Определение № 1446 от 03.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 24/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Т. А. и насрещна касационна жалба на ЗК „Лев инс“АД, [населено място], срещу решение №276 от 10.07.2023г. по т.д.291/23г. на Пловдивски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв.П. К. е поддържал основание по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Поставил е въпросите - 1/ „При преценка на основателността на възражението за съпричиняване може ли изводът за наличие на принос на увреденото лице по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД към настъпване на вредите да почива на предположение..“2/ „ Наличието на принос следва ли да бъде доказано по несъмнен начин …чрез установяване на конкретни действия или бездействия на увредения… 3/ „ Във всички случаи ли, в които пострадалото при ПТП лице е употребило алкохол, съдът следва да приложи института на чл.51,ал.2…“ Страната е изброила съдебна практика, която е обобщила с приетото с тези актове за това, че приносът на увреденото лице следва да бъде несъмнено доказан, като същият не може да почива на предположения. Изброени са решения на ВКС, които страната е посочила като такива указващи, че алкохолното опиянение е без значение за приноса на пострадалия ако не е установена причинна връзка с увреждането. Поставен е въпрос № 4/ „При приложение на института на чл.51,ал.2 от ЗЗД и определяне на процента съпричиняване следва ли съдът да извърши преценка на тежестта на нарушенията на деликвента и пострадалото лице и да ги съпостави…“ Посочена е практика на ВКС, с която е прието, че следва да бъде извършена такава преценка чрез съпоставяне нарушенията на участниците в ПТП. Поставен е въпрос № 5/ „ Допустимо ли е въззивният съд да разглежда възражение за съпричиняване на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД, което е въведено като общо възражение и не е конкретизирано от ответника в установените в ГПК преклузивни срокове“. Сочена е практика на ВКС, с която е прието, че не могат да бъдат правени общи възражения за съпричиняване, които да доведат до признаване на конкретен принос на пострадалия за вредоносния резултат. В заключение е посочено, че така поставените въпроси са относими и към основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като е възпроизведен текста на нормата. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението в обжалваната от него част до касационно обжалване. Поставените от него въпроси са свързани с приетото от състава съпричиняване на вредоносния резултат. Дори същите, обаче, да бъдат приети за релевантни налице би било единствено общото основание. Страната не защитава допълнителен критерий съобразно сочените от нея основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Така по първите три въпроса, изцяло в съответствие с цитираната от страната практика въззивният съд е приел, след детайлно изясняване на механизма на настъпилото ПТП, с оглед изслушаните две експертизи, че пострадалия в нарушение на чл.80 ЗДвП се е движил в средата на дясната лента, като от приетата медицинска експертиза е установено среднотежка към тежка степен на алкохолна интоксикация, която според експерта е свързана с нарушаване дейността на нервната система и загуба на моторни функции,от което е направен и извод за това, че лицето не е могло да контролира действията си и да реагира на опасностите на пътя. Т.е. съдът е извършил съобразно цитираната от касатора практика преценка за наличие на конкретно и несъмнено доказване на нарушенията, както на водача на товарния автомобил, така и на пострадалия велосипедист. Или, неговото участие не произтича от предположения, наличието на принос е доказано по несъмнен начин, с оглед изслушаните експертизи и съответно е мотивирана и причинна връзка между алкохолното опиянение и поведението на велосипедиста, довело до вредоносния резултат. Или съдът е приел, не това както неправилно счита касатора, че самото алкохолно опиянение е основание за наличие на съпричиняване, а че действията на лицето по време на ПТП е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, като те са обусловени от употребата на алкохол в големи количества. Съответно са отчетени и съпоставени и нарушенията на единия и другия. Петият поставен въпрос не е релевантен, тъй като съдържателно се основава на фактически неверни твърдения. В случая,съдът е отчел, че направените възражения не уточняват в детайли възражението, поради неустановеност на механизма на ПТП. Следва да се отчете, обаче, че изрично в исковата молба е въведено като възражение, с оглед оспорения механизъм на ПТП, е дали пострадалото лице със собствени действия е допринесло за увредата, имало ли е видимост и възможност да предотврати ПТП. Поискано е да бъдат допуснати доказателства и съответно да бъдат направени нужните уточнения, след като бъде изяснен този механизъм. Също изрично, с отговора на допълнителната искова молба и след депозиране на експертизата са направени и конкретни уточнения към възражението за допуснати нарушения на конкретни правила за движение от пострадалия колоездач, като всичките те са пряко свързани с възможността на лицето да отчита конкретната обстановка, препятствано от високото му алкохолно опиянение.Или фактически невярно е че съдът се е произнесъл по общо направено възражение, което не е било уточнено в срок. С оглед изложеното страната не установява предпоставки по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, сочено от страната, то касаторът следва да съобрази указанията дадени с т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. разясняваща съдържанието му и критериите, по които същото следва да бъде обосновано за да се приеме, че е установено. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Основанието е въведено чрез посочване на текста и то след като е поддържано с цитирана практика на ВКС във вр. с основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените въпроси, наличието на която изключва приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При този изход на спора и на основание чл.287,ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да бъде разглеждана. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение