Определение № 284 от 01.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2959/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 31039/10.03.2015 год. на Т. Й. Г. и Ц. Й. К. чрез адв. П. А.- САК и адв. Ц. М.- САК срещу въззивно Решение Nо 312 от 13.01.2015 година, постановено по гр. възз.д. Nо 582/ 2014 година на Софийския градски съд- 2 в.с. С обжалваното решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 218б.“з“ във вр. с чл. 196 и сл. ГПК / отм./, при повторното разглеждане на делото, е оставил в сила решението на първата инстанция с което е отхвърлен иска на Т. Г. и Ц. К. по чл. 108 ЗС, с който същите са искали да им се признае правото на собственост на 46/48 идеални части от недвижим имот- дворно място от 450 кв.м., находящо се в [населено място] ,[жк], парцел X.-994 от кв.40 при посочените съседи. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила и изричните указания на ВКС с отменителното решение, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК с довод, че с решението на въззивния съд не е съобразено отменителното решение на ВКС по чл. 290 ГПК относно правната природа и доказателственото значение на съдебната спогодба, като правно основание на базата на което ищците - касатори са заявили правото си на собственост ,чиято защита е предмет ан заявения от тях ревандикационен иск. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл.280 ал.1 т.3 ГПК с довод, че правният въпрос: допустимо ли е съдът служебно да оспори установителното действие на решението за допускане на делбата, с което се определя кръга на съделителите и делбената маса, по приключило делбено производство и допустимо ли е съдът служебно да оспори правото на собственост на лице, легитимирано като собственик ,с надлежно вписан в службата по вписвания акт за собственост, без да е проведено нарочно производство по оспорване на собствеността, което да е установило противното ?, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от защитата на ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, с оглед на данните по делото за данъчната оценка на имота/ л.17-районен съд/. За да остави в сила и при новото разглеждане на делото от въззивения съд решението на първата инстанция по отхвърления ревандикационен иск по отношение на претендираните от ищците 46/48 идеални части на спорния недвижим имот в [населено място], като наследство от праводателката им Р. Ч., поч. 1992 год., решаващият състав е приел, че представеният Спогодителен протокол от 26. 05.1975 година по гр.д. 1132/1975 година на СРС - К. р., 4 с-в не установява по безсъмнен начин правото на собственост на праводателката към момента на откриване на наследството с оглед на данните по представения ‚изпълнителен лист от 18.08.1981 година за изнасяне на публична продан на имот, състоящ се от къща и дворно място [улица] кв. к. с.- С. по гр.д. 750/1964 година, издаден по искане на Р. С. Ч. и сочещ, че съсобствеността не е ликвидирана по силата на спогодбата от 1975 година. След преценка на наведените доводи с изложението на касаторите, настоящият състав на ВКС намира, че НЕ СА налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. За да е налице основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, законодателят е поставил условието по конкретен правен въпрос да е налице произнасяне на ВКС с решение по чл. 290 ГПК или съответно ТР на ОСГК на ВКС и др, съставляващи задължителна съдебна практика, съгласно разясненията на по т. 2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, а произнесените решаващи мотив на въззивния съд да са в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС. Решението по чл. 290 ГПК, с което се обосновава наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по настоящото дело, е постановено в рамките на същото съдебно исково производство, с това отменително решение на ВКС, наред с доводите за характера на съдебната спогодба като основание за придобиване право на собственост, са дадени и указания по приложение на закона и доколкото може да бъде констатирано „противоречие“ в изводите на въззивения съд по съществото на спора относно крайния резултат, а такива мотиви в насока на правната природа на съдебната спогодба като основание за придобиване правото на собственост по см. на чл. 77 ЗС няма, то както самите касатори излагат, това противоречие може да се констатира само като нарушение на процесуални правила- чл. 294 ал.1 изр.-второ ГПК в рамките на правораздавателния контрол на касационния съд като контролна инстанция, без евентуалното неизпълнение на нормата на закона да може да се цени и като основание за допускане на касационно обжалване. Поставените въпроси по искането за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимостта съдът служебно да оспори установителното действие на решението за допускане на делбата, с което се определя кръга на съделителите и делбената маса, по приключило делбено производство и допустимо ли е съдът служебно да оспори правото на собственост на лице, легитимирано като собственик ,с надлежно вписан в службата по вписвания акт за собственост, без да е проведено нарочно производство по оспорване на собствеността, което да е установило противното ? не могат да бъдат приети като въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, с оглед на дадените в тази насока разяснения с т.1 на ТР 1/20909 год. на ОСГТК на ВКС. При поставяне на въпросите, касаторите са квалифицирали дейността на решаващия съд по преценка на доказателствата относно наличието на твърдяния от ищците факт - основанието за притежаване на правото на собственост и проведеното от тяхна страна пълно и пряко негово доказване, като „оспорване“ на правата им. Т.е. формулировката на правния въпрос съдържа безусловна формула за наличието на спорен факт и оценъчно съждение на касаторите и защитата им за процесуалното поведение на съда, без довод относно необходимостта да бъде дадена правна интерпретация на последиците на установените факти, а не фактическа оценка на процесуалното поведение. Поставените въпроси изискват преценка относно законосъобразността на процесуалните действия на съда, но без конкретно формулирано искане за интерпретация по приложение на правна норма, касаеща евентуалните последици на това поведение, исканата селекция не може да бъде направена. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия