Определение № 60265 от 23.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2638/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. М. И. против определение № 1343/25.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 1375/2021 г. от І-ви състав на САС. Ответникът по частната касационна жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено определение на СГС, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. Съдът е приел, че размерът на задължението на длъжника е установен със заповед за изпълнение на парично задължение, против която няма постъпило възражение или иск в сроковете и по реда на чл.414, чл.424 и чл.439 ГПК, при наличието на предпоставките за това. Посочено е, че стабилизирането на заповедта за изпълнение с изтичането на сроковете й придава сила на пресъдено нещо, в това число е по отношение на размера на вземането, както и че липсват новонастъпили факти, водещи до наличие на предпоставки относно допустимостта на предявения иск. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. И двата правни въпроса са свързани със задължението на съда да се произнесе по направения от страната довод за това, липсата на уговорена клауза по чл.133 ЗЗД, представлява ли нов факт, обуславящ основанието за предявяване на иск по чл.439 ГПК за недължимост на претендираното вземане над продажната цена на имота. На първо място, съдът се е произнесъл по този довод на страната, като е приел, че липсва новонастъпил факт в насоката, в която е поставен правния въпрос, поради което съдът не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, относно задължението на съда да се произнесе по всички доводи на страната. На следващо място, липсата на конкретна договорна клауза в договора за ипотечен кредит очевидно не представлява новонастъпил факт, доколкото от съдържанието на самия поставен правен въпрос е видно, че тази липса е съществувала още към момента на сключването на договора. По изложените съображения, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване. Водим от горното, състав на ВКС