Определение № 444 от 04.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1081/2019 г.
ВКСII търговско отделение04.11.2020 г.докладчик Бонка Йонкова
Диспозитив
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. д. № 1081/2019 г. на ВКС, Търговска колегия. СПИРА производството по ч. т. д. № 1081/2019 г. на ВКС, Търговска колегия, на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК до приключване на конституционно дело № 9/2020 г. по описа на Конституционния съд на Република България. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - чрез синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., срещу определение № 375 от 02.04.2019 г. MF ч. в. гр. д. № 243/2019 г. на Софийски окръжен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на „КТБ” АД (н.) срещу определение от 08.02.2019 г., постановено от съдия по вписванията при РС - Сливница по преписка вх. № 270/08.02.2019 г. на Служба по вписванията - [населено място], с което е отказано вторично вписване/отбелязване в имотния регистър на вписан в ТР особен залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол” АД, учреден в полза на КТБ АД (н.) с договор от 30.07.2013г. В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на Служба по вписванията - [населено място] със задължителни указания за извършване на заявеното вписване. Оспорва се извода на въззивния съд, че не е спазено изискването на чл.264, ал.1 от ДОПК поради непредставяне на декларация от учредителя на обезпечението, че последният няма непогасени и подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Според частния жалбоподателq декларацията по чл. 264 ДОПК е необходима единствено в случаите на първоначално вписване или подновяване, но не и когато учреденото обезпечение е валидно в резултат на прогласената нищожност на заличаването му по силата на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018 г./. В изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като значим за изхода на делото е посочен следния въпрос: „ Какъв е видът на вписването на обстоятелствата с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., както и с оглед на вида на вписването - какъв следва да бъде предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1от ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., във вр. с чл.22а от ПВ; В този случай приложим ли е чл.264 от ДОПК, който установява изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в имотен регистър по чл.22а от ПВ”. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. С определение № 516 от 29.07.2019 г. производството по делото е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-647/18 г., образувано по отправено от Видински окръжен съд преюдициално запитване във връзка с приложението на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН. С определение от 15.01.2020 г. на Съда на Европейския съюз, Шести състав, постановено по дело С-647/18 г., преюдициалното запитване е квалифицирано като явно недопустимо и производството по делото е прекратено. Във връзка с определението частният жалбоподател е поискал производството по частната касационна жалба да бъде възобновено поради отпадане на пречките за разглеждане на жалбата. В хода на производството по чл.274, ал.3 ГПК пред Конституционния съд на Република България е образувано конституционно дело № 9/2020 г. С определение от 20.10.2020 г. по посоченото дело Конституционният съд на Република България е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на § 5, ал.1-4, § 6, ал.1-2, § 7 и § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп.ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.). Решението по конституционното дело ще е от значение за произнасянето по частната касационната жалба, по повод на която е образувано настоящото дело, предвид поставените от жалбоподателя правни въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН. Поради изложеното спряното на основание чл.631 ГПК производство по частната касационна жалба следва да бъде възобновено, след което да бъде спряно отново на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК до приключване на производството по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
Цитирани разпоредби
18- чл. 5
- чл. 264 ДОПК
- чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК
- чл. 274, ал. 3 ГПК
- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 631 ГПК
- чл. 264, ал. 1 ДОПК
- чл. 60, ал. 1 ЗБН
- чл. 16 ЗИД
- чл. 22 ПВ
- чл. 32, ал. 1 ПВ
- чл. 280, ал. 1
- чл. 6
- чл. 60, ал. 1
- чл. 7
- чл. 8