Определение № 598 от 07.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 782/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №2349 от 14.11.2013г по гр.дело № 2480/2013г. на Варненски окръжен съд ,с което е потвърдено решение от 28.05.2013г по гр.д. № 15885/2012г на Варненски районен съд, прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата В. Х. С. на основание чл. 328 ал.1 т.2 от КТ е отменено като незаконосъобразно с възстановяване на работа и присъждане на обезщетение. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите налице ли е реално съкращение на щата ,когато част от трудовите функции се запазват и преминават съм друго длъжност или изцяло се разпределят между други длъжности; следва ли да бъде извършван подбор между работници и служители с различни функции, или само между тези със сходни функции.Сочи се основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение по тези обусавящи изхода на делото въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения №1002 от 2000 гр.д №2000/99г ІІІ г.о, реш.№278 от 18.04. 2006г ІІІ г.о ,реш. №154 от 2011г гр.д № 1279/2010 ІІІ г.о и реш. № 61 от 2012г гр.д № 1037/2011г ВКС ,реш. № 75 от 2012г по гр.д № 924/2011 ІІІ г.о ,реш. 238/2012 гр.д № 1458/2010г ІV г.о на ВКС Постъпила е и касационна жалба от В. Х. С. срещу решението, само в частта за разноските. В отговор ответницата по жалбата изтъква, че не е налице изтъкваното основание за допускане до обжалване. Излага съображения за незаконосъобразност на уволнението по същество. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли да бъде извършван подбор между работници и служители с различни функции, или само между тези със сходни функции .Основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК дават решаващите съображения на въззивния съд, че когато при съкращение на единствена щатна длъжност не може да се стигне до безпротиворечив извод как след съкращението са били разпределени задълженията на съкратената служителка между служителите в дружеството и ако това не се установява посредством нови длъжностни характеристики,подбор е бил задължителен.Така въззивният съд е възприел довода, че когато трудовите функции на служител, съкратен като заемащ единствена щатна длъжност след това са били прехвърлени върху един или няколко служители, а не заличени, работодателят е следвало задължително да извърши подбор между служителя, заемащ съкратената длъжност и тези служители ,на които ще се разпределят функциите. Решаващите правни изводи на въззивния съд са в противоречие с установената практика по въпроса за задължителния характер на подбора в случаите на премахване на единствена щатна длъжност с последвало разпределяне на трудовите функции, предвид момента към който тъждеството, различието или сходството или на трудовата функция е от решаващо значение(реш. № 238 от 2012г по гр.д №1458/2010 ІV г.о, реш. №282 от 2011г по гр.д №110/2010 ІV г.о) ,поради което по втория формулиран в изложението въпрос решението следва да се допусне до касационно обжалване .При това положение, по жалбата на В. Х. С. срещу решението в частта за разноските не следва да се образува отделно производство, оплакването следва да бъде разгледано от настоящата инстанция съгласно чл. 81 ГПК. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.