Определение № 449 от 16.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2496/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Н. А. Ч. срещу решение № 903/26.06.2025 г. по в.гр.д. № 2452/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, 8-ми състав, потвърждаващо решение № 3251/03.06.2024 г. по гр.д. № 20231100102879 на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от настоящия касатор против “Застрахователна компания УНИКА” АД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 26 000 лева – частичен иск от 50 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо й Н. И. Ч. при ПТП на 01.11.2018 г. С касационната жалба се атакува въззивното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оплакванията на касатора се свеждат до несъгласие с правните изводи на решаващия състав за липса на активна материална легитимация на ищцата, претендираща за компенсиране на неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния дядо, които според страната са направени въпреки изяснената в пълнота фактическа обстановка по делото. Въззивният съд е упрекнат, че неправилно е преценил релевантните за спора факти, не е анализирал в съвкупност доказателствата, не е обсъдил всички доводи и възражения на страните при формиране на вътрешното си убеждение и е приложил неправилно материалния закон (чл. 52 ЗЗД, чл. 432 КЗ), в резултат на което е достигнал до горепосочения необоснован и незаконосъобразен извод. Поддържа се тезата, че очертаната по делото фактическа картина, съобщена от свидетелката Б. (баба на ищцата), сочи на връзка между дядо и внучка, която разкрива “изключение” от обичайната и наложила се в традиционното българско семейство близост. По тези доводи се претендира отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск, както и присъждане на разноските по делото. При така въведените оплаквания се иска достъп до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика на касацията – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, по въпроса: “относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд”. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на касационната жалба от ответника по касация “Застрахователна компания УНИКА” АД. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното: Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Апелативният съд, сезиран с въззивна жалба на ищцата Н. А. Ч. срещу първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения против ответника “Застрахователна компания УНИКА” АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, е приел, че не се спори по делото, че тя е внучка на Н. И. Ч., починал при ПТП на 01.11.2018 г., а от събраните доказателства се налага извода, че към тази дата тя е била на 16 години. Обсъдил е показанията на свидетелката В. Б. – баба на ищцата по майчина линия, която определя връзката на внучката й с покойния й дядо като по-силна, тъй като носела неговото име. Дядо й купил колело и я научил да го кара. Когато станала ученичка, дядо й я вземал от училище и я водел на тренировка. Той живеел в[жк], но си наел апартамент в[жк], за да е по-близо до Горна баня, където свидетелката, заедно със съпруга си – друг дядо на ищцата, ищцата и нейните родители, живеели в къща близнак. Когато между тренировката и училище имало време, те се хранели заедно в наетия от него апартамент. Една-две години, преди да почине дядото й, ищцата отишла при свидетелката в чужбина да учи, чувала се по телефона с дядо си по няколко пъти на ден, разказвала му за спорта, тренировката и училище. Понесла много тежко загубата му. След анализ на събраните доказателства, решаващият състав на Апелативен съд - София е споделил извода на първата инстанция, че в случая не се установява осезаемо различие в отношенията между ищцата и дядо й в сравнение с обичайните за българското общество. Отчел е типичните за българското семейство отношения на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Намерил е, че е обичайно формалният белег за приемственост – личното име, да създава относително по-тесни връзки между дядо и внуче, за каквито сочи свидетелката Б.. Израз на типичното отношение е и отзоваване на дядото да подпомогне родителите при грижите за детето – да го взема от училище и да го води на тренировки. Въззивният съд е изтекнал, че честите срещи по очертания повод обаче не предпоставят формиране на изискуемата в случая особена връзка. Свидетелските показания опровергават твърдяното в исковата молба ищцата да е израстнала в един дом с починалия си дядо. Засвидетелстваните чести телефонни контакти след прекъснатата физическа връзка между тях след 2016 г. сочат на изградена емоционална връзка помежду им, но не разкриват изключително отношение помежду им, което да се припокрива по съдържание с обичайното между най-близките – родител-дете. Подчертал е, че високата степен на страдание у ищцата само по себе си не е достатъчно, за да възникне право на имуществена компенсация. При това положение е счел за безпредметно обследването на останалите обстоятелства, относими към причината за ангажиране отговорността на ответника, съответно определянето на нейния обем – размера на евентуалното обезщетение. По тези мотиви въззивният състав е намерил за неоснователен предявения иск за обезвреда на неимуществени вреди и е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърлянето му. Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане до факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е предпоставена от произнасянето на въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за решаване на възникналия между страните спор и отговарящ на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК. Поставеният от касатора въпрос представлява материалноправно питане относно предпоставките за възникване право на обезщетение за неимуществени вреди за причинена от деликт смърт на лице, извън кръга на най-близките на починалия. Същият е обусловил решаващата воля на въззивната инстанция и покрива общата селективна предпоставка по чл.280, ал. 1 ГПК. Разяснения по този въпрос са дадени в мотивите на Тълкувателно решение от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според които наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на такова обезщетение, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което го претендира, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В обжалваното решение апелативният съд, въз основа на обстоен анализ на събраните по делото гласни доказателства, е намерил, че в случая не се установява особено близка, “изключителна” по своя характер, връзка между търсещата обезвреда внучка и починалия й дядо. Изложил е съображения, че при установените по делото факти са очертани типичните за българското семейство отношения на взаимна обич и морална подкрепа. Доказателствата сочат на присъщо за българския бит отзоваване на дядото да помогне на родителите при грижите за тяхното дете. Регулярните срещи и честите телефонни разговори между ищцата и нейния дядо не разкриват значимо отклонение от обичайните отношения в българското семейство. Макар същите да указват изградена емоционална връзка помежду им, не разкриват изключително отношение, което да се припокрива по съдържание с обичайното такова между най-близките – в случая родител-дете. При тези данни въззивният съд е преценил, че не е налице изключителност на случая, за да се породи правото на имуществена компенсация за емоционалната вреда у ищцата. Така формираният извод на решаващия състав се основава на конкретните факти и обстоятелства по делото, поради което при постановяване на обжалваното решение въззивната инстанция не се е отклонила от задължителната практика на ВКС. Следователно по така поставеното питане не може да се обоснова наличие на поддържаното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за осъществяване на касационна проверка. Ето защо се налага извод за недопускане на касационен контрол на решението на Апелативен съд – София. Ответникът по касация не претендира разноски в настоящото производство, поради което и не му се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,