Определение № 356 от 16.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1680/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ОЗК Застраховане„ АД против решение № 384/28.06.2021г. по т.д.№ 306/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260008/04.01.2021 г. по т.д.№ 999/2020 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са уважени предявените от „Коин Консулт“ ООД обективно съединени искове, като касаторът е осъден да заплати на дружеството, на основание договор за цесия на вземания от комисионно възнаграждение по договор за застрахователно посредничество, сключен между „ОЗК Застраховане„ АД и застрахователния брокер – цедент „ АВВИ „ ООД, сумата от 92 039,06 лева, ведно със законната лихва върху същата от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава в издължаването й, в размер на 8 348,10 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд - непроизнасяне в съответствие с всички доводи и доказателства по делото, вкл. по всички доводи във въззивната жалба - чл.235 ал.2 ГПК и чл. 269 пр. трето ГПК. Касаторът счита, че съдът не е отчел в цялост заключението на съдебно-счетоводната експертиза и свидетелските показания в пълнота. Намира необоснован извода на въззивния съд за дължимо на „Авви„ ООД възнаграждение за застрахователно посредничество, а също и в противоречие с материалния закон – чл.301 ал.1 и ал.3 КЗ, който – според страната – изисква, отделно от сключения рамков договор с ползвателя на застрахователна услуга / в случая „Софийска вода„ АД /, нарочно самостоятелно възлагане на посредническа услуга, каквото не е налице. Намира, че изводът за необходимо нарочно възлагане следва от съдържанието на самия договор, сключен между „Софийска вода„ АД и „Авви„ ООД / чл.2 т.1 и чл.4 /. Изрично се навежда касационен довод за недоказано изпълнение на посредническа дейност от страна на „Авви„ ООД и в интерес на застрахователното дружество, още повече в хипотеза на сключен застрахователен договор в резултат на спечела от „ОЗК Застраховане„ АД обществена поръчка. В тази връзка се сочи несъобразено съдържание на събраните по делото свидетелски показания, които, съвкупно с представените писмени доказателства от документацията по обществената поръчка, не установяват такова изпълнение. Неправилен касаторът намира извода на съда, че за дължимо от него комисионно възнаграждение за посредничество е достатъчен факта на сключен между „ОЗК Застраховане„ АД и „Софийска вода„ АД застрахователен договор и предходно сключени от „АВВИ„ АД с всяка от страните рамков договор за застрахователно посредничество, а не и доказано изпълнение от застрахователния брокер по същите. Несъстоятелен намира довода на съда за установима материалноправна легитимация на ищеца – цесионер, основана на доказателствена стойност на съставените от цедента „АВВИ„ ООД и осчетоводени единствено от същото дружество две фактури, материализиращи твърдяното вземане. Ответната страна - „Коин Консулт„ ООД - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетвореност на допълнителния селективен критерий по всички формулирани въпроси, а и поради ирелевантност на част от същите, с оглед решаващите мотиви на въззивното решение. Не намира за установима очевидна неправилност на решението. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „Коин консулт„ ООД е предявил срещу „ОЗК Застраховане„ АД обективно съединени искове, основани на договор за цесия, сключен с „Авви „ ООД, за прехвърляне вземане на цедента от възнаграждение за осъществено застрахователно посредничество по сключен с „ОЗК Застраховане„ АД договор за застрахователно посредничество от 09.07.2007 г., въз основа на което твърди да е сключен застрахователен договор между „ОЗК Застраховане„ АД и „ Софийска вода „ АД, като претендира и обезщетение за забава в изплащането му, на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД, периодът на която е определен съгласно чл.3.9 и чл.4.5 от договора между „ ОЗК Застраховане „ АД и застрахователния брокер. В чл. 1 от договора е посочено: „ В случаите, когато по възлагане от потребители на застрахователни услуги брокерът извършва застрахователно посредничество, в резултат на което е сключен застрахователен договор със застрахователя, последният му дължи възнаграждение. Възнаграждението се включва в платената застрахователна премия и е в размер, посочен в Приложение № 1 към договора“. Чл.3 от договора, титулуван „ начин на извършване на дейността „, описва съдържанието на очакваните от застрахователния брокер правни и фактически действия предхождащи, съпътстващи и следващи момента на сключване на всеки застрахователен договор, сключен между потребител на застрахователни услуги и застрахователя, с посредничеството на брокера. Тази резултатност на застрахователния договор от посредничеството на брокера между клиента – потребител на застрахователна услуга и застрахователя е изрично подчертана и в чл.4.1. Ищецът твърди, че в резултат на посредничеството на „АВВИ“ ООД – неговият праводател по договора за цесия – е сключен застрахователния договор от 06.11.2018 г. – за застраховка „Имущество – всички рискове„ и „ Прекъсване на дейността „. Представен е договор за застрахователно посредничество от 22.06.2015 г., сключен между „Софийска вода„ АД и „Авви„ ООД, според който – чл.2 – застрахователният брокер се е задължил да извърши анализ на застрахователните рискове, съставляващи рисковата експозиция на клиента на база предоставена му от същия информация и въз основа на анализа да предлага в писмена форма на клиента необходимите застрахователни покрития и/или алтернативни начини за ограничаване на риска, както и да съдейства и посредничи при сключването на одобрените от клиента застрахователни договори / предвидени са и задължения, последващи сключването на застрахователния договор с негово посредничество, ирелевантни в настоящия спор /. Чл. 5 от договора визира дължимо, за сключени със съдействието на брокера застрахователни договори, възнаграждение, под формата на комисионна от застрахователната компания, предоставяща застрахователно покритие. За така сключения застрахователен договор брокерът е издал две фактури, установени за осчетоводени единствено от него и с индивидуализация по които е цедирал процесните вземания в полза на ищеца. Посочва се, че изборът на застрахователя е въз основа на проведена обществена поръчка от вида – договаряне с предварителна покана за участие, в документацията на която – техническо задание, раздел А 1.11 – изрично е посочено, че „обслужването на договора по първа обособена позиция / застраховка „Имущество – всички рискове„ и „Прекъсване на дейността“ / ще се извършва с посредничеството на застрахователен брокер „Авви„ООД, с който възложителят е сключил договор за обслужване на корпоративните му интереси. Ответникът е оспорил вземанията, съответно не е осчетоводил същите като задължения към „Авви„ ООД. Оспорва осъществено от същия изпълнение в негов интерес, т.е. сключен със „ Софийска вода „ ООД застрахователен договор като резултат от осъществена от „Авви „ ООД посредническа дейност. Намира, че сключеният със „Софийска вода „ АД договор е рамков такъв, а чл. 301 КЗ изисква нарочно възлагане на посредничество, каквото не е налице. Подчертава се, че „Авви „ ООД не е извършило каквато и да било работа, съдействала за сключването на застрахователния договор. С допълнителната искова молба не са наведени конкретни обстоятелства, чрез които се твърди изпълнение на задължението за посредничество, но е допуснат свидетел на ищеца – за установяване изпълнението по договора, респ. на ответника, по оспорването му. Приета е документацията по възложената обществена поръчка, видно от която, двама от членовете на 15 - членната конкурсна комисия са представители на „Авви „ ООД. Свидетелят на ищеца - служител и понастоящем заместник управител на „Авви„ООД и участник в конкурсната комисия – Т. В. - споделя, че „Авви„ ООД е участвало в организирането на обществени поръчки, доколкото за „Софийска вода„ АД това е законово допустимия ред за сключване на договори в обслужване на дейността на дружеството. Твърди, че с оглед резултата от обществената поръчка, дружеството е съдействало за сключването на първата застрахователна полица, за периода 2018 г.– 2019 г. / коригирало изпратената от застрахователя такава, за да е в съответствие с техническото задание по спечелената обществена поръчка /, а по самата обществена поръчка – че са изготвили техническото задание, в частта по застраховането, отговаряли са на въпросите на застрахователите в хода на процедурата ,преглеждали са офертите на одобрените от възложителя застрахователи – съответстват ли на техническото задание и какво следва да се коригира в същите. Сочи се за изпълнение на възложеното посредничество самото участие в конкурсната комисия на представител на „Авви„ ООД, както и фигурирането на дружеството в техническото задание, посочено по-горе. Свидетелят на ответното дружество - П., директор на дирекция „Продажби на застрахователни продукти „ в „ ОЗК Застраховане „ АД – твърди, че застрахователният договор със „Софийска вода„ АД е резултат от инициирано от самия застраховател, въз основа на обявите в Агенция за обществени поръчки, участие в обществена поръчка,съответно спечелена в първата обособена позиция, въз основа на което е последващо издадена и самата застрахователна полица. Отрича последната да е била коригирана от „Авви„ ООД, а твърди да му е изпратена, предвид посочването му като консултант на „Софийска вода„ АД по изготвяне процедурата за обществена поръчка. Твърди, че при застрахователен договор, сключен след процедура по обществена поръчка, нямат практика да заплащат на застрахователен брокер, тъй като е резултат от участие в състезание с други застрахователи и в 90 % от случаите същият е предпоставен от предложената най - ниска цена. Първоинстанционният съд е уважил исковете, като е свел подлежащия на установяване фактически състав до: 1/ осъществено по възлагане от ползвател на застрахователни услуги застрахователно посредничество; 2 / сключен застрахователен договор, в резултат на същото; 3/ сключен договор за цесия между застрахователния посредник и ищеца; 4/ съобщаването цесията на ответника. Насетне в мотивите съдът допълнително е ограничил релевантния фактически състав до: 1/ възлагане от ползвател на застрахователна услуга на застрахователно посредничество - какъвто приема, че е сключеният между „ Софийска вода „ АД и „ Авви „ ООД договор от 2015 г. и 2/ сключен застрахователен договор между ползвателя на застрахователна услуга и застрахователя – ответник. Изложил е съображения за достатъчност на договора от 2015 г. за наличието на възлагане по смисъла на чл.301 КЗ. Обстоятелството, че застрахователният договор е сключен в резултат на обществена поръчка съдът е счел за ирелевантно ,позовавайки се и на упоменатото в техническата документация - раздел А т.1.11. Нещо повече – счел е, че именно участието на представител на застрахователния брокер в обществената поръчка - е доказателство за изпълнение на посредническа дейност. Валидно възникналите вземания - от възнаграждение за посредничество и от обезщетение за забава в издължаването му - са преминали в патримониума на ищеца, въз основа на договора за цесия, надлежно съобщен на длъжника – ответник, предвид което исковете са уважени. Във въззивната си жалба „ОЗК Застраховане„ АД е оспорило първоинстанционното решение, акцентирайки на нуждата от конкретно възлагане на посредничество, освен сключения рамков договор между „Софийска вода„ АД и „Авви„ ООД. Наведен е и довод за недоказаност на осъществена от „Авви„ ООД дейност по посредничество за сключване на конкретния застрахователен договор – резултат единствено от участието на застрахователното дружество в процедурата по обществена поръчка, при равни начала с останалите участници – застрахователи и съответно класирането му в същата, каквито изводи въззивникът намира установими и от събраните свидетелски показания. Упоменаването на брокера в сключения застрахователен договор е за осъществимо занапред посредничество, в какъвто смисъл се сочи и фигурирането му в техническото задание по обществената поръчка - раздел А т.1.11. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел за установено с договора от 2015 г. между „ Софийска вода „ АД и „ Авви„ ООД и достатъчно доказано, спрямо визираните в договора на същото дружество с „ОЗК Застраховане„ АД предпоставки, възлагане на застрахователно посредничество от „Софийска вода „ АД, изхождайки от конкретния вид застраховка в същия, идентичен с вида в последващо сключения застрахователен договор. От факта на доказаното възлагане и този на последващо сключения застрахователен договор с идентичен предмет, въззивният съд е счел за доказана основателността на главния иск. Насетне в мотивите са обсъдени правните последици на извършената цесия. В правните изводи не се съдържа конкретен такъв относно доказано изпълнение на застрахователния брокер, но от изложението на установената фактическа обстановка, съответно счетените за релевантни за основателността на иска факти, е видно, че такова се съзира във фигурирането му в техническото задание – първа обособена позиция и установимото от показанията на свидетеля В. „участие в организирането на обществената поръчка„, спечелена от „ОЗК Застраховане„ АД. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, посочена в самото му съдържание, с оглед практиката на ВКС / непосочена /; 2/ Следва ли, съгласно чл.301 КЗ, застрахователният брокер да получи конкретно възлагане от бъдещия ползвател на застрахователни услуги, независимо че между него и брокера има подписан рамков договор 2; 3/ Как следва да се тълкуват чл.301 ал.1 и чл.301 ал.2 от КЗ ? – по всички въпроси, вкл. първи, се сочи допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на съдебна практика; 4/ Длъжен ли е съдът, при постановяване на решението си, да изследва волята на страните по сключен рамков договор между застрахователен брокер и застраховател, както и между застрахователен брокер и ползвател на застрахователни услуги ?; 5/ Има ли конфликт на интереси, когато застрахователен брокер има подписани и действащи рамкови договори както с ползвателя на застрахователни услуги, така и със самия застраховател, който ще издаде застрахователната полица ? Чии интереси защитава в случая брокера и кой му дължи възнаграждение ? И двата ли съконтрахента му дължат възнаграждение или само единият и какъв е критерия за това ?; 6/ Следва ли съдът да установи дали действително е извършена работа от застрахователния брокер, за да приеме, че му се дължи възнаграждение от застрахователя или е достатъчно да има подписан рамков договор между страните ? ;7/ Когато длъжникът оспорва вземането по цесията, какъвто е настоящият случай, длъжен ли е съдът да изследва съществуването на вземането от гледна точка на твърдението на ответника, че цесията е с невъзможен предмет, тъй като такова вземане не съществува ?; 8/ Достатъчно ли е издаването на фактура, за да бъде сумата по фактурата / неподписана от ползвателя на услугата и оспорена от него / третирана като „ вземане „ и да бъде предмет на цесия по чл. 99 и сл. ЗЗД ? - по въпроси 4 – 8 вкл. не е посочен допълнителен селективен критерий, освен значение на отговорите по същите за правилното решаване на спора. Поддържа се „очевидна неправилност“ на въззивното решение, на основание чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК. Първият от въпросите е предпоставен от касационния довод за непроизнасяне от въззивния съд по всички доводи и доказателства, вкл. събраните свидетелски показания в цялост и в съвкупност с писмените доказателства по делото, което, ако би го сторил, въззивният съд би стигнал до различен от направения извод, че сключеният между „ ОЗК Застраховане„ АД и „ Софийска вода „ АД застрахователен договор е резултат от осъществено от „Авви„ООД посредничество. Въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Не е обоснован допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – не е посочена съдебна практика на ВКС. Не е обоснован такъв и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по идентични на изложените насетне,във връзка с втори и трети въпроси, съображения. Втори и трети въпроси удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, доколкото са включени в защитата на ответника, вкл. с изричен довод във въззивната му жалба, но не се явява удовлетворен допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формалното цитиране на разпоредбата, без обосноваване на изводима от съдържанието й неяснота, непълнота или противоречивост, които да са предпоставили противоречива практика по тълкуването й или непротиворечива такава, но при необходимост да бъде изоставена, като неправилна, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/ 2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При това, въззивният съд изрично е акцентирал, че считаният от застрахователя за „рамков“ договор изрично визира вида застраховка, за която се възлага посредничеството и съдържа всички съществени елементи на конкретен договор за възлагане. Такъв елемент логично не би могла да бъде личността на застрахователя, доколкото посредничеството се възлага именно за издирване и предлагане на най-подходящия такъв, с оглед интереса на ползвателя на застрахователна услуга. Непосоченият допълнителен селективен критерий е достатъчен да се приеме, че 4 – 8 въпроси вкл. не обосновават основание за допускане на касационното обжалване. Още повече, че не удовлетворяват и общия селективен критерий: Никоя от страните не е повдигнала въпрос за тълкуване на волята, с оглед неясна или противоречива договорна клауза в сключените договори за застрахователно посредничество /4 въпрос /, нито такава неясна клауза е установил съда. Не е поставян и въпрос за конфликт на интереси, още повече, че самата разпоредба на чл.301 КЗ, както впрочем и всеки договор за посредничество, предпоставя правоотношение между всяка от страните - ползвател на застрахователна услуга и застраховател в случая - и посредника / застрахователния брокер/, поради което 5 въпрос е правно и логически несъстоятелен, а и чужд на правния, а и на спора по фактите - възнаграждение, дължимо и от ползвателя на застрахователната услуга „Софийска вода„ АД към брокера, не е договорено. Въззивният съд не е приел, че исковете са основателни единствено на формално основание - сключения договор за цесия между „Авви„ ООД и ищеца, а коментирал същия, респ. съобщаването на цесията, в обосноваване на материалноправната легитимация на „Коин консулт„ ООД, като носител на вземанията понастоящем, след валидното им – според съда – възникване в патримониума на „Авви“ ООД. Съдът не е коментирал и издадените от „Авви„ООД фактури, като достатъчно самостоятелно основание за възникване на вземанията от възнаграждение за застрахователно посредничество. Поради това, въпроси 7 и 8 не кореспондират с решаващите мотиви на въззивния съд. Отделно от това, 8 въпрос е и правно непрецизен, тъй като липсата на валидно възникнало в патримониума на цедента вземане, прехвърлено чрез цесията, не предпоставя нищожност на последната, като сключена с невъзможен предмет / паричната престация е винаги възможна /, а поражда отговорност на цедента спрямо цесионера за несъществуване на цедираното вземане / чл. 100 ал.1 ЗЗД /. Касационното обжалване следва да се допусне поради „очевидна неправилност„ на въззивното решение, по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, в хипотезата на установима само от мотивите му необоснованост на извода, че с факта на участие в организацията и в самата процедура по обществена поръчка за сключване на застрахователен договор, дружество, регистрирано като застрахователен брокер, осъществява действия по изпълнение на възложено му от възложителя на обществената поръчка застрахователно посредничество, в интерес и на един от конкуриращите се участници, последващо спечелил обществената поръчка, което от своя страна предпоставя дължимо от последния възнаграждение за застрахователно посредничество. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение