния иск не отпада и когато ответникът признае иска, тъй като решаващо е извънсъдебното оспорване. В противен случай ответникът би осуетил търсената от ищеца защита с признание на иска при свобода да продължи извънсъдебното оспорване – възможността да продължи действията, съставляващи извънсъдбно оспорване, отпада за ответника едва когато гражданският спор бъде разрешен със сила на пресъдено нещо.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.