Определение № 189 от 13.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4892/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. С. К., с адрес в [населено място], приподписана от адв. М. В., против решение № 260005 от 14 март 2022 г., постановено по в.гр.д. № 427/2019 г. по описа на Окръжен съд Добрич, с което решение № 89 от 21 януари 2019 г., постановено по гр.д. № 3489/2018 г. по описа на Районен съд Добрич, допълнено с решение № 402 от 5 април 2019 г. по същото дело, се потвърждава в частта му относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на прекратения граждански брак между А. И. К. и М. С. К., сключен на 21.08.2011 г., и се отменя в частта му относно предоставяне упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца М. А. К. и А. А. К. на майката, определянето на режим на лични контакти с децата и заплащането на месечна издръжка на децата от бащата, като вместо това се предоставя упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца на бащата А. И. К. и се определя местоживеенето им при него, определя се режим на лични контакти на майката с децата и се осъжда майката да заплаща чрез бащата месечна издръжка на децата, считано от датата на влизане на решението в сила, както следва: на детето М. месечна издръжка в размер на 200 лева, а на детето А. месечна издръжка в размер на 150 лева, отхвърлят се исковете за издръжка за минало време, която бащата следва да плаща на детето М. в размер на 13,23 лева за м. март 2018 г. и по 280 лева за периода 0 1.04.-18.08.2018 г., и на детето А. в размер на 13,23 лева за м. март 2018 г. и по 280 лв. за периода 0 1.04.-18.08.2018 г. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо и неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че съдът е подходил дискриминационно по отношение на изложените твърдения и представените доказателства от страните, тъй като по неясни критерии е определил за изключително подробни доводите на А. К. относно неправилността и необосноваността на обжалваното първоинстанционно решение, докато аргументите на К. не приел като подробно и конкретно изложени. Съдът приемал и обсъждал всичко, представено от К., а същевременно отказвал на жалбоподателката всякаква информация и предоставяне на документи при надлежно писмено изискване, не изслушвал представените от нея записи, отхвърлял оплакванията на децата и нейните, дали повод за ползване на социална услуга. Излага се, че липсата на обективност в експертизите и отговорите на вещите лица и липсата на интервю на психиатъра по комплексната експертиза с децата и родителите водела до извода, че вещото лице психиатър не е изпълнило поставената му задача, т.е. не е налице комплексна експертиза. Без значение било какви въпроси са задавани на вещото лице в съдебно заседание, тъй като липсата на интервю ограничавала защитата на страната. Съдът, приемайки писмените доказателства от социалните служби и изслушвайки дадените показания от социалните работници в качеството им на свидетели, не изпълнил задължението си да събере доказателства, удостоверяващи причините за стреса на децата, който изпитват към баща им и към социалните работници, и нежеланието им да се ползват от социалните услуги. Съдът не събрал доказателства, които безспорно да докажат голословните твърдения на А. К., на социалните работници и на вещи лица за манипулативно действие на жалбоподателката спрямо децата, за родителско отчуждение, което не кореспондирало с действителната фактическа обстановка, а освен това т.нар. синдром на родителско отчуждение всъщност бил само теория, която не е научно доказана. Неустановено било защо децата се страхуват от баща си, който е с определен по-висок родителски капацитет от майката, но не се грижил за децата, а не се страхували от майката. Липсвали данни какви грижи е полагал бащата към децата и в какво времетраене ги е гледал сам. Оспорва се твърдението на К., че жалбоподателката не полагала труд – до излизането ѝ по майчинство тя работила по трудово правоотношение и в един период дори издържала мъжа си, когато той не полагал труд, а поради грижите за децата е сключила граждански договор за работа в определено време, през което ангажирала родителите си да гледат децата. Сочи се, че съдът не е изслушал записи, които съдържат доказателства за осъществено физическо насилие и заплахи за убийство от А. К. над децата и майка им, включително и признанието му и удовлетвореността му от това, че е пребил детето М. на четири години и го е изхвърлил от къщи вечерта при минусови температури. Не се обърнало внимание и върху употребата му на алкохол и поведението му след това, както и за управляването на МПС в нетрезво състояние, возейки децата. Относно определения с решението режим на лични контакти с децата в жалбата се посочва, че същият не кореспондира с принципите за защита правата и интересите на децата и е в противоречие с техните най-добри интереси, съобразени с възрастта им, пола им, с физическото, здравното и психическо състояние на децата, степента им на развитие и индивидуални потребности, тяхното желание и личен избор; не отчита последиците, които биха се породили от режима и биха рефлектирали и върху здравето на децата. Необяснимо било по какви критерии съдът е определил режима за контакти да се осъществява първо с участието на бащата, а по-късно без неговото участие, кои предпоставки са дали основание на въззивния съд за такова решение и кое би застрашило живота и здравето на двете деца, ако живеят при майка си, след като до настоящия момент те са неразделни от нея, привързани са към нея и са създали трайни социални контакти в [населено място]; още не можели да забравят преживяното насилие в [населено място], а връщането им там за тях би се отразило много зле. Съдът не бил направил прецизна проверка относно работата на социалните служби с децата и не установил причините за техния регрес вместо подобрение; не преценил действията на социалните работници съобразно повода, за който е потърсена социална услуга по реда на Закона за социалните услуги и Закона за закрила на детето; не взел предвид противоречивите данни, изложени от социалните служби и от А. К.. Необяснимо било как се приемат за достоверни твърденията, изложени в докладите на социалните служби, за несъдействие от страна на майката и често отсъствие, при положение, че не се представят водени графици за конкретно присъствие и отсъствие, нито как съдът е приел декларирана от бащата готовност за поведение според потребностите и интересите на децата, без такова доказателство да се конкретизира, както и че бащата е предприел ползването на социална услуга по чл. 15 ЗСУ, предоставена му от ЦОП-2 Д., без да е извършена прецизна проверка за това. Твърдяното от жалбоподателката агресивно поведение към децата по време на брака било доказано от показанията на свидетелите Г. и Т., от разпитаните социални работници, вещите лица и полицейските служители, а безспорно доказателство за това било и основанието майката да потърси социална услуга за децата от преживяното насилие в [населено място], тъй като ако такова нямало, то децата нямало да имат нужда от социални услуги. Относно осъждането на майката да плаща издръжка в жалбата се сочи, че изводите на съда са изградени при неустановена фактическа обстановка и в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Макар издръжката на децата да се дължала и от жалбоподателката, не било правилно тя да дължи такава, без да упражнява родителските права и грижи върху децата, каквито от зачеването им до настоящия момент осигурявала. Подчертава се, че разделянето на децата от майка им ще изложи на риск тяхното здраве и живот, както и че от съдържанието на решението не става ясно кое налага смяната на режима на лични контакти на децата при такива условия. Не било взето под внимание, че К. е водел семейството в Д. още от раждането на първото дете и е живял в Д. от март до края на октомври; че семейството било подложено на домашно насилие, докато живеело с него, за което са събрани свидетелски показания; че децата сами разказвали за насилието в експертизите и пред социалните работници; че на записи ясно се чувало как бащата пребива детето М.; че с медицински документ било доказано причинено на майката сътресение на мозъка от побой от А. К.; че бащата нито веднъж не е гледал децата, докато са болни, а в Д. родителите на майката са помагали в грижите. Твърди се още, че социалните работници отваряли случаи на децата в Отдел „Закрила на детето“ защото са били подложени на системен тормоз от страна на бащата, но не са работили по тях. Майката и децата били изпратени да ползват социална услуга заради това, че децата са били жертви на домашно насилие от страна на бащата, а социалните работници работили от самото начало само за отчуждение. Когато майката разбрала това, поискала да спре ползването на услугата, защото децата ѝ разказвали всеки път как психолозите им обяснявали, че татко им е добър и им вменявали чувство на вина, за това, че те са го предизвикали и той е станал по-„строг“. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят четиридесет и шест въпроса в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържат се и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът А. И. К., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. С., оспорва касационната жалба по същество и поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Във въззивното решение се приема за установено, че М. К. и А. К. са били в брачно правоотношение от 21.08.2011 г. От брака си страните имат родени две деца – М., [дата на раждане], и А., [дата на раждане] Живели са съвместно в [населено място], в жилище, лична собственост на съпруга, до фактическата им раздяла на 12.03.2018 г., откогато съпругата е напуснала семейното жилище заедно с двете деца и се е установила при своите родители в [населено място], а за кратко живеела с децата в жилище на нейна приятелка в [населено място]. Напускането на семейното жилище в [населено място] от К. и отвеждането на децата е станало със знанието на бащата за временно отсъствие в рамките на три месеца, за което по делото е представена декларация, подписана от К.. Според св. С. Т., майка на жалбоподателката, главната причина за напускането била нанесен побой на М. от съпруга ѝ. По данни от формуляр на ЦСМП [населено място], филиал К., за оказана спешна медицинска помощ на адрес, на 11.03.2018 г. М. К. е потърсила медицинска помощ към 04:25 часа с оплаквания „от главоболие, гадене, повръщала е 3 пъти, неспокойна, след семеен скандал“. На 14.03.2018 г. съдебен лекар е документирал телесни увреждания на К. – кръвонасядания по двете предмишници и лява длан, които според специалиста биха могли да се получат и по твърдения от пострадалата начин – побой с длани и стискане по ръката. По данни от представения амбулаторен лист № 47/17.03.2018 г. М. К. е диагностицирана с „мозъчно сътресение“. За изясняване на отношенията между съпрузите са събрани свидетелски показания. Свидетелката Т. разказва, че проблемите между страните датират още преди втората бременност на М.; когато А. се родила, свидетелката отишла в К. за около месец, за да помага; виждала е А. да излиза вечерта към 11 часа и да се връща се след два-три часа или рано сутринта, включително и доста пийнал; в отношението си с М. бил груб, а тя в съжителството със съпруга си станала плаха, страхлива и неуверена в себе си; сочи се проведен телефонен разговор от мъж от [населено място] с дъщеря ѝ, който я информирал, че А. има връзка със съпругата му от 3,5 години и му развалял семейството; след 12.03.2018 г., когато М. се установила с децата в дома на родителите си, първоначално съпругът ѝ звънял и се чувал с децата нормално; след като започнали проверките от Закрила на детето, станал много настоятелен; на А. е извършена стоматологична операция, която е струвала над 1000 лева и разходите за нея са поделени поравно между двамата родители, като приятелка на М., Р., ѝ заела пари. Свидетелката Р. К. потвърждава, че е заела средства на М. по повод проблемите със зъбите на малката ѝ дъщеря; известно ѝ е от М., че същата е напуснала семейното жилище след голям скандал, че съпругът ѝ я е ударил, викали полиция и медицински екип; че съпругът ѝ често излиза вечер и не се прибирал до сутринта; имал проблем с алкохола, имал връзка с друга жена, вдигал скандали и се случвало да удря децата; разказан е случай, когато на гости ѝ били майката с двете деца, бащата трябвало да види децата, които, като разбрали, че баща им ще идва, започнали да се заключват на терасата; преди раздялата на страните свидетелката е контактувала със семейството, съпрузите се държали нормално; през 2016 г. всички ходили семейно на почивка в [населено място], като на връщане К. шофирал, след като е изпил две или три бири; след като М. се устроила в [населено място], често се виждали в парка с децата; М. се занимавала с децата и била прекрасна майка. Свидетелят М. Г., брат на М. К., който живее и работи във Великобритания, потвърждава изнесеното от св. Т. относно акт на агресия от страна на съпруга А. на 10.03.2018 г.; съобщава се, че на 10.03.2018 г., около един часа вечерта българско време, сестра му се обадила и казала, че съпругът ѝ нанесъл многобройни удари по главата и тя се е обадила на полицията; свидетелят знаел и за други случаи на упражнено физическо и психическо насилие и отправяни заплахи от страна на А. към М. чрез връзки по телефона или по Skype, които М. оставяла отворени и от които чувал как А. крещи и се кара на децата, а те пищят; получавал от М. снимки с насинявания по тялото на някое от децата след скандали; при гостувания на семейството свидетелят е виждал А. да изпива големи количества алкохол навън, да флиртува с други жени в пиано бара; според свидетеля К. започвал да харчи пари за семейството чак когато свършат парите на сестра му, традиционно тя покривала сметките за хранителни продукти, за организирана почивка на море; бащата поемал грижите за децата само когато майката е в банята, участвал в игрите на децата на плажа; свидетелят имал лични впечатления от шофирането на А. с превишена скорост в присъствие на жена си и децата си; свидетелят е виждал снимка на К. с друга жена на маса в хотел, знае, че М. получавала обаждания, че съпругът ѝ изневерява. Свидетелката Е. Л., майка на А. К., споделя, че посещава семейното жилище на страните по няколко пъти седмично; децата спели до късно след обяд; А. обикновено се прибирал от работа в четири часа, изчаквал ги да се събудят, за да излязат на разходка и да пазаруват в града; М. си стояла вкъщи с децата, сама не искала да излиза, градът не ѝ харесвал; А. чистел и готвел, а грижа на М. били децата; в семейното жилище М. и двете деца спели в спалнята, а А. на дивана в детската стая; децата си лягали много късно, спели до късно сутринта; обикновено скандалите между родителите били за режима на децата; свидетелката присъствала на такъв скандал, в който М. крещяла и обиждала мъжа си с нецензурни думи, а той се опитвал да я успокои; за пререкания между съпрузите свидетелката разбирала и от детето М., а по-късно разбрала за обаждането на М. на тел. 112, преди да си тръгнат за [населено място]; според свидетелката синът ѝ полагал грижи за семейството си, давал си всичките пари, пазарувал; без него двете бебета не били къпани, познавал нуждите им; самите деца се чувствали спокойни и защитени в присъствието на баща си, не изпитвали страх от него; знае, че М. била против М. да ходи на детска градина; М. много ревнувала съпруга си. Свидетелят Д. Д., дългогодишен приятел на А. К., присъствал на скандал между съпрузите по време на гостуване в дома им, при който М. викала и обиждала съпруга си, упреквала го, че изнемогва сама; от общи познати свидетелят чувал и за други случаи на конфликтно поведение на съпругата в присъствието на външни хора; според свидетеля М. ревнувала безпричинно съпруга си, той контактувал с други жени по повод работата си; от време на време К. се виждал с приятели до към 1-2 часа през нощта за някое питие, но това били редки случаи и винаги през уикендите; случвало се да прекали с алкохола, но не и да злоупотребява; като баща бил изцяло погълнат от децата си, привързан към тях и те към него. Свидетелят Л. М., приятел на А. К., гостувал често в дома на страните със своята съпруга, но не и през последната година от съвместния им живот; чувал е М. да се обръща към по-голямото дете с думите „лигла“ и „пикла“ и да говори със съпруга си троснато; много пъти К. отказвал да се видят след работно време, като се оправдавал с домашни задължения, напускал преждевременно служебни вечери; от коментари на М. в социалните мрежи свидетелят знаел за негативното ѝ отношение към ваксините и към детските градини; А. успял да убеди М. детето да посещава детска градина, но след няколко дни М. го спряла; свидетелят не знае А. да е имал извънбрачна връзка, не го е виждал да злоупотребява с алкохол; смята, че е пример за добър родител. По делото са изготвени социални доклади от ДСП-Д. и ДСП-К., отразяващи констатации за състоянието на жилищата в [населено място] и в [населено място], в които децата са отглеждани, както и събраните сведения от личните лекари на децата в двата града. Събрани са доказателства за издаване на заповед за незабавна защита, с която на бащата са наложени ограничителни мерки спрямо децата (молбата за защита е приета за неоснователна с влязло в сила съдебно решение); за образувано досъдебно производство срещу бащата по повод твърдени от майката блудствени действия над децата, което е прекратено поради недоказаност на обвинението; за две уважени молби на бащата за защита от домашно насилие, извършено от К., баща ѝ и майка ѝ, изразяващо се в психическо и емоционално насилие и осуетяване на контактите на децата с бащата. Изяснено е с писмените и гласни доказателства, че ДСП-Д. е предприело спрямо децата мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за закрила на детето; че от м. август 2018 г. родителите и децата са насочени към ползване на социални услуги за психологическа подкрепа и превенция на родителско отчуждение; че са издавани задължителни предписания за спазване от майката на плана за действия и сътрудничество със социалните работници в работата с децата поради констатирано от нейна страна нежелание за ползване на социалната услуга и възпрепятстването ѝ; че майката не оказвала съдействие и се съмнявала в методите на работа на специалистите; че децата идвали с нежелание на срещите, част от които не били осъществени, а други не били довършвани поради отказ на децата да работят и намеса на майката. Вещото лице психолог е направило две експертни изследвания – през 2018 г. и през 2021 г. Заключението е за привързаност на децата към всеки от родителите, липса на данни за шок и страх от преживения конфликт между тях; демонстрирана привързаност на децата към баща им; липсата на уважение между родителите и въвличане на децата в конфликта помежду им; несъобразяване на майката какво говори пред децата и опити да ги настрои против бащата. Според вещото лице, и двете страни имат родителски капацитет за отглеждане на децата, като препоръчва допълнителна психотерапевтична подкрепа за семейството; наблюдава се манипулативно въздействие върху децата от страна на майката, която не допуска вариант бащата да бъде стойностен родител, в резултат на което са налице амбивалентни чувства на децата към бащата и настъпила към него дистанцираност в периода от първото до второто изследване на експерта. Изготвена е и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която изяснява, че никой от родителите не страда от психично разстройство; че двамата имат различни стилове на възпитание – бащата по-авторитарен, а майката по-либерален; че децата са привързани към всеки от родителите, но възприемат майката като изцяло добра, а бащата като напълно негативен (особено по-голямото дете М.); че е налице напреднало родителско отчуждение спрямо бащата; че има признаци за манипулативно въздействие върху децата от майката, която не се въздържа пред тях от негативни коментари и споделяне на конфликтни взаимоотношения с бащата. При изслушването им от съда и двете страни като родители желаят да полагат преки грижи за децата и всеки от тях отрича възможностите на другия за адекватни такива. Въз основа на събраните доказателства въззивният съд приема, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи. Налице е разрив в отношенията между съпрузите – конфликти, вербална агресия, упражнено физическо насилие от съпруга (удряне на шамари), прието за доказано с показанията на св. Т. и Г., отправяне на обвинения и обиди, провокирани от промененото отношения на съпругата по повод подозренията ѝ в изневяра от страна на съпруга, липсата на самоконтрол върху емоциите от страна и на двамата, различно виждане на всеки за възпитанието и обгрижването на децата и убеденост в собствената правота. Съдът е приел за недоказани твърдяната от К. извънбрачна връзка на съпруга ѝ и злоупотребата с алкохол от негова страна. Посочено е, че разбиранията на двамата съпрузи за съвместен живот и грижа за децата се разминават и никой от тях не е положил достатъчно усилия за преодоляване на различията и за разумно, компромисно решение на съпружеските им проблеми и проблемите им като родители. Въззивният съд приема, че интересът на децата изисква упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, с определяне на местоживеене в [населено място], където децата са живели до раздялата на родителите си през м. март 2018 г. Съдът преценява, че бащата разполага с по-добри материални възможности – жилището в [населено място] е негова собственост, битовите условия в дома му са значително по-добри, работи на трудов договор и, за разлика от майката, има постоянно месечно възнаграждение, има подкрепата на семейството си за отглеждане на децата. От съществено значение за съдебния състав е поведението на майката, стартирало синдром на родителското отчуждение, което тя няма готовност да коригира, не осъзнава вредните последици за децата от отчуждаването им от бащата, продължава да отхвърля възможността за контактите на бащата с децата без нейно присъствие, възприема наличието на риск за децата от контактуването им с бащата, какъвто риск не се установява. Същевременно бащата декларира готовност за поведение, отговарящо на потребностите и интереса на децата, и е предприел действия по ползване на социална услуга по чл. 15 ЗСУ, предоставяна от ЦОП 2-Д. по договор. Липсват доказателства за твърдяното от майката агресивно поведение към децата по време на брака им, като само показанията на св. Г., преценени при условията на чл. 172 ГПК, неподкрепени от други доказателства, не могат да обосноват извод в тази насока. Според съда не е доказано (с оглед изхода от досъдебното производство и събраните в гражданския процес доказателства) твърдените от майката блудствени действия на бащата по отношение на децата. Налице е емоционално насилие към децата от страна на майката, чрез внушения за преживявания, които не са се състояли в живота им, чрез противопоставяне на запазването на отношенията на децата с бащата, противопоставяне на контактите им с него, вместо дължимото в името на доброто на децата подпомагане и стимулиране на пълноценните им лични контакти. Отчуждавайки децата от бащата, като им внушава негативно отношение към него, майката демонстрира нисък родителски капацитет, независимо дали се грижи добре за тях в аспекта на чисто физическото им отглеждане. Бащата понастоящем показва по-добра реална годност за добра грижа за нормалното физическо и психическо израстване на децата. Привързаността на децата към майката заради живеенето през последните три години с нея и епизодичните срещи с бащата не може да обоснове извод, че за тях е по-добре да се отглеждат от нея, без да се държи сметка, че създаденият в съзнанието им образ на собственият им баща като лош, насилник, враг, е под въздействие от самата майка. Страданието от промяната в живота им при извеждането им от дома на майката и предаването им за отглеждане от баща им, осъзнаващ необходимостта и готов да допусне без ограничения присъствието на майката в живота им, би било по-лесно преодолимо, вкл. с адекватната намеса на специалист (социален работник, психолог, педагог), от последиците на израстването им без присъствието на бащината фигура и с убеждението, че бащата е заплаха за тях. При тези съображения въззивният съд е предоставил упражняването на родителските права на бащата и е определил режим на лични контакти с майката, като е изчислил и необходимата за децата издръжка и каква част от нея се дължи от майката. Касационният съд намира, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта относно произнасянето по вината за разстройството на брака, тъй като съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по брачни искове. Поставените шест въпроса в тази връзка няма да бъдат разглеждани от касационния съд. В останалата си част касационната жалба e процесуално допустима. Не са налице основанията за допускане на касационното обжалване поради вероятната нищожност и недопустимост на обжалваното решение, нито поради очевидната му неправилност, както се поддържа от жалбоподателката. Поставените по тези твърдения въпроси (за основанието за промяна във вътрешното убеждение на съда, предвид отказано предварително допускане на изпълнение на решението, за привързаността и по-голямата пригодност на майката да отглежда децата, чувстващи се при нея спокойни, защитени и закриляни, в сравнение със страха от бащата, за критериите за предоставяне упражняването на родителските права от бащата, за когото липсват данни какви грижи е полагал за децата дори когато са живели заедно, за значението на имущественото състояние, насилието и авторитарния начин на живот в сравнение със спокойствието, сигурността и защитата, при определяне на родителските права, за начина на определяне на родителския капацитет на бащата при липса на доказателства за полагани от него грижи за децата) не обосновават допускането на касационното обжалване. Постановеното от въззивния съд решение е валидно и допустимо. Според мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г., ОСГТК, ВКС, съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. В настоящия случай въззивното решение не страда от никой от по-горе посочените пороци, които биха довели до прогласяване на нищожността му. Константно в съдебната практика се приема, че съдебното решение е недопустимо, когато съдът е допуснал отклонение от диспозитивното начало или по някаква причина съдът не е сезиран с разглеждането на спора, но въпреки това е постановил решение – такива са случаите, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска, когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. (в този смисъл т. 9 от ППВС № 1/1985 г. и решение № 193 по гр.д. № 1494/2018 г., I г.о., ВКС). В разглеждания случай порок от сочената категория не се открива. Твърденията на жалбоподателката за недопустимост на решението поради пристрастие на съда, който обсъждал доводите само на противната страна по спора, пренебрегвайки нейните доводи, не са относими към недопустимостта като порок на съдебното решение, а са свързани с правилността му. На последно място, не се установява и наличието на нито една от хипотезите на очевидната неправилност като порок, обуславящ допускането на касационното обжалване – непосредствено от мотивите на обжалваното решение да се констатира прилагане на закона в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, или грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Поставените от касаторката материалноправни и процесуалноправни въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК не обосновават допускането на касационното обжалване. Въпросите могат да бъдат групирани по следния начин: една част от въпросите касаят обстоятелствата, които следва да бъдат преценени при предоставянето на родителските права и определянето на режима на лични контакти с децата (възпитателските качества на майката спрямо децата; моралните качества на майката; грижите и отношението на майката към децата; желанието на майката; привързаността на децата към майката; пола на децата; възрастта на децата; помощта на родителите на майката при отглеждането на децата; социалното обкръжение; жилищно-битовите условия; вината за разстройството на брака; упражненото физическо, психическо и емоционално насилие от бащата върху децата и тяхната майка в тяхно присъствие, неизпълнението от страна на бащата на определението за привременни мерки за редовно и своевременно изплащане на месечните издръжки, приоритизиране на имущественото състояние на бащата, стреса от извеждането на децата от познатата им среда и връщането им в средата, от която са се изнесли поради упражненото насилие, значението на упражнения акт на насилие). Обобщено, касаторката пита дали водещо при преценката кой родител да упражнява родителските права е неговото имуществено състояние и може ли по-добрите материални условия да вземат превес, като съдът изключи негативните прояви на този родител – в случая твърдените от касаторката актове на физическо и психическо насилие от страна на бащата върху децата и върху самата нея, както и стреса на децата от промяната. Твърди се, че дадените от въззивния съд разрешения в случая са в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 321 по гр.д. № 5106/2014 г., ІV г.о., решение № 292 по гр.д. № 2966/2013 г., ІІІ г.о., решение № 437 по гр.д. № 1145/2011 г., ІV г.о., и решение № 112 по гр.д. № 4527/2019 г., ІІІ г.о. В друга част от въпросите се пита дали съдът е допуснал нарушение, след като не е изследвал значението и причините за дългите периоди на раздели между бащата и децата, при предоставяне на родителските права не е следил за интересите на децата, не е отчел техните предпочитания и страхове, не е конкретизирал кое противоправно поведение у майката налага изменението на режима на лични контакти с нея и с какво тя създава опасност за децата, не е изслушал родителите и децата, както и дали съдът е допуснал нарушение, като не е обсъдил част от доказателствата по делото (отказът на съда да издаде на бащата изпълнителен лист за предварително изпълнение на въззивното решение в частта за упражняването на родителските права и личните контакти и издръжка, отказът на съда да измени привременните мерки по искане на бащата след постановеното въззивно решение) и доводите и възраженията на майката във въззивната жалба. Твърди се, че дадените от въззивния съд разрешения в случая са в противоречие със задължителната практика според ППВС №1/1974 г., и с практиката на ВКС, изразена в определение № 974 по гр.д. № 1579/2011 г., ІV г.о., решение № 26 по гр.д. № 598/2009 г., ІV г.о., решение № 235 по гр.д. № 5841/2014 г., ІV г.о., решение № 151 по гр.д. № 1479/2018 г., ІІІ г.о., решение № 24 по гр.д. № 1541/2020 г., ІІІ г.о., определение № 336 по гр.д. № 786/2021 г., ІV г.о., решение № 702 по гр.д. № 1036/2009 г., ІV г.о., решение № 217 по гр.д. № 6851/2014 г., ІV г.о., решение № 60286 по гр.д. № 1395/2020 г. ІV г.о., решение № 36 по гр.д. № 4794/2014 г., ІІІ г.о., определение № 847 по гр.д. № 2463/2020 г., ІІІ г.о., решение № 147 по гр.д. № 1557/2014 г., ІІІ г.о., решение № 291 по гр.д. № 115/2012 г., ІІІ г.о., решение № 60287 по гр.д. № 85/2021 г., ІV г.о. Поставените въпроси са били предмет на изобилна съдебна практика, поради което не се налага обсъждането им в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, което изисква правният въпрос да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз. В случая във връзка с това основание касаторката пита дали с постановеното си решение съдът е накърнил конституционните права на децата за лична свобода и неприкосновеност съгласно чл. 30 от Конституцията на Република България, като е предоставил родителските права върху тях на бащата, от когото те имат причинено насилие и са очевидци на насилие на тяхната майка, както и дали съдът е допуснал нарушение на Резолюция на Европейския парламент от 06.10.2021 г. в частта относно Закрила и подкрепа за децата, съобразно разпоредбите от същата от 22-28, като е предоставил упражняването на родителските права върху тях на бащата, от когото те се страхуват, били са потърпевши от насилие и очевидци на такова над тяхната майка. Поставените въпроси са обвързани с актове, които не са относими към основанието по чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, а и поддържаните от жалбоподателката твърдения са подробно обсъдени от съда. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, най-напред следва да се посочи, че с цитираното ППВС № 1/1974 г. се установява правилото, възприето и в чл. 59, ал. 4 СК, че решението за предоставяне упражняването на родителските права и произтичащите от това последици следва да се основава на интересите на децата, като такива обстоятелства са родителските качества, полагането на грижи и умения за възпитание, подпомагането подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия, възраст и пол на децата, привързаността между деца и родители и между децата, помощта на трети лица и др. Върховният съд подчертава, че решението на съда следва да се основава на обстоятелствата на конкретния случай в съвкупност, които могат да са от най-разнообразно естество. Постановките на соченото ППВС са задължителни и при действащия СК, като изброените в постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето (по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето) и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите. Съдът обсъжда всички значими за случая обстоятелства поотделно и в съвкупност и обосновава как те се отнасят към интереса на детето, при което полът и възрастта на децата не могат да са единствено решаващи в съответната преценка. Желанието на детето следва да се съобразява, но не е водещо за окончателния извод на съда. В разглеждания случай не се констатира отклонение от сочената задължителна практика, възпроизведена устойчиво в практиката на ВКС. Съдът е взел предвид всички посочени обстоятелства, като ги е обсъдил в съвкупност и е съобразил въздействието им върху децата. Не е вярна тезата на касаторката, че упражняването на родителските права е предоставено на бащата изключително с оглед по-доброто му имуществено състояние – това обстоятелство не е ценено изолирано от останалите, нито му е придадена по-голяма значимост. Поставените въпроси за допуснати от въззивния съд нарушения поради необсъждане на доказателства по делото и доводите и възраженията на страната и засягане по този начин на принципа за установяването на истината съгласно чл. 10 ГПК, не са разрешени в противоречие с цитираното решение № 60287 по гр.д. № 85/2021 г., ІV г.о. Според приетото в него, въззивният съдът трябва сам да установи всички релевантни обстоятелства, като обсъди подробно, ясно и задълбочено всички данни по делото и да даде отговор на всички доводи и възражения на страните, като ясно и точно изложи съображения по тях. В случая въззивният съд подробно е изследвал доказателствата по делото – свидетелските показания, докладите на ДСП, експертните заключения, взел е предвид оплакванията на страните, допуснал е извършването на втора, комплексна, експертиза, за да изясни максимално подробно случая с оглед водещия интерес на децата, и след съвкупното обсъждане на доказателствения материал ясно е обосновал изводите си. Останалите въпроси също не обосновават допускането на касационното обжалване, тъй като са предпоставени от факти, които не са установени в производството. По въпроса дали съдът е допуснал нарушение, като не е обсъдил интересите на децата (да живеят в [населено място] с майка си), личните отношения (привързаността им към майка им и страха от баща им), издръжка (задоволени са им необходимите и ежедневни нужди не само от издръжката, която заплаща бащата, а повече от помощта, която родителите на майката полагат финансово, и грижите, които майката полага за децата) и ползване на семейното жилище (децата предпочитат да живеят в [населено място] и категорично отказват да живеят в [населено място] по изложени обективни причини и събрани в тази връзка доказателства), касаторката твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 702 по гр.д. № 1036/2009 г., ІV г.о. На първо място, в цитираното решение обжалването е допуснато по въпрос по приложението на чл. 269 ГПК, и дори в казуалната част на решението поставеният от жалбоподателката проблем не е разрешен. На второ място, не съществува каквото и да е колебание в съдебната практика, че решението за предоставяне упражняването на родителските права следва да се основава преди всичко на интересите на децата, което изисква съдът да изясни всички конкретни обстоятелства по случая, като обсъди подробно, последователно и задълбочено всички данни по делото. Както се посочи в отговора на предходния въпрос, тези изисквания са спазени от въззивния съд, който при преценката си се е ръководел от интересите на децата – отчел е всички изброени в ППВС № 1/1974 г. обстоятелства, като е проследил и променените в течение на няколко години отношения между децата и бащата и психическите рискове, които крие за децата нарастващото отчуждение спрямо баща им. По същите причини въпросът дали съдът е допуснал нарушение, като не е следил във всеки момент интересите на децата и предоставянето на родителските права на бащата, дали не е рисково за децата, не води до допускане на касационното обжалване. Въпросът дали съдът е допуснал нарушение, като не е изслушал децата, следва да получи отрицателен отговор, тъй като това е само възможност, но не и задължение на съда – сравни чл. 15, ал. 1 и 2 от Закона за закрила на детето. Задължителното съгласно ППВС № 1/1974 г. изслушване на родителите е проведено, поради което въпросът дали съдът е допуснал нарушение, като не е изслушал родителите относно упражняването на родителските права върху децата, за да се убеди в техните възможности, не кореспондира с фактите по делото. Въпросът е и в логическо противоречие с въпроса дали съдът е допуснал нарушение, като не се е обосновал кои от изложените становища на двамата съпрузи е приел като по-убедителни и доказани във връзка с възможностите им за упражняването на родителски права върху децата и съответстват ли те на интересите на децата. По последния въпрос не се установява такова нарушение, тъй като съдът е анализирал становищата и на двамата родители, като ги е съпоставил с мнението на социалните работници, ангажирани със случая, и на вещите лица. При това съдът е отчел, че бащата е демонстрирал положително поведение – подготовка за преустройство на жилището си с оглед нуждите на децата, предприемане на действия по ползване на социална услуга по чл. 15 ЗСУ, докато майката не е насърчавала позитивната комуникация на децата с бащата. Въпросът допуснал ли е съдът процесуално нарушение, като не е обсъдил доказателствата за осъществено насилие върху децата и тяхната майка в тяхно присъствие, е основан върху константно поддържаната теза на касаторката за безсъмнено установяване на твърдените противоправни действия от страна на бащата. Съдът е разгледал подробно всички твърдения за побой и жестоко отношение на бащата над майката и над децата, вкл. тези за блудство на бащата над децата, и е анализирал събраните в тази връзка писмени и гласни доказателства, като е преценил, че данните за насилие се изнасят единствено от К. и от брат ѝ, чиито показания са ценени по реда на чл. 172 ГПК като заинтересована страна, и, с изключение на инцидента от 11.03.2018 г., останалите описани прояви на насилие не са подкрепени с друг доказателствен материал. По въпроса допуснато ли е нарушение, като съдът не е конкретизирал кое налага определените лични контакти на майката с децата да се осъществяват в присъствието на съответни специалисти (социални работници, психолози, педагози и т.н.), с какво майката е създала опасност за децата, за да ѝ се определя такъв режим, при условие, че децата при нея се чувстват спокойни и защитени, а се страхуват от баща си, на който такъв режим на лични контакти не е определен, не е налице противоречие с цитираното решение № 291 по гр.д. № 115/2012 г., ІІІ г.о. В него се посочва, че мерките, с които се уреждат личните отношения между детето и родителя, който след развода не упражнява родителските права, винаги следва да са конкретни и да улесняват правилните отношения на детето с двамата родители. Те трябва да обезпечават колкото е възможно по-широк контакт на детето с родителя, който не упражнява родителските права, освен ако поведението му не поставя детето в опасност. Въззивният съд не е допуснал отклонение от даденото разрешение, тъй като в случая съдът е изложил подробни мотиви за поведението на майката, с които е обосновал определянето на режима на лични контакти с нея – акцентирал е върху това, че тя манипулира емоционално децата си, създава им изцяло негативен образ за бащата и ги въвлича в съпружеския конфликт, без да си дава сметка за отражението му върху тяхната психика. Съдът има правото да постанови осъществяването на личните отношения на определено място, в присъствието на определено лице, както и други защитни мерки, когато това е необходимо според особеностите на случая. Водещ за определянето на такива мерки винаги е най-добрият интерес на детето и конкретните му нужди. Именно това е направил въззивният съд, основавайки се на множеството данни от експертите – психолози и социалните работници, пресъздали своите непосредствени впечатления от поведението на майката, с което тя ерозира връзката на децата с бащата, като е наблюдавано прогресирането на тази тенденция през годините. Въпросът отказът на Окръжен съд Добрич да издаде на бащата изпълнителен лист за предварително изпълнение на въззивното решение в частта на упражняването на родителските права и личните контакти, издръжка, отказът на съда да измени привременните мерки по негово искане след постановеното въззивно решение, отказът на съда да допусне предварително изпълнение на въззивното решение, води ли до извода, че е променен изводът на въззивния съд, а изложеният такъв в обжалваното решение е постановен при несигурност и при неизяснена фактическа обстановка, при неправилно вътрешно убеждение, не обосновава допускането на касационното обжалване. Сочените от жалбоподателката съдебни актове са издадени във връзка с предприети от ответника действия, в производствата по които съдът се е произнасял по съответните искания, като не е имал задължението да съобразява цялата съвкупност от доказателства, както това е сторено в обжалваното решение. Отказът за издаване на изпълнителен лист съдът обосновава с обстоятелството, че по делото са постановени привременни мерки относно родителските права и те действат, докато спорът бъде разрешен окончателно с влязъл в сила съдебен акт, като могат да бъдат изменяни по искане на страните, но е недопустимо да бъдат отменени по пътя на предварителното изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение. В противовес на твърдението на жалбоподателката, съдът не е обосновал заключението си за родителския капацитет на страните по спора при липсата на съобразяване, че, ако родителският капацитет на майката е намален, то това би довело до промяна в отношенията на децата към нея, в поведението им в училище и сред обществото. По делото са безспорно установени както огромната привързаност и доверие на децата към майката, така и успешното им вписване в училищната среда. Съдът обаче е съобразявал и демонстрираната липса на контрол у майката върху крайно негативното й отношение към бащата пред децата и пред трети за спора страни, настройването на децата срещу бащата и срещу институции, липсата на реакция при грубо и арогантно държане на децата със социални служители и др. Насажданото у децата негативно отношение срещу съответните институции заради въвличането им в различни процедури и процеси и съзнателното противопоставяне на това участие на моментния интерес на детето да бъде на друго място за забавление, не способства по никакъв начин за защитата на интереса на детето. Въпросът в интерес ли е на децата да бъдат настанени при бащата, от когото ги е страх поради осъществено върху тях насилие и следва ли съдът да прецени последиците от това за децата, отново е основан върху твърдението за насилие върху децата, неустановено по делото. Единственият установен по делото инцидент, при който жалбоподателката е била стискана по предмишниците от ответника, е осъществен през далечната 2018 г., а споменът за това действие е поддържан у децата от майката. Експертите установяват и значителен регрес в отношението на децата към бащата в сравнение с предходно експертно изследване. Установява се и ескалация на конфликтните ситуации между родителите, но данни за обективна основа за страх у децата към бащата няма, нито пък за негово поведение, което да застрашава физическото и психическото им здраве. Питането съдът следва ли да изясни причините за постигнат регрес у децата при работата на социалните служители с тях, а отлични резултати в училище и съответно какво е поведението на родителите към децата, не води до допускане на касационното обжалване, тъй като причините за регреса в отношението на децата към служителите е разяснен подробно при съобразяване на поведението на родителите. Съдът не е обосновал изводите си за родителския капацитет на майката върху подаваните от нея сигнали до компетентните органи при узнаване на неправомерни действия от бащата спрямо децата (както жалбоподателката поддържа) по техни разкази с оглед загрижеността ѝ за здравето на децата. Заключението за внушение и манипулации се гради върху данните по делото – свидетелски показания, доклади и експертни заключения. Ето защо, макар да е вярно, че майката не би действала в интерес на децата, ако не вземе мерки по оплакванията им, поставеният проблем не е обусловил разрешението на съда. Твърденията на децата за осъществени с тях блудствени действия, търпели развитие в пресъздаването им от децата, са подробно анализирани от експертите, което е дало на съда базата да отрече осъществяването на такива действия. Затова не води до допускане на касационното обжалване въпросът кое дава основание на двете деца на двамата съпрузи да не се дава вяра на това, което разказват, на това, от което се оплакват, за разлика от други деца, в това число не малко са случаите на наказани детски учителки (медицински служители за оказано насилие върху деца в ясли и детски градини). Правата и интересите на децата няма да бъдат накърнени по какъвто и да е начин при предоставянето на родителските права за упражняване от страна на бащата, стига от страна на майката добросъвестно, премерено, доброжелателно и с пълна загриженост, а не само показно, се обясни на децата същината на съдебното разпореждане. Благоразумният родител, какъвто и двете страни по спора претендират, че са, особено на деца в крехка възраст като М. и А., следва да намери начин да подготви и разясни на децата необходимостта от поддържане на контакти с другия родител (съответно – предоставянето упражняването на родителските права), именно с цел минимизиране на стреса от промяната и без да се създават предпоставки за принудително прилагане на мерките. В настоящия случай съдът се вижда принуден да припомни на страните по спора, че грижата за най-добрия интерес на децата не е имагинерно понятие, а се състои от (и то неизчерпателно) съзнателно постоянно, методично, добронамерено, позитивно, подкрепящо, коригиращо изграждане на личността на детето, за неговото добруване като човек и личност. Основно право на детето е да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие – чл. 124, ал. 1 СК. Когато детето е лишено от съществуване в типично функциониращо семейство, в което ролите на майката и на бащата присъстват и са взаимно изграждащи се и поправящи се, от особена важност е родителите да приемат, признаят и демонстрират пред децата осъзнаване на ролята на другия родител, при безпристрастна оценка на собствените си качества. В противен случай детето няма да има възможност да се развие хармонично, като се застрашат от дисфункция значими области от неговия бъдещ живот. Нито един съдебен процес не може да въздаде справедливост, заместваща родителското сътрудничество при отглеждането на децата, а въвличането на децата в спирала от съдебни процеси служи само в борбата за надмощие на единия родител над другия, без да се държи сметка за естествената нужда на всяко дете от любов, грижа, общуване и споделяне с всеки от родителите. Родители, за които интересът на детето наистина е ценност, следва да съумеят да отделят личностните си противоречия, каквито и колкото и да са те, от работата им в полза на детето, да положат всяко необходимо усилие за преодоляване на недоразуменията във връзка с отглеждането на детето и да работят в тандем, за да може детето, лишено така или иначе от постоянното присъствие на единия родител, да черпи достатъчно подкрепа, обич и помощ и от двамата. Ответникът претендира заплащане на сторени разноски за касационното производство, но доказателства за извършени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,